Решение № 2 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2014 г.

Решение № 2 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4689/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалбата на Quarzwerke Gmbh, регистрирано във Федерална Република Германия, гр. Кьолн, представлявано от д-р Паул Паез-Малец и д-р Томас Пютер, срещу решение № 120-ЮЛ от 31.01.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което дружеството е задължено да представи в цялост копие от сключения на 22.02.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Каолин" АД, финализиран на 4.06.2013 г., както и всички допълнителни споразумения и анекси към него. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като приложената спрямо дружеството принудителна административна мярка е непропорционална и нарушава принципа за съразмерност. Твърди, че принудителната мярка засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в степен, по-голяма от необходимата. Според дружеството вмененото му задължение в качеството му на трето лице, различно от проверяваното от Комисията, при положение, че проверяваното лице би могло да изпълни изискванията на регулаторния орган, противоречи на преследваните от регулатора цели. Счита, че със задължението за представяне в пълнота на договора и всички документи към него, се нарушава съдържащата се в споразуменията търговската тайна и конфиденциална информация за жалбоподателя като страна по договора, както и противоречи на договорените между съконтрахентите клаузи за конфиденциалност. По подробно изложени в жалбата съображения иска отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Иска присъждане на разноските по делото за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Между страните няма спор по фактите. Жалбоподателят Quarzwerke Gmbh, Германия, е чуждестранно юридическо лице, което не извършва самостоятелна дейност в страната. То се явява само акционер в "Каолин" АД, като акциите на дружеството не се търгуват публично на капиталовия пазар. На 4.06.2013 г. е приключена сделката по продажба на акции от "Каолин" АД на немското дружество по силата на сключен договор от 20.12.2012 г. за покупко-продажба на акции от капитала на "Каолин" АД. На 4.06.2013 г. е приключил сетълментът на сделката, сключен между "Алфа Финанс Холдинг" АД и Quarzwerke Gmbh, Германия, по придобиването на 67,22% от капитала на "Каолин" АД от страна на настоящия жалбоподател. "Алфа Финанс Холдинг" АД е поднадзорно лице в Комисията за финансов надзор като насрещна страна по сделката в качеството му на емитент на емисия корпоративни обезпечени облигации, допуснати до търговия на регулиран пазар. С решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на заместник-председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН "Алфа Финанс Холдинг" АД е задължено в 5-дневен срок от получаване на решението да представи в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Каолин" АД, финализиран на 4.06.2013 г. (дата на сетълмент), както и от всички допълнителни споразумения и анекси към него. Решението е влязло в сила, но в хода на административното производство поднадзорното дружество не е изпълнило приложената мярка, а е представило само отделни извлечения. Комисията е счела, че непредставянето на поисканите документи възпрепятстват органа да да провери доколко са спазени разпоредбите на ЗППЦК във връзка с осъщественото разпореждане с активи от "Алфа Финанс Холдинг" АД, както и да установи наличие на поети ангажименти, които не са публично оповестени. Комисията мотивира мярката си и с необходимостта от упражняване на засилен контрол върху поднадзорното лице във връзка с изпълнение на задълженията на емитента по емисията облигации, предвид взетото на общо събрание на облигационерите на "Алфа Финанс Холдинг" АД решение за промяна в параметрите на облигационната емисия. По делото е безспорно, че с решение № 5505/2014 г. по адм. дело № 3787/2014 г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 16068/2014 г. на тричленен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на "Алфа Финанс Холдинг" АД срещу решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на заместник-председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на Комисия за финансов надзор за прилагане на ПАМ - представяне в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Каолин" АД, по повод приключена сетълмент сделка между "Алфа Финанс Холдинг" АД и Quarzwerke Gmbh, по прехвърлянето на 67,22% от "Каолин" АД, финализиран на 4.06.2013 г. Тъй като това дружество не изпълнява приложените спрямо него мерки, с оспореното в настоящото производство решение № 120-ЮЛ от 31.01.2014 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" е задължил органите на управление и представителство на дружеството Quartzwerke Gmbh да представят копие от сключен с "Алфа Финанс Холдинг" АД договор по прехвърляне на 67.22% от капитала на "Каолин" АД. Конкретните мотиви за прилагане на процесната ПАМ органът е обосновал с факта, че до настоящия момент и въпреки наличието на влязло в сила решение за прилагане на ПАМ, поднадзорното лице не е представило исканите документи, с изключение на извадка от английския текст, съдържаща само титулна страница и страница с подписите на договарящите се страни, както и българска версия на договора, от която са представени само 17 от общо 66 страници. На това основание, подчертавайки, че "Алфа Финанс Хординг" АД възпрепятства регулатора при осъществяване на правомощията му по проверка и контрол върху въпросната сделка, и с оглед необходимостта от защита интересите на инвеститорите в дружеството "Каолин" АД, е образувана насрещната проверка, в резултата на която е задължено трето лице да представи договора и посочените към него документи. Разпоредбата на чл. 19 ЗКФН регламентира правомощието на Комисията да извършва проверки за спазването на закона, което включва и възможността за достъп до помещения, информационни системи и налична документация, както и задължението на проверяваното лице да обезпечи изпълнението на всяко едно от посочените в нормата правомощия на КФН. В чл. 32 ЗКФН е въведена възможност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице, възпрепятстващо дейността на КФН, каквото възпрепятстване в случая органът твърди, че е налице от страна на поднадзорното дружество "Алфа Финанс Холдинг" АД. Видно от данните по делото, регулаторът не е използвал нито посочените, нито други законово регламентирани средства да привеждане в изпълнение на своето решение № 657-Е от 23.08.2013 г. и като резултат - снабдяване с необходимата документация от задължения по силата на предходно приложената принудителна мярка правен субект. Разписаните в ЗППЦК и ЗКФН правила за извършване на проверка не предоставят възможност чрез насрещна проверка компетентният орган да компенсира бездействието си по отношение на проверявания в главното производство субект. Насрещната проверка е средство за установяване истинността и пълнотата на изходящи от проверяваното лице документи, чрез съпоставка с намиращите се в негов съконтрахент (страна по проверяваното правоотношение), документи така, че да добие органът най-пълна и точна представа за реално договорените права и задължения на страните. Насрещна проверка може да бъде образувана и с цел събиране на данни, които е невъзможно да бъдат събрани от проверяваното лице. Тук основна предпоставка за прилагане на държавна принуда спрямо третото лице е наличието на невъзможност резултатът по отношение на проверяваното лице да бъде постигнат. В конкретното производство липсват каквито и да са данни и доказателства, че Комисията реално е използвала законово регламентираните способи за обезпечаване изпълнението на своето решение № 657-Е от 23.08.2013 г. с адресат "Алфа Финанс Холдинг" АД. Прилагането на принудителна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН с издадения акт на публично-правна принуда спрямо трето лице не е законово оправдан, нарушава принципа за съразмерност и не съответства на целта на закона. Предмет на надзора по чл. 8, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗППЦК, вр. чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН в конкретния случай е дейността на "Алфа Финанс Холдинг" АД за сключена сетълмент сделка от това дружество по прехвърлянето на 67,22% от "Каолин" АД. В този контекст дружеството Quarzwerke Gmbh, съконтрахент по изискания договор, представлява трето лице. Изискването на данни от трето лице безспорно засяга правната му сфера чрез упражнената спрямо него принуда с цел получаване информация за проверяваното поднадзорното лице в хода на извършвана срещу него проверка. Необходима предпоставка за осъществяване на контролните си правомощията, т.е. за установяване на обстоятелства относно реда и условията, при които е осъществена сделката с оглед интересите на инвеститорите, регулаторът следва да използва съществуващите възможности за установяване на релевантите обстоятелства от поднадзорното лице. В конкретния случай има непропорционално засягане правата и интересите третото лице чрез осъществяване на принуда, когато органът не е изчерпал всичките си предоставени му от закона регулаторни механизми спрямо проверяваното дружество. Ето защо и при липса на данни за реално предприети действия по събиране на необходимата информация от поднадзорното лице, съдът приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице предпоставки за изискване на документи от трето лице и актът непропорционален на преследваната цел. Липсват данни, че общественият интерес, който следва да бъде гарантиран, не може да бъде защитен при изпълнение в пълен обем на правомощията на органа спрямо поднадзорното лице. Поради това и намесата в правната сфера на жалбоподателя е несъразмерна с преследваната цел на основание чл. 6, ал. 2 АПК. Принудителните административни мерки се разглеждат като правен инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Тяхната цел, за разлика от административните наказания, които санкционират осъществено неправомерното поведение, е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо правонарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от осъществено правонарушение - чл. 22 ЗАНН. Тази съществена разлика в целта на двете форми на административна принуда обуславя и разликите в правните способи за тяхното налагане и изпълнение. Принудителните административни мерки се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права. Ето защо приложената ПАМ не е санкция спрямо дружеството-жалбоподател, но с прилагането й безспорно се засяга принудително правната му сфера, с произтичащите от това последици. По същество конкретно изложените от административния орган съображения - необходимостта да се събере информация в пълнота, да се установи дали процесната сделка не уврежда интересите на акционерите, икономическият ефект от сделката и др., са съображения, относими към предходно приложената принудителна мярка на "Алфа Финанс Холдинг" АД. В случая не се установява наличието на законово необходимите предпоставки за прилагане на ПАМ спрямо Quarzwerke Gmbh, тъй като ответникът не е доказал нито пряко, нито косвено, че е налице невъзможност исканите документи да бъдат събрани от дружеството "Алфа Финанс Холдинг" АД. От данните по делото се налага извод, че липсва активно действие от страна на регулатора по отношение на поднадзорното дружество, с цел привеждане в изпълнение на негово решение № 657-Е от 23.08.2013 г., поради което намесата в правната сфера на дружеството Quarzwerke Gmbh посредством прилагане на държавна принуда е необоснована и непропорционална. Предвид изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от жалбоподателя и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на дружеството се дължат направените по делото разноски. По размер е доказана само сумата от 50 лв., представляваща платена държавна такса за производството. По делото е приложено адвокатско пълномощно и списък на разноски, в който е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., но липсват писмени доказателства същото да е реално платено. Поради това в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. Воден от горното, Върховният административен съд