Решение № 3130 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2012 г.

Решение № 3130 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9022/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Тома Венциславов Ванков от с. Дреновец, Община Ружинци, област Видин чрез процесуалния си представител адв. Надя Антонова срещу решение № 304/30.05.2012 г., постановено по адм. дело № 1032/2011 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 12/1100860/27.05.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 489/3.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 3 794,05 лв., ведно с лихвата за забава, за 2005 г. в размер на 83,40 лв. с лихва, за 2006 г. в размер на 43,40 лв. с лихва и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 41,40 лв. с лихва и за 2008 г. в размер на 356,50 лв. и лихва. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За отделните ревизирани периоди касаторът е изложил оплаквания, като изразява несъгласие с непризнаването от съда на приходи, както и твърди, че съдът не е преценил правилно събраните писмени доказателства и не е приел, че приходните органи не са изпълнили задълженията си по време на ревизията, като не са изискали писмени обяснения от трети лица. Незаконосъобразно съдът е обсъждал възможността дали бащата, бабата и дядото на касатора са му предоставили парични средства и дали те са имали такава финансова възможност, за да му ги предоставят. Твърди се в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 144 от Семейния кодекс (СК). Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение в обжалваните части и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Надя Антонова. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП (с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. с ДВ., бр. 94/2012 г.), редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор срещу касационната жалба, с който тя се оспорва и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, като в чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ са посочени видовете доходи по този закон, а жалбоподателят няма такива. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За ревизираната 2004 г. първоинстанционният съд е отменил определеният от ревизията данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за разликата над 3 794,05 лв. до 4 084,05 лв., поради което касаторът Тома Ванков обжалва само в отхвърлената част за посочената година, т. е. за сумата от 3 794,05 лв. и съответната на тази сума лихва. Първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизията е извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК поради установени укрити приходи и заради това, че разходите на ревизираното лице надвишават неговите приходи. За установено по делото е прието от съда, че през 2004 г. жалбоподателят е закупил недвижим имот с нотар. акт № 179 от 27.12.2004 г. - жилище за сумата 19 500 лв., като за заплащането му са изтеглени 161,89 лв. от детския му влог в Банка "ДСК" ЕАД, които и приходните органи и съдът са признали като приход на ревизирания субект. Относно твърденията му, че сумата от 10 500 лв. е била предоставена от неговите баба и дядо, съдът, както и приходната администрация са приели за недоказано това твърдение. Представената декларация, че процесната сума е дадена на жалбоподателя, съдът не я е кредитирал, тъй като декларацията не е допустимо доказателствено средство за предоставянето на такава сума. Според съда не е установено по делото, че бабата и дядото на жалбоподателя са притежавали такава сума, нито е доказано, че му е предадена. Съдът е обсъдил, че по делото е представен нотариален акт за отчуждаване имот на бабата и дядото на жалбоподателя от 23.10.2003 г., от който те са получили 6 000 лв., а според представеното споразумение остатъкът до 10 500 лв. бил от спестявания, но според съда не е ясно в периода на получаването до предоставянето на сумата, тези лица какви разходи са извършили и каква част от сумата е останала разполагаема за тях, какъв е произхода на техните спестявания и дали те са били в размер, позволяващ кумулирането на 4 500 лв. към твърдяната дата на получаването/предаването на сумата. Направен е извод от съда, че неправилно приходните органи не са признали на жалбоподателя сумата от 6000 лв. като разполагаема и затова е отменил частично определения данък, но за сумата от 3 794,05 лв. е приел, че е дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). За ревизираната 2005 г. съдът е възприел установеното от ревизията, че жалбоподателят за тази ревизирана година не разполага с начално салдо, както и че няма доходи от трудови правоотношения, извънтрудови такива или от други дейности и затова такива не са отразени в паричния поток, формиран през годината, а по отношение на разходите е прието в съдебното решение, че това са тези, посочени като годишен размер от 2 097 лв. от НСИ. Съдът е обсъдил, че до датата на завършване на жалбоподателя на средното му образование - 13.06.2005 г., той е имал издръжката на родителите си съгласно чл. 144 СК, но в същото време съдът е приел, че в негова тежест било да опровергае презумпцията по чл. 123 ДОПК, че той сам не е могъл да се издържа и затова се е нуждаел от издръжката на родителите си (на баща си) в определен размер. Съдът е приел установеното от ревизията, че жалбоподателят не е имал средства за своята издръжка, поради това, че не е имал доходи, но въпреки това според съда е имал имущество, от което обективно е можел да се издържа, поради евентуалната продажба на закупения от него недвижим имот или отдаването му под наем, за да получава доход. При неустановяване на обстоятелството на получаване на някакви суми от бащата на жалбоподателя, както и че баща му е могъл да му я осигури без затруднения, съдът е приел за законосъобразни определените с ревизионния акт средства за издръжка по данните от НСИ в годишен размер от 2 097 лв. В този смисъл със съдебното решение е потвърдено приетото от ревизията превишение на разходите над приходите - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За ревизираната 2006 г. отново съдът е възприел констатациите на приходните органи за липса на разполагаеми средства като начално салдо за посочената година, както и липсата на доказателства за получавани доходи на жалбоподателя от трудови, извънтрудови и други правоотношения и дейности, а относно средствата за издръжка отново е налице позоваване на данните от НСИ - годишен размер на издръжка за едно лице в размер на 2 377 лв. Няма данни според съда за тази година жалбоподателят да се е обучавал в средно учебно заведение, поради което е следвало сам да се издържа. При съпоставка на доходите и разходите на жалбоподателя съдът е възприел установеното от приходните органи превишение на разходите над приходите - основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За ревизираната 2007 г. съдът е изложил идентични мотиви, като предходните, приемайки че е доказан приход само от 250 лв. и данните от НСИ за годишен размер на издръжка за едно лице в размер на 2 857 лв., поради което отново е прието превишение на разходите над приходите с 2 607 лв. (разликата между 2 857 лв. и 250 лв.), което е основание за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. За ревизираната 2008 г. отново с посочените по-горе мотиви съдът е обосновал законосъобразност на ревизионния акт и в тази му част, приемайки само размера на издръжката по данни на НСИ в годишен размер от 3 564 лв. и липса на доказателства за доходи на ревизираното лице, което също е основание според съда за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. За 2004 г. неправилно съдът е приел, че е налице недостиг на средства и е потвърдил основанието, на което са определени от ревизията данъчните задължения на касатора по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на разходите над приходите. За тази ревизирана година не е отчетен факта, че касаторът е бил още ученик, тъй като от доказателствата по делото се установява, че той е завършил средното си образование на 24.06.2005 г. Досежно издръжката, която баща му е дължал (майката на касатора е починала), неправилно и приходните органи и първоинстанционният съд са се позовали на разпоредби от сега действащия СК, който е влязъл в сила от 1.10.2009 г., а той е извън ревизираните периоди. За прецизност само следва да се отбележи, че за процесните ревизирани периоди действащо право относно семейните отношения, включително и тези между родители и деца е бил СК, действал до приемането на СК от 1.10.2009 г., респ. чл. 82, а не чл. 139 и чл. 144, макар че са с почти идентично съдържание. Обстоятелството, че касаторът до средата на 2005 г. е бил ученик ясно и недвусмислено показва, че издръжката му е била предоставяна от баща му. Ревизията, респ. съда не са установили, че бащата на касатора Венцислав Томов Ванков не е имал средства да издържа сина си, поради което са направени и незаконосъобразни изводи при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закони, тъй като съдът не се е съобразил с действащото право за ревизирания период и превратно е преценил доказателствата по делото. Констатациите на приходната администрация за този ревизиран период са необосновани, а при необоснованост няма задължение за ревизираното лице да опровергава тези констатации, което задължение му се вменя по принцип от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът не е съобразил, че приходните органи не са проявили обективност и служебна активност при установяване на относимите за ревизията факти и обстоятелства, каквито са задълженията им по чл. 3 и чл. 5 ДОПК. В противоречие със собствената си практика приходната администрация в процесния случай не е проявила активност, за да събере данни относно материалното състояние на бабата и дядото на касатора Цветанка и Георги Пандурски, относно спорното между страните по делото обстоятелство имали ли са средства, които да ги дадат на внука си (касатора), за да може той да заплати жилището по нотар. акт № 179/27.12.2004 г. за сумата 19 500 лв. Приходните органи не са указали на касатора да представи актуални данни за адресната регистрация на бабата и дядото, които не са намерени на адреса им в гр. Видин, но не са търсени в гр. Лом, за което са имали данни, че са се преместили да живеят там. По делото е доказано, че бабата и дядото на касатора са продали недвижим имот на 23.10.2003 г. и предвид близките родствени отношения (родители на починалата майка на касатора) е следвало да се приеме, че получената сума от отчуждения имот на бабата и дядото са дадени на касатора. Неизследваното от ревизията какви средства са притежавали възрастните роднини на касатора, не следва да води до накърняване на правната сфера на касатора, предвид на това, че той е задължен по закон да опровергава само обосновани констатации на ревизията, за да могат те да се ползват с презумпция за вярност. Това бездействие на органите по приходите са довели до необосновани констатации, че твърдяната от касатора сума в размер на 10 500 лв. не е дадена от баба му и дядо му. Както се посочи по-горе за касатора е отпаднало задължението по чл. 124, ал. 2 ДОПК да опровергава констатации на ревизията, които са необосновани. Неправилно и приходните органи, а впоследствие и съда не са признали сумата от 3 500 лв., която касаторът е получил от баща си по повод продаден от последния зърнотоварач и която впоследствие е дадена в заем на трети лица със задължение сумата да се върне на касатора. Като се има предвид и признатата от първоинстанционния съд сума от 6 000 лв., мотивите за която се възприемат и от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, то следва да се приеме с оглед възрастта на касатора към 2004 г. и задължението, което неговия баща е имал по закон да го издържа, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, което води и до незаконосъобразно определяне на данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. Предвид изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част страда от пороците, посочени в касационната жалба и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което ревизионният акт в частта на установения данък за 2004 г. по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за сумата от 3 794,05 лв. (обжалваемият интерес пред първоинстанционният съд) бъде отменен като незаконосъобразен. За 2005 г. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ревизията обективно е установила относимите факти и обстоятелства, като отново не е взето предвид, че касаторът към края на месец юни 2005 г. се е дипломирал и е получил средно образование, поради което издръжката си е получавал от своя баща съгласно чл. 83 СК (отм.). В тази връзка необосновани са и констатациите в ревизионния акт, които са акцентирали на притежавано от касатора имущество, за което нямало данни той да го е продал или отдал под наем, за да се издържа. Потвърждавайки тези необосновани констатации, първоинстанционният съд е постановил решението си в тази обжалвана част при допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост. При наличието на тези отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, на които се позовава касатора, решението в тази обжалвана част следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение по същество, с което ревизионният акт за установения от ревизията данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 83,40 лв. и съответната лихва бъде отменен като незаконосъобразен. За 2006 г., 2007 г. и 2008 г. неправилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, които както за предходните ревизирани периоди са необосновани, поради което е следвало да се приеме от съда, че не се ползват с презумпция за вярност, което пък освобождава задълженото лице да ги опровергава по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Ревизията, респ. съда не са установили касаторът да е направил разходи, които да превишават приходите му. Неправилно и приходните органи и съдът са приели превишение по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като в разходната част са включили само статистическите данни на НОИ за разходите за издръжка. Освен това ревизията е извършена и на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за укрити приходи, които за посочените години не се установи да има такива. Относно твърдението, че за периода 2005 г. - 2010 г. касаторът е студент в Нов български университет, задочно обучение, от една страна то не е доказано, а от друга задължението на родителите съгласно чл. 82 СК да издържат децата си е до 25 годишна възраст, когато са студенти, но се обучават редовно, а не задочно. Въпреки това, обаче не се променят направените изводи, изложени по-горе в мотивите на настоящето решение за неправилността на обжалваното съдебно решение и незаконосъобразността на ревизионния акт. Затова, като е потвърдил ревизионният акт и в тази му част, съдът е постановил неправилно решение и на основанията, посочени в касационната жалба по чл. 209, т. 3 АПК следва да се отмени и да се постанови друго по чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт за определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 43,40 лв. с лихва и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 41,40 лв. с лихва и за 2008 г. в размер на 356,50 лв. и лихва. С оглед изхода на делото и направеното искане от касатора Тома Ванков, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 365 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,