Решение № 9439 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2016 г.

Решение № 9439 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6010/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Ц. К. К. ООД, чрез процесуалния си представител адв. И. Н. обжалва решение № 607/23.03.2016 г. на Административен съд, гр. П. постановено по адм. дело № 1184/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 161200505/02.07.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П., потвърден с решение № 1262/27.09.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. П.. В касационната жалба са посочени касационни основания за неправилност на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Като нарушение на съдопроизводствените правила се поддържа, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и не е оценил обстоятелството, че се касае за съществуването на няколко договора по процесните доставки, по силата на които ревизираното дружество е придобило право на собственост върху електронни съобщителни мрежи /ЕСМ/ по реда на Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Сделката е сключена в предвидената от закона форма за валидност с нотариална заверка на подписите и съгласно чл. 283, ал. 1 от ЗЕС поражда права в полза на жалбоподателя. Според касатора съдът не е съобразил понятието "доставка на стока" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тълкувано във връзка с чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО. При наличие на доказателства за реално предаване на стоката, неспазването на някои формалности не може да се обоснове отказ на данъчен кредит. В този смисъл решение по адм. д. № 8191/2013 г. Твърди, че се касае за продажба на ЕСМ, които по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС имат характер на съвкупност от движими вещи. Посочва, че решението не е съобразено с влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 14778/2012 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Некст дженерейшън сълюшънс ЕООД във връзка със сключения с Цифрова кабелна компания ООД договор. Поддържа се и довод за недопустимост на съдебния акт в частта, в която съдът се е произнесъл по спор за материално право, с какъвто не е сезиран и като административен съд не разполага с компетентност да разгледа. Касаторът оспорва съждението на съда за привидност на плащанията, тъй като постъпилите по банковите сметки на Цифрова кабелна компания ООД в ТБ Д АД суми от АТВ САТ ЕООД веднага са преведени обратно на И. Г.. Плащанията към доставчика са с основание процесните фактури. А основанието, посочено в документите за плащане от Цифрова кабелна компания ООД към физическото лице е дивидент. Неправилно според касатора, прехвърлянето на права по абонаментни договори е квалифицирано като доставка на финансови услуги по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Д. и да се приеме, че сделката попада в обхвата на цитираната норма, счита, че няма пречка доставчикът да избере облагаемост на доставката. По същество жалбоподателят твърди, че с процесните договори са му прехвърлени ЕСМ, движими вещи като ел. апаратура /оборудване/ и права върху абонаментни договори, в предписаната от закона форма за действителност, като от момента на сключване на договорите е във владение на вещите и ги използва за упражняване на основната си дейност и до този момент. В хода на касационното производство на основание чл. 219 АПК се представя влязло в сила съдебно решение № 11843/03.11.2016 г. на ВАС, осмо отделение по адм. д. № 8493/2015 г. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., чрез процесуалния си представител юрк. М. М. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения за липса на доставки на ЕСМ и движими вещи, както и за наличие на освободена доставка по прехвърляне на права върху абонаментни договори по фактури, издадени от "Цифрова кабелна компания" ООД, подробно изложени в представена по делото писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Цифрова кабелна корпорация ООД е отказан данъчен кредит в общ размер на 366 019.02 лева и съответните лихви от 9 597.93 лева за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2010 г. по 7 фактури, издадени от Цифрова кабелна компания ООД. От представените към фактурите доказателства е установено, че предмет на доставките са кабелни електронни съобщителни мрежи /КЕСМ/ на територията на гр. П. и гр. А., община К. и община Р., електронно оборудване по опис и договор прехвърляне на права върху абонаментни договори. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 5540/23.04.2014 г. постановено по адм . дело № 10681/2013 г., Върховният административен съд е отменил решение № 1454/27.06.2013 г. на Пловдивския административен съд, по адм. дело № 3351/2012 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите на касационното решение е посочено, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал да събира доказателства за строежа и въвеждането в експлоатация на КЕСМ, тъй като по смисъла на чл. 283, ал. 1 ЗЕС правото на собственост върху мрежите се придобива, чрез изграждането им. Посочено е още, че фактурите, предварителните и окончателните договори за прехвърляне право на собственост върху КЕСМ и приемо - предавателните протоколи са подписани от едно също физическо лице - управител на дружеството - доставчик и на дружеството - получател. По доставките документирани с фактури № 50680/30.07.2010 г. и № 50681/30.07.2010 г., с предмет "оборудване по опис и договор" и "по договор" (за прехвърляне на абонаменти договори за предоставяне на услуги по оптична мрежа и по кабелно-разпределителна мрежа за телевизионни и радио сигнали), не са изложени никакви мотиви. По отношение на тези две фактури изобщо не са обсъдени доводите на решаващия орган, че част от оборудването е било прехвърлено от същия доставчик на трети лица преди датите на фактурите, а друга част изобщо не е била собственост на доставчика, както и че договорите за прехвърляне на права по абонаментни договори са за освободени доставки. При връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция е посочила още, че не е обсъдено и връщането на преведените по банков път суми обратно на ревизираното лице. Според състава на ВАС става дума за сделка между свързани лица, при които е логично обратното връщане на сумите да се тълкува като начин начисленият от доставчика ДДС да не бъде платен. Тези обстоятелства са от значение и за преценката дали ревизираното лице е знаело или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама, по смисъла на задължителната съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директива 2006/112/ЕО. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат съдът е изложил следните мотиви: Съгласно чл. 283, ал. 1 от ЗЕС предприятията предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги са собственици на изградените от тях, както и включените като основно средство и/или придобити по закон или правна сделка електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура. От представените по делото документи съдът е приел за установено, че кабелната мрежа в районите Южен, Северен, Централен, Източен и Западен (на гр. П.) е изградена от ТВ САТ Ком ООД. Твърденията на ревизираното лице, че мрежата е прехвърлена от ТВ САТ Ком ООД на Цифрова кабелна компания ООД е приел за недоказани. В тази връзка е посочил, че издадените от това дружество към прекия доставчик фактури са оспорени по реда на чл. 193 ГПК относно автентичността на подписа на съставителя и ревизираното лице, което е представило оспорените документи по делото, не е изпълнило доказателствената си тежест да установи истинността на подписа. Показанията на свидетеля Г. Г. не са кредитирани, тъй като твърденията му, че собствениците на ТВ САТ Ком ООД са взели решение за префактуриране мрежата на Цифрова кабелна компания ООД с цел улесняване на процедурите и са подписвани протоколи за смяна на възложителя през 2009 г., не се подкрепят от доказателствата по делото. Според съда описанието на доставките във фактурите издадени от ТВ САТ Ком ООД е бланкетно, тъй като не съдържат данни за мрежата, за която се отнасят или за части от нея. Заключението на СТЕ е, че кабелната мрежа е изградена, работеща и към датата на извършване на огледа се ползва от Цифрова кабелна корпорация ЕООД. Съдът е кредитирал това заключение, но е посочил, че спорът по делото е правен - дали прекият доставчик Цифрова кабелна компания ООД е изградило и/или придобило правото на собственост върху КЕСМ по надлежния ред. За КЕСМ на ж. к. "Т." съдът е приел, че преди сключване на окончателния договор от 29.07.2010 г., с който жалбоподателят се легитимира като собственик на тази мрежа, Цифрова кабелна компания ООД е продала мрежата на Р. Г. ЕООД с договор от 27.04.2010 г. Според съда след като мрежата веднъж е била продадена на трето лице и не са налице доказателства за разваляне или отмяна на договора за покупко - продажба, то Цифрова кабелна компания ООД не може да прехвърли право на собственост в полза на Цифрова кабелна корпорация ЕООД. По аналогични съображения е приел, че не се доказва осъществяването на доставката на оборудване (движими вещи по опис), предмет на фактура № 50680/30.07.2010 г., тъй като с договор от 12.07.2010 г. прекият доставчик е прехвърлила на Р. Г. ЕООД движими вещи подробно описани в приложенията към договора. Този договор предхожда договора, сключен с Цифрова кабелна корпорация ЕООД, който е от 30.07.2010 г. С предходна дата е и договор от 12.07.2010 г., с който Цифрова кабелна компания ООД е продала движими вещи и на Некст дженерейшън сълюшънс ЕООД. По отношение на доставка по договор (за прехвърляне на абонаменти договори за предоставяне на услуги предоставени по оптична мрежа и по кабелно-разпределителна мрежа за телевизионни и радио сигнали) съдът е приел за основателен доводът на административния орган, че се касае за освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС, която не поражда право на данъчен кредит. Във връзка с мотивите на горната инстанция, съдът въз основа на банковите извлечения от сметките на Цифрова кабелна компания ООД в банка Търговска банка Д и АТВ Сат ЕООД е установил, че платените от Цифрова кабелна корпорация ЕООД и АТВ Сат ЕООД сума са били преведени обратно на И. Г., непосредствено след постъпването им. Въз основа на това обстоятелство е направил извод, че е налице фиктивно разплащане по процесните договори. Приложените по делото приемо - предавателни протоколи, предварителни и окончателни договори и фактурите към тях са подписани от И. Г. като представляващ продавача Цифрова кабелна компания ООД и купувача Цифрова кабелна корпорация ЕООД. Според съда касае се за сделка между свързани лица, целяща отклонение от данъчно облагане. С тези мотиви и отхвърляне на доводите на ревизираното лице за приложение на решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като се е позовал на други преюдициални заключения относно основната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит, съдът е отхвърлил жалбата изцяло. Решението е частично неправилно. Възражението в касационната жалба за недопустимост на обжалвания съдебен акт, е неоснователно. Видно от диспозитива му административният съд се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран, като е отхвърлил жалбата на Цифрова кабелна корпорация ЕООД срещу ревизионен акт № 161200505/02.07.2012 г. в оспорената част. Първоинстанционният съд не се е произнесъл и не е разрешил спор за материално право, извън своята компетентност. Изложеното в мотивите на решението относно правото на собственост върху електронните съобщителни мрежи на гр. П. и гр. А. е във връзка с преценката за наличие на доставка на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и не представлява разрешаване на материалноправен спор за собственост. Спорът по делото е относно материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Нормите от националния закон се прилагат във връзка с тълкуването в решенията на Съда на ЕС на понятието "доставка на стоки", дефинирано в чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС - доставката на стоки не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Това тълкуване съответства на приетото в доктрината и в съдебната практика, че доставката на стока от несобственик, не я прави нищожна, поради което след като се установи по безспорен начин с всички допустими доказателствени средства, че доставчикът притежава стоката, то той може да се разпореди с нея и в случай на доказано предаване на стоката от него на получателя му, следва да се приеме, че за последния възниква правото да приспадне на начисления от доставчика му ДДС като данъчен кредит. /в този смисъл решение № 4932/20.04.2017 на ВАС, първо отделение по адм. дело № 6936/2016/. Затова във всички случаи при изследване реалността на доставката следва да се установи предаване на стоката от доставчика на получателя, независимо от това дали първият е бил техен собственик или ги е имал само във владение. В този смисъл е и т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, според което за да се установи, че по доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 32 от решението по С-285/11). В конкретния случай по доставките на КЕСМ от фактическа страна по делото е установено следното: По фактура № 07 ...159/01.06.2010 г. и по фактура № 07..158/01.06.2010 г. и двете с предмет "по договор", ревизираното дружество претендира право на данъчен кредит в общ размер от 202 949.50 лева за данъчен период м.07.2010 г. За установяване осъществяването на доставките по тези две фактури е представило предварителен договор от 01.06.2010 г., сключен между Цифрова кабелна компания ООД и АТВ САТ ЕООД /предишно наименование на Цифрова кабелна корпорация ЕООД/ за продажба на 1/ КЕСМ в гр. А. - Запад, включително кв. Д. В., ..../ КЕСМ гр. А. - Изток, включително с. М., към които мрежи се включва и извършеното през 2008 г. разширение на подземната кабелна мрежа на продавача, включващо изграждане на кабелна мрежа на територия на на гр. А., описани подробно в приложение № 1 към договора и 3/ КЕСМ - гр. П., ж. к. Т., към които се сключва изграденото съоръжение съгласно приложение № 2. Уговорена е цена 349 680.07 лева с ДДС, а за КЕСМ на територия на община П., за цена от 868 016.93 лева ведно с начислен ДДС. Представени са и приемо предавателни - протоколи от 01.06.2006 - Приложение № 1 и Приложение № 2, за предаване владението на КЕСМ, предмет на договора съответно КЕСМ - гр. А. и КЕСМ гр. П., ж. к. Т.. На 29.07.2010 г. е сключен окончателния договор за покупко - продажба на посочените КЕСМ с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 283, ал. 2 ЗЕС. Предмет на доставка по фактура № 0...50677/30.07.2010 г. е продажба на КЕСМ гр. П.. За доказване доставката по тази фактура са представени предварителен договор от 30.07.2010 г. за покупко - продажба на КЕСМ в гр. П., район "Северен" и район "Южен срещу цена в размер на 418 281,60 лева. Представени са приемо - предавателен протокол от същата дата за фактическото предаване на мрежите в тези райони. Окончателен договор е сключен на 11.08.2010 г. От техническата документация по делото е установено, че за район Сереве и район Южен удостоверенията за въвеждане в експлоатация от 2008 г. са издадени на ТВ САТ Ком ООД. Фактура № 0...50678/30.07.2010 г. документира доставка на КЕСМ гр. П. на обща стойност 472 859,52 лева. От представените предварителен договор от 30.07.2010 г. съдът е установил, че се касае покупко - продажба на КЕСМ в гр. П., район "Централен", район "Източен" и район "Западен". Владението на тези мрежи е предадено към момента на сключване на предварителния договор с приемо - предавателни протоколи - Приложение 1, 2 и 3 към договора. Окончателният договор е сключен на 11.08.2010 г. с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 283, ал. 2 ЗЕС. З. тази КЕСМ са издадени удостоверения за въвеждане в експлоатация от 26.08.2010 г. на името на Цифрова кабелна корпорация ООД за всеки район поотделно. Фактура № 0... 50679/30.07.2010 г. е с предмет "продажба на КЕСМ на стойност 30000 лева. От представения предварителен договор от 30.07.2010 г. съдът е установил, че се касае за продажба на КЕСМ на територията на О. К. и О. Р., за сумата в размер на 30 000 лв. За предаване на владението е представен приемо - предавателен протокол от 30.07.2010 г. Окончателен договор е сключен на 11.08.2010 г. Относим към тази доставка е договор от 26.11.2006 г., с който ЕТ ТВ САТ - К. К. прехвърля на Цифрова кабелна компания ООД правото на собственост върху каналната мрежа на територия на община Асеновград, Р. и К.. В съответствие с указанията на горната инстанция съдът е събрал техническата документация по изграждане на КЕСМ в гр. П., в това число издадените разрешения за строеж и издадените удостоверения за ползване, съответно удостоверения за въвеждане в експлоатация При така установените факти, съдът е направил неправилни правни изводи по приложението на материалния закон. В конкретния случая предмет на доставките са кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни сигнали и съответната кабелна тръбна мрежа, които съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 15 от ДР на ЗЕС са "електронни съобщителни мрежи". Както се посочи по - горе от значение за осъществяване доставките на стоки е фактическото овластяване на получателя да се разпорежда с материалните вещи като собственик. От събраните по делото доказателства това обстоятелство следва да се приеме за доказано. Представените при първото разглеждане на делото предварителни и окончателни договори, анекси и приемо - предавателни за предаване владението на мрежите, подписани от И. Г. в качеството му на управител както на продавача, така и купувача, не са били подкрепени с никакви други доказателства за действителното осъществяване на доставките. В производството по чл. 226 АПК и в изпълнение указанията на горната инстанция, първоинстанционният съд е приел съдебно - техническа експертиза, заключението на която е, че кабелната мрежа е изградена, работеща и към датата на извършване на огледа се ползва от Цифрова кабелна корпорация ЕООД. Правилно съдът е кредитирал това заключение, но неправилно е приел, че спорът е относно правото на собственост на прекия доставки. Както се посочи по -горе по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО релевантно за осъществяването на доставките и за възникването на правото на данъчен кредит е фактическото овластяване на получателя. В случая това от представените писмени доказателства, преценени във връзка със заключението на вещото лице се установява, че Цифрова кабелна корпорация ООД е получило фактическата власт върху процесните КЕСМ към момента на издаване на фактурите и в резултат на сключените сделки. Този извод се подкрепя и от данните, посочени в удостоверението, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията. Цифрова кабелна корпорация е вписана в регистъра по чл 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС с удостоверение № 88/29.09.2010 г. издадено от Комисията за регулиране на съобщенията за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез посочените в приложението мрежи и услуги. От представеното приложение към това удостоверение е видно, че в мрежите са включени и кабелната мрежа за пренос на радио и телевизионни програми на територията на гр. П., гр. А. и гр. К.. Удостоверението на Комисията за регулиране на съобщенията е официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което следва да се приеме, че към датата на издаването му 29.09.2010 г. ревизираното лице фактически осъществява дейност чрез процесните КЕСМ. При тези доказателства, следва да се приеме, че доставките на КЕСМ са осъществени реално и в резултат ревизираното дружество фактически ги експлоатира. Настоящият състав намира за нужно да посочи, че в хода на съдебното производство, е установено, че решение на общото събрание на Цифрова кабелна компания ООД от 26.04.2010 г., с което И. Г. е изключен като съдружник, не е вписано в търговския регистър. Съгласно чл. 140, ал. от ТЗ решенията на общото събрание на ООД за изключване на съдружник и за освобождаване на управител имат действие от вписването им в търговския регистър. Следователно към момента на сключване на процесните договори и издаване на спорните фактури през м. 07.2010 г. и м. 08.2010 г. И. Г. е управител на Цифрова кабелна компания ООД. В хода на съдебното производство решаващият орган, представените писмени защити поддържа като основание за липса на реални доставки обстоятелството, че прекият доставчик не е собственик на КЕСМ и като такъв не може да прехвърли правото на собственост в полза на получателя - ревизираното дружество. Това становище е в противоречие с понятието доставка на стоки по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и тълкуването от Съда на ЕС, посочено по - горе. Неправилно съдът е приел, че тази КЕСМ в гр. П., ж. к. Т. е продадена на Р. Г. с договор от 27.04.2010 г., сключен с нотариална заверка на подписите преди процесния договор от 29.07.2010 г. Този извод е направен, без да са съобразени констатациите в ревизионния акт на прекия доставчик, които са относими към процесния спор. При ревизията на Цифрова кабелна компания ООД за сделката с Р. Г. ЕООД от 27.04.2010 г. е прието, че не е реално осъществена по смисъла на чл. 6 ЗДДС. О. по приходите са посочили, че по тази сделка няма плащане и дружеството - купувач не разполага с ресурс да го извърши. В представените от община П. и община Асеновград и ДНСК, разрешения за строеж и разрешения за ползване към м. 08.2010 г. и м. 09.2010 г. е установено, че няма данни за вписване на Р. Г. ЕООД като собственик. Органите по приходите са констатирали, че след 27.04.2010 г., когато е сключен договора, за м. 05, 06 и 07.2010 г. Цифрова кабелна компания ООД продължава да отчита приходи от основната си дейност, която е пренос на данни, радио и телевизионни и мултимедийни сигнали. От тези фактически констатации следва, че Р. Г. ЕООД не е получило правото да се разпорежда с КЕСМ за процесния район по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Следва да се допълни, че в ревизионния акт на прекия доставчик, по процесните сделки с Цифрова кабелна корпорация ООД, документирани с процесните фактури, въз основа на същите доказателства, органите по приходите са обосновали извод че е изпълнен състава на чл. 6 и чл. 86 ЗДДС по всяка от доставките. Резултатът за м. 07.2010 г. и м. 08.2010 г. не е коригиран с начисления ДДС по процесните фактури. Корекция е извършена на декларираните в м. 11.2010 г. ДКИ по процесните фактури. Органите по приходите са приели, че са изпълнени условията на чл. 115 ЗДДС. А. в тази част е потвърден с влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 8493/2015 по описа на Върховния административен съд. По отношение на плащанията по процесните фактурите фактическите установявания на съда са в съответствие с доказателствата по делото. Следва да се допълни, че плащанията от Цифрова кабелна корпорация ООД, са извършени по открита на 03.07.2010 г. банкова смета, като банковите транзакции по тази сметка са извършвани само от управителя Гологанов - като управител на Цифрова кабелна корпорация ООД е нареждал плащанията, а в качеството си на управител на Цифрова кабелна компания ООД се е разпореждал със сумите по сметката, като е извършвал плащания по сметка, открита на негово име в качеството на физическо лице. Плащането по доставките не е елемент от фактическия състав по осъществяване на доставките, поради което неправилно само на това основание съдът е приел, че не са осъществени. Поведението на управителя на дружеството - получател и на дружеството - доставчик във връзка с плащанията е релевантно за наличието на евентуално знание у получателя, че начисленият данък по фактурите няма да бъде платен. Това обстоятелство е релевантно към фактическия състав по реализиране на отговорността, предвидена в чл. 177 ЗДДС но само по себе си не е основание за отказ на право на данъчен кредит. От изложеното се налага извод, че решението в частта, в която е потвърден ревизионния акт относно отказа на право на данъчен кредит в общ размер на 356 473.02 лева и съответните лихви по фактура № 07 ...159/01.06.2010 г. и по фактура № 07..158/01.06.2010 г., фактура № 0...50677/30.07.2010 г., фактура № 0...50678/30.07.2010 г. и фактура № 0...50679/30.07.2010 г. е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което актът в тази част да се отмени. Решението в останалата част, в която е потвърден отказа на правото на данъчен кредит в размер на 3 200 лева по фактура № 0...50680/30.07.2010 г. с предмет оборудване по опис и в размер на 6 346 лева по фактура № ... 50681/30.07.2010 г. с предмет "по договор" за прехвърляне на права върху абонаментни договори е правилно постановено. По доставката на оборудване по опис и договор, предвид съображенията посочени по-горе данъчното събитие настъпва, към момента на прехвърляне правото на разпореждане върху оборудването. По делото не са представени доказателства за съществуването, доставянето и получаването на оборудване от ревизираното дружество. Описът посочен във фактурата и приложен към договора, не е подписан от страните. Няма други данни и доказателства за осъществяването на тази доставка, поради което и само на това основание следва да се приеме, че не са изпълнени условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС за признаване на данъчен кредит. За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че неправилно съдът е приел, че оборудването е продадено на трето лице, преди сключване на процесния договор. Основателно е възражението на касатора, че доставките на движими вещи към Р. Г. ЕООД и Некст дженерейшън солюшънс ЕООД не са реално осъществени. Правото на данъчен кредит по тези доставки е било предмет на съдебен спор. По доставката на Некст дженерейшън сълюшънс ЕООД това право е отказано, с решение на ВАС по адм. дело № 14 778/2012 г. По отношение на фактура 50681/30.07.2010 г. следва да се посочи следното: Договорът за прехвърляне на права и задължения по абонаменти договори с клиентите на КЕСМ, по силата на постигнатото съгласие е породил прехвърлително действие по отношение на вземания за абонаментно възнаграждение. Това е така, тъй като договорът за прехвърляне на вземане (цесия) е консенсуален и поражда действие от сключването му. Прехвърлянето на вземания е освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 3 ЗДДС и не поражда право на данъчен кредит. По делото няма никакви доказателства, че договорът е породил действие по отношение на задълженията по абонаментните договори, тъй като за заместването в задълженията към абонатите се изисква тяхното съгласие - чл. 102 ЗЗД. Няма доказателства за осъществено заместване на оператора на ЕСМ по конкретни абонаментни договори, поради това следва да се приеме, че не е доказано осъществяването на доставка. В тази част решението, с което е отхвърлена жалбата е правилно постановено и следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 ЗДДС. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски сумата над 1614.60 лева, която представлява юрисконсултско възнаграждение са осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в производството по адм. дело № 3351/2012 г. и адм. дело 1184/2014 г., съобразно материалния интерес за който се отхвърля жалбата. В първото касационно производство не е осъществено представителство от юрисконсулт, поради което разноски не се дължат. Съобразно материалния интерес, за който жалбата се отхвърля на администрацията се дължи възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 807.30 лева, за настоящата инстанция. На жалбоподателя се дължат разноски, съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата. Съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК дружеството е направило разноски в общ размер 6475 лева, поради което следва да му се присъдят 6306.12 лева за всички производства в двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,