Решение № 13349 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2020 г.

Решение № 13349 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2741/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Администртивнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Ж. Колев и Е. Драгова против решение № 7723 от 09.12.2019 г. по адм. дело № 5359/2019 г. на Административен съд София – град, с което са отхвърлени жалбите на оспорващите против заповед № РОК19-РА50-18/11.04.2019 г. на главния архитект на район "Овча купел", Столична община, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № АБ-43/03.07.2014 г. на същия административен орган. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде прогласена за нищожна или отменена. Претендират и направените по делото разноски пред двете инстанции и правят евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – главният архитект на район "Овча купел", Столична община, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Ответницата Д. Ковачева също оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, изложени в жалбите и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения. Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за обявяване за нищожна или за отмяна на оспорената заповед. Аргументирано е заключението, че актът е издаден по реда на чл. 62, ал. 2 АПК от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Производството по чл. 62, ал. 2 АПК цели да отстрани допуснати от административния орган очевидни фактически неточности във вече постановен акт, които не са свързани с промяна на изразената с него воля. Поради това законосъобразно е прието, че не се налага провеждане на производство по реда на чл. 26 и сл. АПК, а засегнатите лица могат да защитят правата си като оспорят пред съда постановения на основание чл. 62, ал. 2 АПК акт. По тези съображения доводът на касационните жалбоподатели за допуснато при издаване на заповедта съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен. Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена и след изпълнение на посочените в текста на чл. 62, ал. 2 АПК материалноправни предпоставки. Цитираната норма предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта. В случая правилно съставът на Административен съд София – град приема, че с оспорената заповед № РОК19-РА50-18/11.04.2019 г. главният архитект на район "Овча купел", Столична община, отстранява очевидна фактическа грешка, допусната в заповед № АБ-43/03.07.2014 г. С последния административен акт е одобрено изменение на плана за регулация (ИПР) по имотни граници в обхвата на УПИ XVIII-1005; УПИ IX-357; УПИ IV-349 и УПИ VIII-1087 в кв. 54 м "в. з. Горна баня" и образуване на нови XVIII-92; УПИ IX-357; УПИ IV-349 и УПИ VIII-1087 в кв. 54 м "в. з. Горна баня" по зелените линии. Текстовата част на заповедта предвижда, че регулационните граници на УПИ XVIII-92 (ПИ 68134.4329.92), собственост на жалбоподателите Колев и Драгова, със съседните УПИ IX-357, УПИ IV-349 и УПИ VIII-1087 се привеждат в съответствие с имотните граници. Разработката засяга само вътрешните регулационни граници на изброените имоти и не предвижда изменение на регулацията между УПИ XVIII-92 и УПИ XVII-359, собственост на ответницата Ковачева, както и промяна на уличната регулация по отношение на улица- тупик между о. т. 552 и о. т. 553, кв. 54 съгласно плана за регулация, одобрен с решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет. В този смисъл са представените проект за ИПР и обяснителна записка. Въпреки това в графичната част на заповед № АБ-43/03.07.2014 г. не е отразена част от улица – тупик в зоната на о. т. 553, представляваща площ от около 10 кв. м., с форма на триъгълник, заключена между УПИ XVIII-92 и УПИ XVII-359, кв. 54, осигуряваща лице на двата имота, нанесена в оригиналната графична част на плана за регулация на в. з. Горна баня, одобрен с решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет. По този начин със заповедта фактически е допуснато изменение на уличната регулация, като част от улица – тупик в зоната на о. т. 553, описана по- горе е премахната. Тази част е присъединена към УПИ XVIII-92 в кв. 54, собственост на жалбоподателите и по този начин фактически е изменена регулационната граница между УПИ XVIII-92 и УПИ XVII-359, кв. 54, която не е предмет на разработката, а също и регулацията на УПИ XVII-359, кв. 54, собственост на ответницата Ковачева, тъй като лицето на последния имот остава под минимално допустимото съгласно чл. 81, ал. 3 ЗУТ. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че е налице несъответствие между действителното и целено волеизявление на органа и неговото графично изразяване в административния акт, което следва да бъде отстранено по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. В случая волята на административния орган следва недвусмислено от представения проект за ИПР и обяснителната записка и е ясно изразена в обстоятелствената част на акта, в която не е предвидено изменение на уличната регулация, нито на регулацията на УПИ XVII-359, кв. 54. Заповедта е единство от текстова и графична част, всяка от които следва да отразява действителния смисъл на волеизявлението на административния орган. Противоречието на графичната част с изразената от органа воля в текстовата част на акта представлява фактическо несъответствие, което не е свързано с промяна на смисъла на волеизявлението и подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Това несъответствие е отстранено от главния архитект на район "Овча купел" с оспорената в настоящото производство заповед № РОК19-РА50-18/11.04.2019 г., с която е нанесена поправка в графичната част на заповед № АБ-43/03.07.2014 г., като с виолетов цвят е отразена улица – тупик с о. т. 552-о. т. 553 съгласно плана, одобрен с решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет. Тази корекция е отразена и в разпоредителната част на акта от 2014 г., като изрично е записано, че одобреното изменение на плана за регулация по имотни граници в обхвата на УПИ XVIII-1005; УПИ IX-357; УПИ IV-349 и УПИ VIII-1087 в кв. 54 м "в. з. Горна баня" и образуване на нови УПИ XVIII-92; УПИ IX-357; УПИ IV-349 и УПИ VIII-1087 в кв. 54 м "в. з. Горна баня" е "без промяна на улица – тупик с о. т. 552-о. т. 553 съгласно плана, одобрен с решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет, съгласно нанесената поправка във виолетов цвят в графичната част на разработката". Ето защо като достига до заключение, че оспорената заповед е издадена след изпълнение на условията на чл. 62, ал. 2 АПК, същата не е нищожна и не са налице основания за нейната отмяна, съставът на Административен съд София- град постановява решение в съответствие с материалния закон. Възражението на касационните жалбоподатели, че извършената със заповед № РОК19-РА50-18/11.04.2019 г. поправка, изразяваща се в нанасяне с виолетов цвят на улица – тупик с о. т. 552-о. т. 553, не съответства на плана за регулация, одобрен с решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет, е неоснователно. Доводите на касаторите в този смисъл се опровергават от представените по делото писмени и гласни доказателства. Заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, изготвено след справка с оригиналния план в НАГ и в район "Овча купел", Столична община, категорично установява наличието на улица – тупик с о. т. 552-о. т. 553, с формата, описана по- горе, осигуряваща достъп до УПИ XVIII-1005, сега УПИ XVIII-92 и УПИ XVII-359, кв. 54 по действащия регулационен план на в. з "Горна баня", одобрен с решение № 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичния общински съвет. В този смисъл са и представената на л. 215 от делото комбинирана скица, отразяваща кадастралната карта, одобрена през 2009 г. за ПИ с идентификатор 68134.4329.359, за който е отреден УПИ XVII-359, кв. 54 и действащия регулационен план от 2001 г., показанията на свид. Златанов, изработил скицата, както и писмото от 2008 г. на кмета на район "Овча купел" (л. 204 от делото), с което тогавашният собственик на УПИ XVII-359, кв. 54 и наследодател на ответницата Ковачева е уведомен относно собствеността на предвидената съгласно регулационния плана от 2001 г. улица –тупик с о. т. 552-о. т. 553. Показанията на свид. Маринова не опровергават направените заключения, тъй като ползваните от нея данни при изготвяне на проекта за изменение на плана за регулация, одобрен със заповед № АБ-43/03.07.2014 г. на главния архитект на район "Овча купел" се основават на данните в "ГИС София" ЕООД, както е отбелязано в самия проект, а не на оригиналните планове, съхранявани в Столична община, НАГ и район "Овча купел", Столична община. Ако се приеме, че описаната по-горе площ от около 10 кв. м., с форма на триъгълник, заключена между УПИ XVIII-92, УПИ XVII-359, кв. 54 и улица – тупик при о. т. 553, не е част от предвидената с плана от 2001 г. улица, в какъвто смисъл са доводите на касаторите, то изводите за законосъобразност на оспорената заповед остават непроменени. Спорният терен с триъгълна форма е отразен с черен цвят на копието – извадка от действащия регулационен план от 2001 г., който касаторите представят пред настоящата инстанция и на което се позовават. В такъв случай посоченият терен, независимо от параметрите си, представлява отделен имот, който с графичната част на заповед № АБ-43/03.07.2014 г. на главния архитект на район "Овча купел", Столична община, с която е одобрено ИПР, погрешно е отразен като част от УПИ XVIII-92 в кв. 54. Тъй като разработката няма за предмет подобно изменение, това също би довело до несъответствие между текстовата и графична част на цитираната заповед и би представлявало основание за поправянето й по реда на чл. 62, ал. 2 АПК с отразяване на действителните регулационни граници на УПИ XVIII-92 в кв. 54 в тази част съгласно плана от 2001 г. Съображението на касационните жалбоподатели, за промяна на собствеността върху част от техния имот, са неоснователни. Заповед № РОК19-РА50-18/11.04.2019 г. на главния архитект на район "Овча купел", Столична община, с която е поправена предходна заповед № АБ-43/03.07.2014 г. на същия орган, отразява регулационните граници на УПИ XVIII-92 в кв. 54 съгласно действащия регулационен план на в. з. "Горна баня" от 2001 г. Поради това заповедта не е основание за разместване на собственост, още повече, че планът за регулация няма пряко отчуждително действие. Останалите доводи на касаторите са свързани с неблагоприятни материални и финансови последици от изпълнението на заповедта за поправката, които нямат отношение към нейната действителност и законосъобразност. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане в всички доводи и възражения на страните, като са изложени подробни съображения, мотивиращи заключението, че оспорената заповед е валидна и е издадена след изпълнение на предпоставките, предвидени в чл. 62, ал. 2 АПК. Липсата в диспозитива на съдебния акт на произнасяне по направените от касаторите в хода на делото оспорвания не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в мотивите на съдебния акт са изложени съображения за неоснователността на направените искания. По този начин със съдебния акт е даден отговор на всички спорни въпроси, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направените искания, обстоятелството, че ответникът главният архитект на район "Овча купел", Столична община, се представлява от юрисконсулт, както и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция от страна на ответницата Ковачева, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника Д. Ковачева сумата 1200. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационните жалбоподатели следва да заплатят на Столична община сумата 100. 00 лв. възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция от юрисконсулт процесуално представителство. С оглед фактическата и правна сложност на спора настоящата инстанция приема, че заплатеното от ответницата Ковачева адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер, а възражението на касационните жалбоподатели за прекомерност на заплетеното от страната адвокатско възнаграждение са неоснователни. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,