Решение № 6575 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2017 г.

Решение № 6575 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13583/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК.

Образувано е по жалба, подадена от П. Ангелов в качеството му на едноличен търговец с фирма "Елеганс – П. Ангелов" против решение № 1058 от 21.09.2017 г. по преписка № КЗК-257/2017 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е установена липса на извършено от страна на "Димнекс" ООД нарушение по чл. 29 ЗЗК. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК.

Комисия за защита на конкуренцията изразява писмено становище за неоснователност на жалбата чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ц. Кондиева.

Ответната страна – "Димнекс" ООД чрез процесуалния си представител – адвокат Димова също изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 64, ал. 1 ЗЗК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

1. Производството пред КЗК е по чл. 94 и следващите от ЗЗК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон. Образувано е по искане, предявено от едноличния търговец за установяване на извършени нарушения по глава VІІ ЗЗК от страна на "Димнекс" ООД, предоставящ услуга по таксиметров превоз. Твърдяното нарушение е, че от 2015 г. до настоящия момент, дружеството чрез таксита с марка "Еко такси" предоставя таксиметрови услуги на потребителите на територията на град Бургас на цени под минималните, определени от общинския съвет по реда на чл. 24а, ал. 5 във връзка с ал. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Описал е нарушението, като предоставяне на отстъпка от 20 % от дължимата от потребителя цена при превоз в случаите на отправена заявка по телефона. Изброил е двадесет търговци, които според него осъществяват търговски превоз под марка "Еко такси". В искането е дал информация за наименование на информационен сайт в интернет, установяващ твърденията му.

2. Комисията е преценила, че искането е непълно и с писмо от 24.03.2017 г. е поискала допълнително информация от заявителя, обособена в седем отделни точки. С писмо от 10.04.2017 г. едноличният търговец е направил допълнителни пояснения и е представил доказателства за собствената си търговска дейност. Приложил е и две снимки на таксиметрови автомобили, на които с големи букви е изписан номер 51551. На втората снимка – л. 17 е изписан и номер за безплатна поръчка, от който са видими цифрите [тел. номер] и друг номер – [тел. номер]. Приложени са още три снимки: на тази на л. 20 по преписката се вижда номер "51551" и надпис на задното дясно стъкло "20 % отстъпка при поръчка". На снимката на л. 21, същият надпис се намира на задното ляво стъкло, като на цялата лява страна на автомобила има надпис "Елеганс 12" ЕООД, а под него с големи букви "Еко такси 51551". Идентични надписи има и на автомобила на последната снимка на л. 22 от преписката.

3. На същата дата – 24.03.2017 г. - КЗК е поискала информация по единадесет въпроса от управителя на ответното дружество. Към нея попадат и справка за броя на автомобилите, осъществяващи таксиметров превоз; начина по който Димнекс го осъществява; копия на стикери и тарифи за услугата за периода от 2015 г. до март на 2017 г. Поискани са пояснения и дали Димнекс осъществява дейност, като диспечерски пункт, механизма за тази дейност и дали той се използва от други регистрирани превозвачи или водачи на автомобили.

4. На 3.04.2017 г. търговското дружество е представило становището си по поставените въпроси. Обособило го е в отделни раздели: В първия се твърди недопустимост на образуваното производство, доколкото заявлението на едноличния търговец не съответства на законовите изисквания. Във втория е заявено, че дружеството не осъществява таксиметрова дейност, предлагайки услуги на цени под минималните, определени от община Бургас. В тази връзка е описало различни начини и похвати, чрез които таксиметровите превозвачи в града игнорират тези минимални цени и които според Димнекс не нарушават закона. В третия раздел обстойно е развита теза, че разпоредбата на чл. 24а, ал. 11 ЗАП нарушава конкуренцията, за което е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване. На четвърто място е обосновано общо правото на превозвачите да договарят отстъпки от общата цена на превоза. Посочено е, че не е налице нарушение по чл. 36 от закона, нито има недобросъвестна търговска практика по смисъла на чл. 29 от него.

5. На 18.04.2017 г. в отделен отговор, управителят на Димнекс ясно и нееднозначно е заявил, че през 2016 г. и до настоящия момент няма автомобили, вписани в предоставената му лицензия от 2005 г. Не осъществява таксиметрова дейност, не рекламира и няма автомобили, които да предоставят отстъпка.

6. След получаването на становищата от търговското дружество и доказателствата към него, комисията, преглеждайки и снимките, представени от заявителя и тяхната относимост към образуваната преписка, на 20.04.2017 г. е отправила второ по ред искане до него за представяне на доказателства, установяващи, че "Димнекс" ООД осъществава таксиметров превоз на пътници на територията на град Бургас. Посочила е, като пример – снимков материал, установяващ превозни средства на "Димнекс" ООД и други доказателства по негова преценка, както и всякаква друга информация, допринасяща за изясняване предмета на производството. В отговора си от 12.05.2017 г. П. Ангелов е заявил, че не разполага с такива доказателства и единствено се е позовал на интернет страница, на която е записано "Компанията Dimneks" е основана през 2001 г. и позната на пазара на такси услуги в град Бургас под марката "Еко такси". Посочил е още, че диспечерите, работещи с колите на Еко такси имат сключени договори с ответното дружество.

7. На 25.05.2017 г. управителят на Димнекс ясно е отговорил по повод поисканата информация от 24.03.2017 г., че управляваната от него фирма не осъществява таксиметров превоз и не поддържа диспечерски пункт.

8. Комисията е изискала от ръководителя на РД на АА в Бургас представяне на заверено копие от Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз от Димнекс, заедно със списък на автомобилите, с които осъществява дейността. В т. 2 от писмото е поискала и становище относно възможността да се извършва услугата от превозвач, който не е заявил автомобили. На 28.04.2017 г. началникът ОО "АА" – Бургас е отговорил, че към удостоверението за регистрация от 19.09.2005 г. на Димнекс няма списък с автомобили. Поради това и той няма право да извършва таксиметрови превози на пътници. Впоследствие е изпратено и заявление от 2013 г. от управителя на ответната страна за отписване на три конкретизирани автомобила.

КЗК мотивирано е оставила без разглеждане искането на Димнекс за отправяне на преюдициално запитване.

Въз основа на събраните доказателства и становища на двете страни и компетентния държавен орган, КЗК е изложила приетите за установени факти и е направила правните си изводи. Приела е, че ответната страна реално не предлага услугата, нито с автомобили от свое име и за своя сметка, нито чрез водачи, действащи за своя сметка от името на дружеството. В същото време е съобразила, че след като Димнекс притежава удостоверение за регистрация, се явява потенциален конкурент. Разгледала е възможността за антиконкурентно поведение на плоскостта на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. В тази връзка е счела, че от негова страна са формулирани противоречиви твърдения: в едното си становище твърди, че при предоставянето на таксиметров превоз, не нарушава решението на общинския съвет. В друго становище сочи, че не осъществява такава дейност. Приела е за доказани именно тези твърдения, потвърдени от информацията, предоставена от ИААА. По тези съображения е счела за недоказано Димнекс да извършва подобна услуга, поради което не би могло да има антиконкурентно поведение.

Отделно от това, КЗК е счела за недоказано и твърдението на едноличния търговец за диспечерска дейност, осъществявана от Димнекс. Разглеждайки снимката на л. 21, комисията е обсъдила и факта, че друг превозвач с изписан на колата същия телефон за поръчки, предлага отстъпка, но не е доказана връзка между него и Димнекс. На последно място е посочила, че дори и дружеството да извършва диспечерска дейност, то отстъпка се уговаря и прави от водача, реално извършващ превоза. По тези съображения е установила липса на извършено от ответната страна нарушение по чл. 29 ЗЗК. Така постановеното решение е законосъобразно.

Таксиметровите превози на пътници съставляват правно регламентирана от ЗАП дейност. Още в глава втора от него – "Лицензиране и регистриране" – чл. 12 е предвидено, че този вид превоз може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В тези случаи правоотношенията между превозвача и водача се уреждат с писмен договор. Самата регистрация е детайлизирана в чл. 24 ЗАП, където са уредени редът и компетентният орган – ИААА по регистрацията и издаването на удостоверение за това обстоятелство. Отделно от това в чл. 24а ЗАП е предвидено и издаване на разрешение на регистриран вече превозвач за таксиметров превоз на пътници. Негов издател е кметът на общината. Издава се за всеки отделен автомобил и съдържа данните на водача, когато той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Условията и редът за регистрацията и заличаването на превозвачите от регистъра, както и на извършването на самата дейност на подзаконово ниво, са уредени в Наредба № 34 от 1999 година за таксиметров превоз на пътници. Анализът на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от нея характеризира удостоверението, като поименно и неподлежащо на преотстъпване. Неразделна част от него е списъкът на автомобилите, с които превозвачът ще осъществява дейността. Отписването на вписани вече в списъка автомобили също е правно регламентирано в чл. 10б от Наредбата. Цялата тази дейност по регистрация, издаване на удостоверение за нея, вписване и отписване в списъка на автомобилите, неразделна част от удостоверенията е в правомощията на съответната ИААА.

Изпълнението на описаните нормативни изисквания не е достатъчно, за да се започне реализирането на дейността, тъй като се следва от издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз, редът за което е уреден в раздел V от наредбата. Негов издател е кметът на общината и е за всеки автомобил. Разрешението е поименно и не подлежи на преотстъпване – чл. 25 от Наредбата.

Така описаната правна регламентация на дейността е отправна точка за изследване на основния въпрос по спора пред КЗК – дали Димнекс осъществява таксиметров превоз на пътници и то в нарушение на правилата на добросъвестната търговска практика? Видно от събраните по преписката данни, дружеството има удостоверение по чл. 24 ЗАП, съответно чл. 10 от Наредбата, издадено на 19.09.2005 г. Първоначално към него е имало списък с автомобили, като няма данни за броя им. На 14.02.2013 г. управителят на Димнекс е подал заявление за отписване на три автомобила. След отписването, няма вписани автомобили в списъка, неразделна част от удостоверението за регистрация. Твърдението на страната се установява и от информацията, предоставена от ИААА – Бургас. С тези доказателства е безспорно установено, че Димнекс не осъществява таксиметров превоз на пътници, нито лично, нито чрез водачи на базата на сключени договори. Поради това и не би могъл да извършва превоз на пътници на цени, по-ниски от установените с актовете на общинския съвет – Бургас минимални цени на превоз. Отделно от това Димнекс не се явява конкурент на едноличния търговец, който е регистриран превозвач и има издадени разрешения от общината за отделни автомобили. Той извършва превоз, както самостоятелно, така и чрез отделни водачи, за което допълнително е представил съответните доказателства пред комисията по образуваното въз основа на неговото заявление производство.

Организацията на таксиметровите превози е регламентирана в Раздел VІІ от нея. Анализът на разпоредбите на чл. 33 и чл. 34 от нея показва, че всички отговорности и задължения имат за адресат превозвача. Както законът, така и наредбата ясно разграничават двете категории субекти. Първата е превозвачът, като регистрирано от ИААА лице по чл. 12 от закона и раздел ІІ от Наредбата. Втората е водачът на лек таксиметров автомобил, който е регистриран също от ИААА, но в качеството си на водач, а не на превозвач. Задължението на превозвача е да организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден, междудневната и междуседмичната почивка съгласно ЗАП. Никъде в чл. 34 не е предвидено той да определя, съответно да ограничава водачите да прилагат отстъпки към крайната цена на превоза. Димнекс е регистриран, като превозвач, но не извършва таксиметрова дейност, тъй като няма вписани автомобили към удостоверението. Поради това и той няма взаимоотношения с водачи на леки автомобили.

Съдът оценява, като неоснователно твърдението на жалбоподателя за наличие на предоставена от Димнекс противоречива информация, който веднъж признавал, че предоставя таксиметров превоз, а след това отричал. Това е породено от факта, че до 2013 г. той е извършвал такава дейност, а я е преустановил след отписването на автомобилите от списъка към удостоверението за регистрация.

Прави впечатление, че в жалбата пред съда това обстоятелство вече не е предмет на обсъждане, доколкото се възразява само, че комисията не е извършила обстоен анализ на твърденията на заявителя и не е обсъдила детайлно представените доказателства, че Димнекс разполага с диспечерски пункт. Подобни данни и доказателства по преписката няма. В отговора си от 25.05.2017 г. управителят на дружеството категорично е заявил писмено пред КЗК, че представляваната от него фирма не поддържа диспечерски пункт. Тази информация не е опровергана. Възможността на превозвача да разкрива диспечерски пунктове, оборудвани с радио- или телефонна връзка е уредена в чл. 35 от Наредбата. Самата диспечерска дейност не е регламентирана. Съдържанието на понятието "диспечер" съгласно "Съвременен тълковен речник", трето издание е "лице, което ръководи дейността на други хора или движението на транспортни машини". Съдържанието на понятието, разгледано и в контекста на липсата на водачи на автомобили, които да бъдат организирани от Димнекс, като регистриран превозвач, потвърждава извода на комисията в обжалваното решение, че дейността му на диспечер (дори и да е извършвана такава) не доказва фиксиране на отстъпка, която самите водачи или други превозвачи с логото "Еко такси" да са задължени да прилагат. В този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че изписаните телефонни номера на автомобилите съвпадащи с телефоните, ползвани от Димнекс доказвали, че чрез телефонната връзка се осъществява предоставянето на таксиметрова услуга на цена, под минимално регулираната.

Както в производството пред КЗКС, така и в съдебното производство, жалбоподателят обвързва Димнекс с марката "Еко такси", с която той е популяризирал на сайта си в периода от 2012 г. до 2017 г. В тази връзка по преписката съществуват данни, че тя е заявявана от търговското дружество за регистрация в Патентно ведомство и регистрацията е отказана. Тези обстоятелства обаче не водят до промяна на изводите на КЗК за липса на доказано антиконкурентно поведение. Ползването на утвърдена от конкретен правен субект марка (независимо, че не е регистрирана по надлежния нормативен ред), на търговско име и на фирмен знак от други лица, обичайно се реализира чрез сключване на договор. В този смисъл са и представените доказателства от заявителя, за ползване от други превозвачи на неговото търговско име и фирмения му знак "Елеганс". При него това се осъществява чрез договор за отдаване под наем на рекламни стикери. При съпоставката на имената на наемателите по тези договори с представените разрешения по чл. 24, ал. 1 от Наредбата, издадени на водачи на таксиметрови автомобили, се установява, че ползването на търговското име и фирмения знак е пряко обвързано с наличието на договорни взаимоотношения между превозвача и водачите на регистрираните от него леки автомобили за извършване на таксиметров превоз. По отношение на Димнекс е установена липса на такива автомобили и регистрирани водачи. Поради това ползването на марката "Еко такси" от друга фирма "Елеганс 12" ЕООД (видно от приложения снимков материал) не може само по себе си да докаже, че Димнекс налага на този превозвач задължение да предоставя 20 % отстъпка от цената на превоза.

По така изложените съображения, съдът намира, че при постановяване на решението, с което не е установено допуснато от ответното дружество нарушение по чл. 29 ЗЗК, не се установява наличие на което и да било от отменителните основания по смисъла на чл. 146 АПК. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и направените искания от насрещните страни за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да заплати на Комисия за защита на конкуренцията сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, а на Димнекс 600 лева – адвокатско възнаграждение за съдебното производство. Искането на Димнекс за присъждане и на разноски за производството пред КЗК е неоснователно, тъй като такива там не са поискани.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение