Решение № 4269 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 739/2012 г.

Решение № 4269 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 739/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК- Югозападен район срещу решение № 4797/02.11.2011 г. по адм. д. № 9212/2010 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба "Гимел" АД, гр. София и "Прогрес" АД, гр. Своге намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Гимел" АД и "Прогрес" АД срещу заповед № ДК-02-СО-156/08.11.2007 г. на касатора, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна масивна сграда за водопроводна инсталация", собственост на ТПК "Фина промишленост". С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт с мотива, че липсва предмет. Така постановеното решение е обосновано: В случая безспорно се установява, че в посочения имот описаната в заповедта и в констативните актове сграда не съществува. ТПК "Фина промишленост" е продала на "Гимел" АД три броя едноетажни сглобяеми бунгала с лека метална конструкция, а "Прогрес" АД притежава в собственост в имота седем броя бунгала, бараки, масивна ограда с бетонна основа и метални платна, портал и входна врата. Фактическите характеристики на сградата, предмет на процесната заповед са посочени подробно в мотивите на същата, както и в констативните актове, предхождащи издаването й. От събраните по делото доказателства, включително заключенията на техническите експертизи, неоспорени от страните е установено, че в имота няма сграда като описаната в обжалваната заповед, и такава сграда не се идентифицира на място с нито един от обектите в имота. При тези данни законосъобразно и обосновано Административен съд София - град е приел, че процесната заповед няма предмет. Описаният в нея строеж не е индивидуализаран по местонахождение. Не е установен собственикът му или извършителят на същия. В този аспект поддържаната от касационния жалбоподател теза, че процесната сграда е била премахната през периода от 2006 г. до 2010 г. или че е погинала, е в подкрепа на становището, че заповедта няма предмет, тъй като е издадена за несъществуващ строеж. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като материалнозаконосъобразно, обосновано, постановено без допуснати нарушения на съществени процесуални норми и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба на ответника "Прогрес" АД следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 лв, представляващи адвокатски хонорар. Другият ответник претендира разноски, но доказателства за направени такива не се представят. Що се касае до искането на касатора за ревизия на първоинстанционното решение в частта му за разноските, то такова искане не може да се направи директно пред касационната инстанция, а по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение