Решение № 12294 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2014 г.

Решение № 12294 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Теди Кабонго, гражданин на ДР Конго против решение № 8369 от 30.12.2013 г., постановено по адм. дело № 10786/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебния акт и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Теди Кабонго не се явява и не се представлява. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Теди Кабонго, гражданин на ДР Конго срещу решение № 1766/25.09.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в ДР Конго, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Кабонго предоставянето на статут на бежанец, тъй като посочените от него причини за нежеланието му да се завърне в държавата си по произход - опасения, че ще бъде преследван от полицията за извършени от него закононарушения и противообществени прояви - палене на гуми и запречване на улици, остават извън основанията за предоставяне статут на бежанец на чужденеца, изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗУБ и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето му. АССГ, позовавайки се и на § 56 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на ВКБООН, е заключил, че лицата, бягащи от наказателно преследване съгласно законите на държавата си по произход, не се считат за бежанци. Съдът е приел, че в ДР Конго не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което при завръщането си в страната чужденецът няма да бъде подложен на насилие и няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание - т. е. не са налице и условията за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС - София град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Теди Кабонго не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество по смисъла на чл. 8. Правилно съдът е възприел и мнението на административния орган за недостоверност на бежанската история на чужденеца - от една страна, а от друга, дори тази бежанска история да се приеме за достоверна, съдът правилно е заключил, че същата отново не обосновава наличие на основания за предоставяне статут на бежанец. Обосновано АССГ е стигнал до извода, че бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Кабонго и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не са налице и основанията по чл. 12, ал. 2 от ЗУБ, за да му бъде предоставен хуманитарен статут, тъй като чужденецът сочи като единствена причина за напускане държавата си по произход желанието да избегне наказателно преследване, но от изнесените от него данни не може да се заключи, че това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително. Нещо повече - самият Кабонго твърди, че от напускането на Конго през 2012 г. досега поддържа отношения с близките си и знае, че след 2012 г. изобщо не е бил търсен от полицията и не се притеснява да поиска съдействие от посолството на Конго в България. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Конго към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение