Решение № 103 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 183/2014 г.

Решение № 103 от 27.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 183/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения Д. С. Б. за възобновяване на производството по нохд № 507/2012 г. по описа на Районен съд-Провадия и отмяна на постановената по него присъда, потвърдена с въззивно решение, в частта, отнасяща се до приложението на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК. В искането се сочи, че присъдата в атакуваната й част е постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, тъй като е поставено отнемане в полза на държавата на моторно превозно средство, което не принадлежи изцяло на подсъдимия. Прокурорът пледира в подкрепа на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Провадия с присъда № 1 от 03.01.2013 г. признал подсъдимия Д. С. Б. за виновен в извършването на престъпление по чл. 197, т. 3 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1 от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за три години. Със същата присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК съдът отнел в полза на държавата моторно превозно средство -лек автомобил "Хюндай Г." с регистрационен номер В 6065, приемайки, че Д. Б. е негов собственик. Варненският окръжен съд с решение № 215 от 05.08.2013 г. по внохд № 471/2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Същата влязла в сила и не е поверявана по касационен ред. Искането за проверка по реда на възобновяването е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е основателно. Отнемането на вещи в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК е своеобразна санкция, която предпоставя на първо място да се установи, че те принадлежат на виновния и на второ място - че са предназначени или послужили за извършване на умишлено престъпление. В настоящия казус съдебните състави по фактите не са изяснили основния въпрос за собствеността на отнетия автомобил. Пред първата инстанция прокурорът представил справка от сектор КАТ на РДВР-В., че отнетата вещ е регистрирана със собственик подсъдимия. Съдът се задоволил с данните от този документ, пренебрегвайки безспорната информация, че Д. Б. е женен и по отношение на имуществото му е възможен режим на съпружеска имуществена общност. Въззивният съд също пренебрегнал този аспект на доказателствена активност, произтичащ от санкционната част на приложената наказателна норма и стандарта за изясняване на обективната истина, постулиран от чл. 13 от НПК. По този начин бил потвърден съдебен акт, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, обусловило и неправилно приложение на материалния закон. Налице са основания за неговата отмяна по реда на възобновяването съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5 поради съществени нарушения на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Делото следва да се разгледа от друг състав на въззивния съд с оглед широките му правомощия на инстанция по фактите, позволяващи отстраняване на посоченото нарушение на процесуалните правила и правилно приложение на закона. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,