Решение № 39 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г.

Решение № 39 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Р. окръжен съд, постановено на 17.09.2009 г. по гр. д. № 719/2009 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен предявения от М. А. И. против Д. А. Х. иск за делба на апартамент № 3 на първи жилищен етаж в секция Б-3, блок 7 на ЖСК "Х.", находящ се в [населено място], [улица]. С определение № 245/12.03.2010 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за значението на взетите от проведеното по реда на чл. 35, ал. 1 З. общо събрание решения, необходимостта от доказване на тези решения при наличие, респ. при липса на спор за провеждането им, както и за момента, в който правото на собственост преминава в патримониума на член-кооператора и реда за това. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че решението на Общото събрание на ЖСК от 21.12.1995 г. за приемането му за член-кооператор е нищожно като не е съобразил, че чл. 30 З. не предвижда подобна хипотеза на нищожност. Неправилно също така въззивният съд приел, че при липса на проведено Общо събрание по чл. 35, ал. 1 З., съставеният по реда на чл. 35, ал. 2 З. констативен нотариален акт не произвежда правно действие. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба Д. А. Х. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на апартамент № 3, находящ се на първи жилищен етаж в секция Б-3, блок 7 на ЖСК "Х." в [населено място], [улица]. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение, постановено на 17.09.2009 г. по гр. д. № 719/2009 г. от Р. окръжен съд решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това предявеният от М. А. И. иск за делба е отхвърлен. Прието е, че съделителите са бивши съпрузи. Бракът им, сключен на 22.12.1993 г. е прекратен с развод с решение № 87 на Р. районен съд по гр. д. № 411/2005 г., влязло в сила на 18.09.2006 г. С констативен нотариален акт № 149 от 28.08.2006 г. на нотариус Р. П., Д. А. е призната за собственик на процесния апартамент като член-кооператор в ЖСК "Х.". Прието е, че по отношение на М. А. не е възникнало валидно членствено правоотношение с ЖСК, въпреки че с решение на ОС на ЖСК от 21.12.1995 г. същият е приет за член-кооператор, тъй като не е установено съгласно чл. 30, т. 1 З. Д. А. да е дала съгласие за приемането му. Поради това е прието, че решението на ОС на ЖСК от 21.12.1995 г. е нищожно, не е налице възмездно придобиване на имота по време на брака и искът за делба е неоснователен. Прието е, че съставеният по реда на чл. 35, ал. 2 З. нотариален акт не легитимира като собственик на имота съделителката Д. А., тъй като липсва решение на ОС по чл. 35, ал. 1 З., а оттам че делбеният имот не е преминал от патримониума на ЖСК в този на Д. А., не е налице възмездно придобиване по време на брака на страните, имотът не представлява имущество в режим на СИО, прекратена с развод, поради което искът за делба е приет за неоснователен. По въпроса за значението на взетите от проведеното по реда на чл. 35, ал. 1 З. общо събрание решения, необходимостта от доказване на тези решения при наличие, респ. при липса на спор за провеждането им, както и за момента, в който правото на собственост преминава в патримониума на член-кооператора и реда за това настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 2 З. въз основа на влязлото в сила решение на Общото събрание на ЖСК, което по реда на чл. 35, ал. 1 З. въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 е приело окончателната цена на имотите и е определило припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, и след представяне на необходимите документи, нотариусът снабдява членовете на ЖСК с нотариални актове, като правото на собственост се придобива с издаването на нотариалния акт. В т. 2 на ППВС № 3/1983 г. са дадени задължителни за съдилищата указания по приложението на тази разпоредба, като е прието, че жилищата, гаражите и ателиетата след изграждането им се разпределят от Общото събрание на ЖСК и правото на собственост се придобива от член-кооператора с издаването на нотариалния акт за съответния имот. Издаването на нотариалния акт по реда чл. 35, ал. 2 З. следователно само по себе си удостоверява придобиване правото на собственост върху конкретния обект от член-кооператора, на когото този обект е разпределен по решение на Общото събрание на ЖСК. За да се легитимира като собственик член-кооператорът е достатъчно да представи така съставения нотариален акт. Ако обаче е налице оспорване на това придобивно основание и по-специално се оспорва факта на провеждане на Общо събрание по чл. 35, ал. 1 З., лицето, в полза на което по реда на чл. 35, ал. 2 З. е съставен нотариален акт за собственост следва да удостовери, че преди съставянето на акта е било проведено Общо събрание на ЖСК, на което въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 е приета окончателната цена на имотите и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Правото на собственост върху обект, построен от ЖСК, се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 З. само ако същото е предхождано от решение на Общото събрание на ЖСК по чл. 35, ал. 1 З. Фактът на провеждане на събрание и вземане на решение при наличие на спор следва да бъде установен по категоричен начин, тъй като ако събрание не е било проведено и не е налице воля на член-кооператорите, изразена по реда на чл. 35, ал. 1 З. за приемане на окончателната цена на имотите и извършването на окончателното им разпределение, съставеният по реда на чл. 35, ал. 2 З. нотариален акт не може да легитимира посоченото в него лице като собственик на имота. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Моментът на придобиване на собствеността върху жилище в ЖСК при спор между съпрузи следва да бъде определен съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ съгласно указанията, дадени в т. 2 на ППВС № 5/1972 г., като установената в чл. 19, ал. 3 СК, 1985 г. (отм.) презумпция намира приложение само ако фактическият състав на съответния придобивен способ се е осъществил по време на брака. В случая по делото е представен н. а. № 52, том 33, н. д. № 8080/2006 г., с който за собственик на апартамента като член-кооператор в ЖСК е призната само Д. А. Х., като нотариалният акт е съставен на 28.08.2006 г., т. е. по време на брака /решението, с което бракът е прекратен е влязло в сила на 18.09.2006 г./. Съделителят М. А. И. обаче в представено в производството пред въззивния съд възражение срещу подадената от Д. А. Х. въззивна жалба е оспорил факта на провеждане на Общо събрание на ЖСК по реда на чл. 35, ал. 1 З. Доколкото такова оспорване е налице и фактът на провеждане на общо събрание по чл. 35, ал. 1 З. и на вземане на решение за окончателно разпределение не е установен, а напротив, установено е, че такова събрание не е било проведено по причина липсата на акт № 15 и на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация, правилно въззивният съд е приел, че делбеният имот не е преминал от патримониума на ЖСК в този на Д. А. Х. и че не е налице възмездно придобиване по време на брака на страните, а оттам и че не е установено към настоящия момент апартаментът да е съсобствен помежду им. Поради това на основание чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение