Решение № 7760 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2018 г.

Решение № 7760 от 23.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие", гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова, против решение № 4224 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4331/2017 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 7 състав. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че са посочени конкретните фактически и правни основания за издаването му, както и че липсват аргументи за противоречие с материалния закон и целта на приложимата Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015 г.). Моли да се отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените по делото разноски ведно с юрисконсултско възнаграждение. Допълнително е постъпила Молба, в която се моли присъждане на разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Агро Инвестмънтс" ЕООД, гр. С., чрез пълномощника си адв. Асланян, оспорва касационната жалба с доводи, подробно развити в депозирания писмен Отговор. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в сила като правилно и обосновано. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и че не са налице основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменена Заповед № 03-РД/5261/14.12.2017 година на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която на "Агро Инвестмънтс" ЕООД е отказано финансиране по заявление за подпомагане по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. с идентификационен № 11/04/1.0.2187 от 07.12.2016 г., поради недостатъчен бюджет по подмярката, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението, като е определен едномесечен срок за изпълнение, считано от влизането му в сила. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд С. – град е приел, че в обжалваната заповед не са конкретизирани фактическите и правни основания за издаването й, което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочено е, че в периода на прием на нови заявления (каквото е заявлението на жалбоподателя), определен със Заповед № РД 09- 755/04.10.2016 г. на МЗХ, са приети 2916 бр. заявления, както и 239 бр. заявления, които са стари заявления, подадени по Заповед № РД09213/27.03.2015 г. на МЗХ и които не са класирани за финансиране в референтния за тях период. От обжалваната заповед не става ясно какъв е размерът на сумата, която е заявена за подпомагане с тези 239 бр. стари заявления, за да бъде тя съпоставена с общо заявената сума от 1 497 406 525, 03 лева. Не е ясно дали общата поискана сума с новите 2916 бр. заявления надхвърля бюджета за референтния период в размер на 463 524 600 лв. или не го надхвърля. Съдът е приел още, че видно от събраните по делото доказателства заявените за финансиране дейности в Заявление за подпомагане № 11/04/1.0.2187 на жалбоподателя е предвидено да бъдат реализирани върху биологично сертифицирани площи – общо 273, 1 дка и върху сертифицирани площи в преход към биологично производство – общо 732 дка, както следва: създаване на ново вишнево насаждение върху 114 дка в преход, на ново черешово насаждение върху 213 дка в преход и на ново сливово насаждение върху 405 дка в преход. Административният орган не е определил точки на заявлението на дружеството по критерий 2. 1 поради обстоятелството, че част от дейностите е предвидено да се извършат в сертифицирани площи, а останалите – върху площи, намиращи се в период на преход, с което е приложил неправилно материалния закон в отклонение от правилото на чл. 17 на Регламент (ЕО) № 834/2007, предвиждащ производството в стопанства да се счита за биологично по своя характер още от началния момент на преходния период. За неправилно съдът е счел позоваването от страна на настоящия касатор на дадените в писмо изх. № 10-7615/07.12.2017 г. на зам. министър на земеделието и храните "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9" при оценяването на заявлението на дружеството. На първо място тези насоки нямат характер на нормативен акт, нито са част от действащата Наредба № 9. На второ място същите не могат да бъдат възприети и като дадено автентично /легално тълкуване на разпоредби от Наредба № 9 по смисъла на чл. 51 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като това тълкуване не е разгласено по реда за обнародване и разгласяване на самата Наредба № 9, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗНА. Публикуването на "Насоките" на интернет-страницата на МЗХ, неизвестно кога извършено, не променя посочения факт и още веднъж показва, че органът, който ги е издал, не е целял даване на тълкуване по реда на чл. 51 от ЗНА. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда по съществото на спора - същите са обосновани и са довели до правилно приложение на материалния закон, поради което настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. Съдът е дал верен отговор на основния спорен въпрос по делото, като обосновано е преценил, че на "Агро Инвестмънтс" ЕООД неправилно не са били присъдени точки по критерий 2. 1 от Приложение № 7 на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 година. Изискването по сочения критерий е над 50 % от допустимите инвестиционни разходи по проекта да са свързани с производство на биологични продукти и/или продуктите са в преход към биологично производство, като максималния брой точки по този критерий са 15. В разглеждания случай от страна на административния орган незаконосъобразно са присъдени 0 точки по критерий по т. 2. 1 от Приложение № 7 на Наредба № 9. Това е така, тъй като видно от събраните по делото доказателства, заявените за финансиране дейности в Заявление за подпомагане № 11/04/1.0.2187 на жалбоподателя е предвидено да бъдат реализирани върху биологично сертифицирани площи – общо 273, 1 дка и върху сертифицирани площи в преход към биологично производство – общо 732 дка, както следва: създаване на ново вишнево насаждение върху 114 дка в преход, на ново черешово насаждение върху 213 дка в преход и на ново сливово насаждение върху 405 дка в преход. Административният орган не е определил точки на заявлението на "Агро Инвестмънтс" ЕООД по критерий 2. 1 поради обстоятелството, че част от дейностите е предвидено да се извършат в сертифицирани площи, а останалите – върху площи, намиращи се в период на преход, с което е приложил неправилно материалния закон в отклонение от правилото на чл. 17 на Регламент (ЕО) № 834/2007, предвиждащ производството в стопанства да се счита за биологично по своя характер още от началния момент на преходния период. Нормата на чл. 17, т. 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета със заглавие "Преход към биологично производство" гласи: "Прилагат се следните разпоредби за стопанство, в което започва биологично производство: а) преходният период към биологично производство започва най-рано тогава, когато операторът е уведомил компетентния орган за дейността си и е включил стопанството си към системата за контрол в съответствие с член 28, параграф 1; б) по време на преходния период към биологично производство са в сила всички разпоредби от настоящия регламент; ". От редакцията на чл. 17, т. 1 на Регламент (ЕО) № 834/2007 е видно, че по смисъла на Регламента биологичното производство започва още с началния момент на преходния период към биологично производство: "1. Прилагат се следните разпоредби за стопанство, в което започва биологично производство:... ". В този смисъл съгласно правилата на този неколкократно цитиран Регламент, производството в стопанства, започнали своя преход към биологично производство, следва да се счита за биологично по своя характер още от началния момент на преходния период. Неоснователно е твърдението на касатора, че мотивите на административния орган по отношение на извършената оценка и присъждане на 45 точки на проектното предложение на "Агро Инвестмънтс" ЕООД съгласно предвидените критерии за подбор в Наредба № 9 от 21.03.2015 г., се съдържат в административната преписка по повод издаването на процесната заповед, като визира писмо изх. № 02-2600/1153 от 14.07.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Посоченият документ не е съставен от помощен орган в рамките на производството по издаване на административния акт, нито може да бъде определен и като подготвителен спрямо издаването на обжалвания акт. Същият е съставен по повод подадено от дружеството възражение срещу извършената предварителна оценка на подаденото проектно предложение, оповестено на сайта на Д. фонд "Земеделие" без мотиви и съображения. С цитираното писмо "Агро Инвестмънтс" ЕООД е уведомено, че "ДФ "Земеделие " - РА (Разплащателна агенция) не намира основание за преразглеждане и коригиране на извършената предварителна оценка на критериите за подбор на заявление за подпомагане с ИД № 11/04/1/0.0.2187 от 07.12.2016 г. и същото участва в извършеното предварително класиране с 45 точки". От посочения текст е видно, че уведомителното писмо не може да бъде счетено за документ, явяващ се част от процедурата по издаване на процесната заповед, а с него "Агро Инвестмънтс" ЕООД е уведомено, че ДФ "Земеделие" потвърждава вече извършената предварителна оценка, и в този смисъл няма самостоятелен характер на документ, съставен по повод издаване на процесната заповед. В приложената административна преписка обаче липсват документи от извършена предварителна оценка с изложени фактически и правни основания за определяне на 45 точки на проектното предложение, чиято правилност визираното писмо с изх. № 02-2600/1153 от 14.07.2017 година потвърждава. Писмото определя извършената оценка като предварителна, което обосновава и незавършения статус на производството по оценка на проектното предложение към датата на съставяне на писмо с изх. № 02-2600/1153 от 14.07.2017 г., респективно - липса на яснота дали това са окончателните констатации на административния орган при разглеждането на проектното предложение на дружеството. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател съображения за неправилност на решението на административния съд в частта, в която е установена незаконосъобразност на процесната заповед поради неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган. Касаторът, в опит да обоснове тезата си противопоставя правното действие на Регламент (ЕО) № 834/2007 на действието на национален подзаконов нормативен акт - Наредба № 9, както и на вътрешно-организационен административен документ с ненормативен характер - "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9/21.03.2015 година. На първо място Регламент (ЕО) № 834/2007 като нормативен акт на Европейския съюз е акт с по-висок ранг от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и при наличие на колизия между тях, административният орган следва да приложи правилото, предвидено в Регламента. На следващо място, административният орган е мотивирал неприсъждането на точки по критерий 2. 1, позовавайки се не на норма от Наредба № 9, а на документ "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9/21.03.2015 г. ", за които се твърди, че са утвърдени от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони и публикувани на сайта на Д. фонд "Земеделие". В тази връзка, обосновано е преценено от първоинстанционния съд, че е неправилно позоваването от страна на настоящия касатор на дадените в писмо изх. № 10-7615/07.12.2017 г. на зам. министър на земеделието, храните и горите "Насоки за прилагане на критериите за оценка, включени в Наредба № 9" при оценяването на заявлението на дружеството. Безспорно тези "Насоки" не са нормативен акт, както и не съставляват приложение към действащата Наредба № 9, поради което не са част от този подзаконов акт. Освен това, същите не могат да бъдат възприети и като дадено автентично/легално тълкуване на разпоредби от Наредба № 9 по смисъла на чл. 51 от Закона за нормативните актове (ЗНА), защото това тълкуване не е разгласено по реда за обнародване и оповестяване на приложимата Наредба № 9, съгласно изискванията на чл. 51, ал. 2 от ЗНА. Публикуването на "Насоките" на интернет-страницата на МЗХГ не променя посочения правнорелевантен факт и още веднъж показва, че органът, който ги е издал, не е целял даване на тълкуване по реда на чл. 51 от ЗНА. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав констатира, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, въпреки че са своевременно поискани, а ответникът изрично е заявил, че не претендира такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,