Решение № 10036 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2959/2019 г.

Решение № 10036 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2959/2019 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 197, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на И. Ангелов - следовател в Национална следствена служба срещу решение по т. 4. 8 от протокол № 7 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 27.02.2019 г., с което на основание чл. 196, ал. 3 ЗСВ не е назначен на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура (ВКП), поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1 от 9.02.2017 година. Изтъква се в жалбата, че лицето е подало молба на 16.01.2019 г. за назначаване по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ на освободената длъжност "прокурор" във ВКП, във връзка с приключилия на 7.01.2019 г. конкурс. Неправилно с обжалваното решение молбата му не била удовлетворена, защото отмяната на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/9.02.2017 г. с Решение № 915/22.01.2019 г. по адм. дело № 8592/2017 г. по описа на Върховен административен съд, имала действие занапред, съответно възникналото правоотношение трябвало да се уреди по чл. 195, ал. 2 АПК. По подробно изложени в жалбата мотиви се поддържа, че административният акт на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е постановен в нарушение на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК и в противоречие с принципите на АПК (чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 АПК). Иска се неговата отмяна и връщане на преписката на колективния орган за ново произнасяне, по заявеното искане с правно основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Ответникът – Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата и изразява становище, че при издаване на решението липсват отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което моли същата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, шесто отделение, намира оспорването за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 187, ал. 1 ЗСВ и от страна с правен интерес. Жалбоподателят И. Ангелов е участвал в конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за заемане на свободните длъжности "прокурор" във Върховната касационна прокуратура. Конкурсът е бил обявен с решение на Висш съдебен съвет по т. 13 от протокол № 8 от заседание, проведено на 11.02.2016 г., съответно публикувано в ДВ, бр. 15/23.02.2016 година. Жалбоподателят е изразил желание за участие в обявения конкурс и за посочените длъжности, подал е заявление на 7.03.2016 г. и е бил допуснат до участие. Общата оценка за притежаваните от него професионални качества е 5, 91. По делото не е спорно, че с решения по т. т. 5. 1, 5. 3, 5. 4, 5. 5 и 5. 6 от протокол № 12 от заседание на ПК на ВСС, проведено на 27.07.2016 г., на свободните длъжности "прокурор" във ВКП са повишени Б. Стоянова, С. Кинчева, А. Велева, С. Атанасова и Б. Качуров. С решение по т. 5. 7 от същия протокол ПК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, включително и по отношение на жалбоподателя, поради попълване на местата. Назначението на Б. Качуров е било оспорено от друг кандидат участвал в конкурса за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване за 5 (пет) свободни длъжности "прокурор" във Върховна касационна прокуратура. С Решение № 15109/6.12.2018 г. постановено по адм. дело № 4406/2018 г. по описа на ВАС, жалбата на Р. Каменов срещу решението на ПК на ВСС по т. 7 от протокол № 9/21.03.2018 г. е отхвърлена. Б. Качуров е встъпил в изпълнение на длъжността "прокурор" във ВКП на 7.01.2019 година. С решение по т. 7 от протокол № 2 от заседание, проведено на 23.01.2019 г., ПК на ВСС е приключила конкурсната процедура по обявения конкурс за повишаване и преместване в длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, считано от датата на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат - 7.01.2019 година. На 16.01.2019 г. жалбоподателят е подал молба пред Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ да бъде назначен на длъжността "прокурор" във ВКП. С последваща молба вх. № ВСС – 464/31.01.2019 г. И. Ангелов е поискал кадровият орган да преразгледа негова молба от 16.01.2019 г., като се е мотивирал с действието на отменения § 6 от Наредба № 1/2017 г. на ВСС. Молбата на Ангелов от 31.01.2019 г. е била разгледана от Комисията по атестирането и конкурсите при ПК на ВСС (КАК при ПК на ВСС) в заседанието на дата 19.02.2019 година. С решение по т. 3. 1 от т. Р - 3 по протокол № 6/19.02.2019 г. КАК при ПК на ВСС е предложила на колегията да не назначи на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, И. Ангелов - следовател в Националната следствена служба, на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/9.02.2017 година. В Решението на КАК при ПК на ВСС са изложени съображения, че с оглед влязлото в сила Решение № 915/22.01.2019 г. по адм. д. № 8592/2017 г., обн. в ДВ бр. 10/01.02.2019 г., с което ВАС, 5 членен състав е отменил § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/2017 г., е отпаднало и основанието за назначаване на следовател И. Ангелов по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Предложението на КАК при ПК на ВСС е разгледано в заседанието на Прокурорската колегия на 27 февруари 2019 г. и с решението по т. 4. 8 от протокол № 7/27.02.2019 г. И. Ангелов - следовател в Национална следствена служба не е назначен на длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, поради отмяна на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/9.02.2017 година. Разгледана по същество в съответствие с чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, жалбата на И. Ангелов е неоснователна, по следните съображения: Процесното решение е постановено след отмяната на § 6 от Преходните разпоредби на Наредба № 1/9.02.2017 г., в сила от 1.02.2019 г. и от компетентен орган по чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ. Прието е с необходимия по чл. 34, ал. 1 ЗСВ кворум и мнозинство, след явно гласуване с 9 гласа "за", при спазване изискванията на чл. 33, ал. 4 ЗСВ. Обжалваното решение е писмено и е мотивирано съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, т. е. отговаря на нормативно разписаното за съдържание и форма на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. За мотиви на решението, с което се приема направено предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Видно от приложеното по делото извлечение от пълния стенографски протокол № 7/27.02.2019 г., при обсъждане на предложението на КАК при ПК на ВСС са направени изказвания от членове на ВСС, по повод приемането на оспореното решение за неназначаване на кандидата, свързани с отмяната на § 6 от ПР на Наредба № 1/2017 година. Като мотиви на акта следва да се възприемат становищата и решението на КАК към ПК на ВСС приложени по делото. При издаването на решението на кадровия орган не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Относно твърдяната материална незаконосъобразност на оспореното решение на ПК на ВСС и приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ в конкретната хипотеза, съдът намира следното: Жалбоподателят е бил участник в проведения конкурс за повишаване и преместване на длъжността "прокурор" във ВКП, обявен с решение на кадровия орган преди дата 9.08.2016 година. Лицето не е било класирано на обявените 5 (бройки) за длъжността, поради което с решение по т. 5. 7 от протокол № 12/2017 г. ПК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, включително и по отношение на жалбоподателя. Доколкото по делото не се представят доказателства за противното, следва да се приеме, че това решение не е било обжалвано от И. Ангелов и е влязло в законна сила. Съгласно чл. 193, ал. 6 ЗСВ в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт, съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5, 00". Редакцията на чл. 193, ал. 6 е въведена със ЗИД на ЗСВ (обн. ДВ, бр. 62/2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). В § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, приета от ВСС беше предвидено, че разпоредбите на глава трета, раздел IV "Назначаване при условията и по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ" от Наредбата се прилагат по отношение на всички конкурси, приключили по досегашния ред. За тях срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. С Решение № 915 от 22.01.2019 г. постановено по адм. дело № 8592 от 2017 г. от Върховен административен съд, 5 – членен състав се отмени § 6 от Наредба № 1/2017 година. Решението е обнародвано в ДВ, брой 10 от 01 февруари 2019 г. и е в сила от тази дата. В решението на петчленния състав на Върховен административен съд е посочено, че оспорената норма на § 6 от ПР на Наредба № 1 от 2017 г., издадена от ВСС, неправомерно разширява приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, като му придава обратно действие – дава възможност за прилагането на чл. 43 от Наредба № 1 за всички процедури, които са приключили по досегашния ред, а не само за тези, които са започнали след приемането на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ – 9.08.2016 година. В мотивите си към Решението по адм. д. № 8592/2017 г. петчленният състав на ВАС се позовава и на мотивите на Решение № 12 от 27.07.2018 г., постановено по конституционно дело № 1/2018 г., в които е анализиран характерът на нормата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, съответно приложението й във времето и спрямо лицата. В решението си Конституционният съд изтъква, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място на оспорената разпоредба в ЗСВ в Раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители в органите на съдебната власт" и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи приключването на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормирането на изрични, конкретни правила. Става дума за предварително обявен и проведен конкурс, по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. В този смисъл, като предвижда овакантената длъжност да се заеме от следващия по ред кандидат, участвал в проведен конкурс за повишаване или за преместване и получил крайна оценка не по-ниска от много добър "5, 00", разпоредбата създава необходимите гаранции за възможностите за професионално развитие и израстване на съдиите, прокурорите и следователите. Решението на КС на РБ има действие занапред и е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 ЗКС. Неговото установително действие се проявява в мотивите при произнасяне по искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, където е определен характерът и е извършено тълкуване за нуждите на това произнасяне. Настоящият състав на Върховния административен съд като съобрази тълкуването, че назначенията по чл. 193, ал. 6 ЗСВ са част от конкурсната процедура, приема, че те могат да бъдат реализирани (по аргумент от § 210 ПЗР на ЗИД на ЗСВ) единствено в рамките на конкурси обявени след 9.08.2016 година. Жалбоподателят е участвал в конкурс за повишаване и преместване чрез събеседване на длъжност "прокурор" във Върховната касационна прокуратура, обявен с решение на ВСС по протокол № 8/11.02.2016 г., т. е. касае се за конкурс, открит преди 9.08.2016 година. На основание § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, обн. в ДВ бр. 62/2016 г., започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват при досегашните условия и ред. Действалите до този момент предходни редакции на чл. 193 ЗСВ предвиждат различен подход за попълване на свободните места в органите на съдебната власт въз основа на извършено класиране при проведен конкурс. Новата уредба изисква регламентиране на висящите към момента на публикуване на изменителния закон правоотношения. При спазване правилото на чл. 33 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове това е извършено с преходната разпоредба на § 210 от ЗИДЗСВ от 9.08.2016 година. Обжалваното решение на ПК на ВСС, което е прието след дата 1.02.2019 г., е съобразено с отмяната на § 6 от ПР на Наредба № 1/2017 г. на ВСС и с невъзможността лицето да бъде назначено по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, защото конкурсът е обявен преди 9.08.2016 година. Освен това нормата на § 6 от ПЗР на Наредба № 1 от 2017 г. противоречи на § 210 от ПЗР от ЗИДЗСВ. Като подзаконов акт по прилагане на ЗСВ разпоредбата на § 6 не може да допълва или изменя законова разпоредба, за прилагането на която е издаден подзаконовият нормативен акт – по законовата делегация на чл. 194г от ЗСВ. В решението е посочено изрично, че второто изречение на § 6 от ПЗР на Наредба № 1, че срокът от 9 месеца по чл. 193, ал. 6 ЗСВ се брои от деня на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат, по същността си е първична правна уредба. При това освен, че надхвърля предметния обхват на преходните и заключителните разпоредби, в тази своя част § 6 от Наредбата пряко противоречи и на чл. 43, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата досежно начина на приключване на предходната конкурсна процедура – с решение на съответната колегия на ВСС, прието на първото заседание след встъпването в длъжност на последния назначен кандидат. С оглед замисъла вложен в § 210 от ПЗР от ЗИДЗСВ, следва да се възприемат и правните последици от отмяната на подзаконовия нормативен акт. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 АПК изисква административни актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. След като назначаването на жалбоподателя е изключено в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, то за него не съществува претендираното право и съответно основание да бъде назначен на длъжност "прокурор" във ВКП (в аналогичен смисъл е постановено Решение № 9326/18.06.2019 г. по адм. дело № 2859/2019 г. по описа на ВАС, шесто отд.). Не се констатира твърдяната незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради което оспореното решение по т. 4. 8 от протокол № 7/27.02.2019 г. от заседанието на ПК на ВСС, е издадено в съответствие с материалния закон. При изпълнение на правомощията си ПК на ВСС се ръководи от Конституцията и от принципите установени в този закон (чл. 2 ЗСВ). Относими за дейността на колегиите на ВСС са и основните принципи на административното производство, посочени в Административнопроцесуалния кодекс (арг. от чл. 2, ал. 1 на АПК), вкл. за съразмерност - чл. 6 АПК, равенство - чл. 8 ЗСВ и предвидимост - чл. 13 АПК. В конкретния случай не е налице хипотеза, която да сочи на несъразмерност на взетото решение на ПК на ВСС. Текстът на чл. 6 АПК изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Обжалваното решение е съобразено с целта на закона и е в съответствие с чл. 6 АПК, защото кадровият орган е зачел действието на нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, на която законодателят не е придал обратно действие за започналите преди дата 9.08.2016 г. конкурсни процедури. Не е нарушен принципът на равенство по чл. 8 ЗСВ, както и на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. С оглед на тяхното приложение към процесните отношения между жалбоподателя и ПК на ВСС, кадровият орган е бил задължен и е провел, съответно приключил обявения конкурс за преместване и повишаване в длъжност "прокурор" във ВКП при условията, посочени в закона във връзка с прилагането на ЗСВ и неговите цели. В случая органът е действал в пределите на своята власт и е постановил законосъобразен административен акт. С оглед на така изложените съображения съдът намира, че подадената жалба от И. Ангелов срещу решението на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет е неоснователна, поради което следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят И. Ангелов следва да бъде осъден да заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК във вр. с чл. 187, ал. 3 и чл. 193, ал. 7 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение