Решение № 12358 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2011 г.

Решение № 12358 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенцията за социално подпомагане (АСП), против решение № 3403/8.07.2011 г., постановено по а. д. № 221/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповеди № РД 01-900/30.08.2010 г. и № ЧР-2-299/21.12.2010 г. на директора на АСП, с първата от които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Иван Любенов Карагеоргиев - директор на Дирекция "Социално подпомагане", Самоков (ДСП), а с втората е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност "директор" в ДСП при АСП, считано от 21.12.2010 г. Недоволен от решението, директорът на АСП го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради необоснованост и постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му, като се постанови друго, по съществото на спора, с което първоначалната жалба на Карагеорганиев се отхвърли като неоснователна. Ответната страна - Иван Карагеоргиев, оспорва касационната жалба. Моли оставянето на обжалваното решение на АССГ в сила. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Въпреки твърдението за необоснованост, в касационната жалба не се излагат твърдения за конкретни фактически изводи, несъответни на събраните по делото доказателства. Спорни са правните изводи на съда, направени въз основа на безспорно установеното от фактическа страна. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. АССГ е обсъдил всички събрани доказателства по делото и доводи на страните. Обоснован и законосъобразен е основният правен извод, че непосочването на нарушеното правно основание, извлечено от длъжностната характеристика и другите нормативни документи, касаещи работата в АСП (Инструкцията за документооборота) не дава възможност да се прецени поведението на жалбоподателя като директор на ДСП и да се направи извод за извършено или не дисциплинарно нарушение. Правилен е и изводът, че общото посочване като "неупражнен контрол", касае работата на всеки служител в агенцията, натоварен с управленски функции, по вертикалата до изпълнителният директор включително. Основно е задължението за отграничаване на отговорността на всеки един ръководен служител, което при това следва да стане чрез позоваване и посочване на конкретни норми, нарушени или неизпълнени от него. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че АССГ необосновано приел, че липсата на точно посочен текст от Инструкцията за документооборота в АСП е нарушение на формата на административния акт. Вярно е, че всеки служител в АСП трябва да изпълнява всички норми от посочената Инструкция. Когато обаче става въпрос за извършено от някой от тях нарушение, следва да се посочи конкретно коя норма не е изпълнена. В случая това не е направено от дисциплинарнонаказващият орган. Неоснователен е и доводът, че нарушение от страна на жалбоподателя е неопределянето на лице за последващ контрол върху изпълнението на поставените задачи, което не е възприето от АССГ. Контролните функции произтичат от заеманата длъжност във всяка една йерархическа структура. Именно такива са и задачите на всички служители, изпълняващи ръководни длъжности, поради което липсата на изричното им посочване не съставлява нарушение. Тези техни задължения произтичат от длъжностните им характеристики и не следва да се преповтарят в заповедите на по-старшия началник. При липса на спор между страните относно обстоятелството, че разглежданите в дирекцията случаи всеки месец действително са около 12700, не е необходимо Карагеоргиев да представя доказателства за него. Този значителен брой обработвани случаи действително предполага фактическа невъзможност той да упражнява личен, пряк контрол за съответствието на рекапитулациите, представяни в банката с работните ведомости. Тези бройки всъщност са довели и до невъзможността да контролира ежемесечно работата на главния специалист "информационно обслужване" Виктория Стефанова. Дали обстоятелството, че само последната има оторизиран достъп и право на работа с базата данни на дирекцията само по себе си съставлява нарушение на служебните му задължения, (описано в т. 8 от първата заповед) е въпрос на доказване, което в настоящото производство не е направено от дисциплинарнонаказващият орган. Ако това е положение, залегнало в длъжностната характеристика на тази служителка, за ответника по касация е било невъзможно да го промени чрез свои нареждания. Неоснователен е и доводът, че необосновано съдът е изключил от обсъжданите доказателства представените 2 броя заповеди за налагане на дисциплинарни наказания на Карагеоргиев през 2005 и 2008 г. Както е посочил и АССГ, видно от текста на обжалваните актове, тези заповеди не са обсъдени и съобразени при налагането на обжалваното дисциплинарно наказание. При това положение те не могат да бъдат съобразявани и обсъждани и от съда. В противен случай последният би "дописвал" административния акт, на каквото действие той няма право. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС