Решение № 8479 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Смолян е подала касационна жалба срещу решение 15/17.01.2023 г. по адм. дело 256/2022 г. по описа на Административния съд-Смолян, в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за понесени неимуществени вреди от 300 лева и мораторна лихва, считано от 01.11.2021 г. до окончателно изплащане на главницата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което изцяло да се отхвърли иска за обезщетяване на неимуществени вреди в съответната част ведно със законната лихва и се присъдят направените разноски. Решението се обжалва и от К. Велков в частта, в която е оставено без разглеждане искането му за присъждане на обезщетение в размер на 50 лева за имуществени вреди, представляващи съдебни такси и банкови комисионни и производството по делото е прекратено, отхвърлен е иска за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 14,94 лева и мораторна лихва в размер на 5,46 лева за периода 01.11.2021 г. - 31.08.2022 г., отхвърлен е иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 300 лева, ведно с мораторната лихва върху сумата 19 700 лева, считано от 1.11.2021 г., както и в частта, в която е осъден да заплати на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Смолян разноски в размер на 745, 94 лева. Направени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискан да бъде отменен в обжалваните части с решаване на делото по същество и присъждане на претендираните обезщетения или с връщането на делото за ново разглеждане, като се присъдят и направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: Административният съд е установил, че със заповед 298зз-47/26.08.2021 г. на старши полицай при Районното управление- Мадан на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Смолян К. Велков е бил задържан за срок от 24 часа. Заповедта била отменена с решение 43/8.09.2021 г. по АНД 114/2021 г. на Районния съд-Мадан, влязло в сила на 01.11.2021 г С наказателно постановление 10/8. 09. 2021 г. на началника на Районно управление - Мадан на К. Велков е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл.264, ал.1 ЗМВР. Наказателното постановление било отменено с решение 59/3.12.2021 г. по НАХ дело 125/2021 г. по описа на Районния съд- Мадан. Във връзка с твърденията на ищеца, че е понесъл неимуществени вреди от издадената заповед за задържането му, като взел предвид заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза и показанията на разпитаните свидетели, административният съд приел, че няма доказателства за настъпили неблагоприятни последици за здравето му, както и за уронване на доброто му име в обществото. Здравословните проблеми на К. Велков прехождали издадените административни актове и били свързани с негово хронично заболяване. Същевременно следвало да се вземе предвид, че незаконното задържане само но себе си предполага задържаният да чувства безпомощност, унижение и повишена тревожност. Поради това административният съд приел, че частично се установяват нормативните предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Негативните емоционални преживявания не нанесли трайни изменения върху здравето на ищеца, тъй като били търпени около девет часа. Според техният характер, степен и интензитет, справедливият размер на обезщетението за незаконното задържане на К. Велков със заповед 298зз-47/26.08.2021 г. на старши полицай при Районното управление- Мадан възлизал на 300 лева. Върху обезщетението се дължала законната лихва, считано от 01.11.2021 г. или от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Поради това административният съд присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева със законната лихва и отхвърлил иска в останалата част. Съдът достигнал до извод, че няма причинна връзка между заболяванията на ищеца, действията на служителите на Министерството на вътрешните работи и издадените актове - заповед 298зз-47/26.08.2021 г. и наказателно постановление 10/8.09.2021 г. на началника на Районно управление-Мадан. В исковата молба липсвали твърдения за причинени на ищеца неимуществени вреди във връзка с издаденото наказателно постановление 10/8.09.2021г. на началника на Районно управление-Мадан. Относно наказателното постановление се твърдели само имуществени вреди за такси и банкови комисионни, платени при обжалването му. Според мотивите на административния съд, ищецът неоснователно претендирал сумата 14, 94 лева за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за закупени от него лекарства, заедно с изтеклата върху главницата лихва в размер на 5,46 лева. Не било доказано, че ищецът се е лекувал с тези медикаменти поради причинените му при задържането му физически страдания, поради което административният съд отхвърлил предявения иск. Недопустим бил искът за сумата 50 лева, представляващи държавни такси за подаването на жалби срещу административните актове, за издаване на изпълнителен лист, за копия от документи и комисионни за банкови преводи. Те следвало да се претендират в съответните съдебни производства по оспорване на административните актове, тъй като представляват съдебни разноски. В тази част административният съд прекратил производството като недопустимо. Касационната инстанция намира, че административният съд правилно е прекратил производството за присъждане на сумата 50 лева, представляваща разходи на ищеца за заплащане на държавни такси за съдебни производство и банкови комисионни за преводи. Те представляват съдебни разноски, поради което не се претендират по исков ред, а в самото съдебно производство, в което са направени. Поради това решението следва да се остави в сила в тази част. Решението следва да се остави в сила в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 14, 94 лева заедно с изтеклата лихва. От събраните по делото доказателства не се установява причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за закупуване на лекарства и твърдените вредоносни действия, поради искът основателно е бил отхвърлен. Решението е недопустимо в частта, в която административният съд е осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Смолян да заплати обезщетение от 300 лева за понесени неимуществени вреди заедно с лихва за забава, считано от 1.11.2021 г., както и в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над сумата 300 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, ведно с лихва за забава, считано от 1.11.2021 г. Административният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, в която ищецът общо е заявил претенция за заплащане на сумата 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно използване на сила и помощни средства, от незаконно задържане със заповед 298зз-47/26.08.2021 г. и от издаването на наказателно постановление 10/8.09.2021 г. на началника на Районно управление Мадан. С оглед твърдените различни фактически състави, формирани от два незаконосъобразни административни акта и незаконни административни действия на служители на Министерството на вътрешните работи, следва да се разграничат отделни искови претенции в рамките на общо претендираната сума от 20 000 лева, всяка от които да бъде индивидуализирана по вид на вредите, размер и исков период. Необходимо е да се посочи и началният момент, от който се претендира законната лихва по всеки отделен иск. Съдът не е направил нужното разграничение и се е произнесъл по общо формулираната претенция, включваща три отделни фактически състави, но като е изложил мотиви само относно вредите, произтичащи от незаконното задържане на ищеца. Административният съд вярно е посочил, че ищецът не е направил твърдения във връзка с издаденото наказателно постановление, но е следвало да му укаже да отстрани нередовността на исковата молба при положение, че общият претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лева в титулната част на молбата се обосновава и с издаването на наказателното постановление. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди с непрецизно формулирани диспозитиви, в които не е посочил двете страни и не е индивидуализирал исковата претенция. Осъдил е Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Смолян да заплати обезщетение, но не е посочил страната, на която се дължи обезщетението. Отхвърлил е иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 300 лева, без да посочи страната, която е предявила иска, и страната, която отговаря по него. Съгласно чл.236, ал.1, т.4 ГПК решението трябва да съдържа имената на страните. Отсъствието на задължителен елемент от произнасянето на съда, който се обхваща от силата на присъдено нещо, възпрепятства проявлението на правните последици на решението. С оглед констатираните нарушения решението на административния съд следва да се обезсили като недопустимо в частта, в които Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Смолян е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 300 лева и мораторна лихва, считано от 1.11.2021 г., както и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 300 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, ведно с мораторна лихва върху сумата 19 700 лева, считано от 1.11.2021г. Делото следва да се върне на административния съд за ново разглеждане в тези части. Тъй като разглеждането на делото продължава, решението следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Смолян. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и 3 АПК Върховният административен съд