Решение № 2938 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13835/2008 г.

Решение № 2938 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13835/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу решение № 233 от 19.06.2008 г., постановено по адм. дело № 4094 по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, III-ж състав, в частта, с която е прогласен за нищожен РА № 20600041 от 2.05.2006 г., потвърден с решение № 1481 от 10.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която на "Абко комерс" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 1233, 33 лв. по фактури № 551 и № 552, двете от 30.08.2005 г. и № 553 от 31.08.2005 г. с издател "Веетранс" ООД. Развива подробни съображения за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу посочените актове. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Абко комерс" ЕООД, гр. София не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е частта от съдебното решение, с която е прогласен за нищожен РА № 20600041 от 2.05.2006 г., потвърден с решение № 1481 от 10.07.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която на "Абко комерс" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 1233, 33 лв. по фактури № 551 и № 552, двете от 30.08.2005 г. и № 553 от 31.08.2005 г. с издател "Веетранс" ООД. За да достигне до този резултат съда е приел, че по трите фактури са обективирани транспортни услуги, извършени през м. 1, 2 и 3 на 2005 г., поради което издаването им през м. 8.2005 г. не се свързва с данъчното събитие като от друга страна тези три месеца не са били включени за проверка в заповедта за възлагане на данъчна ревизия. Поради което ревизионния акт се явявал нищожен в тази му част като издаден от лице без материална компетентност. Решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Видно от приложените по делото АВДР № 645 от 31.10.2005 г. и ЗВР № 41 от 3.01.2006 г. ревизията на дружеството е възложена от компетентен орган, с оглед заповед № РД-01-04 от 20.01.2000 г. на директора на ТДД и заповед № РД-01-4/3.01.2006 г. на директора на ТД на НАП София. Всички те съдържат необходимите реквизити и определят извършване на данъчна ревизия за периода 1.04.2005 г. до 30.09.2005 г. Издадените процесни фактури са с дати от 30 и 31 август на 2005 г., и са отразени в справката декларация на съответния период, което безспорно влиза в проверявания такъв по заповедите. Неправилно и изцяло в противоречие с данните по делото съда е приел, че с процесния акт са направени констатации и са коригирани резултати за данъчни периоди извън обхвата на ревизията. Всички мотиви, отнасящи се до предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, включително и възникване на данъчното събитие, и начисляване на данъка в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2. от ЗДДС (отм.) представляват въпроси по същество и предполагат проверка на материалния закон в тази насока, заедно с всички други предпоставки по ЗДДС (отм.), а не компетентността, и не предполагат прогласяване на нищожност на РА. Решението в тази част е неправилно и тъй като следва съда да се произнесе по законосъобразността на РА, тъй като същия на това основание не е нищожен, следва решението в тази част да се отмени и да се върне делото за ново разглеждане за преценка на наличието на всички предпоставки по ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит по тези три фактури. Преценка за поисканите разноски следва да бъде направена при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение