Решение № 7010 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2015 г.

Решение № 7010 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1163/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 168 от 08.12.2014 г., постановено по административно дело № 538/2014 г., Административен съд - Добрич е: 1) отменил решение № 19 от 28.08.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Стойка Иванова Стоянова срещу разпореждане № 5306257995/20.06.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Добрич, в частта, с която на оспорващата не е признат за учителски стажът, положен в периода от 01.09.1981 г. до 01.07.1990 г., респективно не е определена за изплащане добавка по § 5, ал. 3 от КСО; 2) върнал на ТП на НОИ - Добрич преписката за произнасяне по заявление с вх. № МП-4093/21.03.2014 г. на Стойка Иванова Стоянова при съобразяване с указанията на съда по приложението на закона; 3) осъдил ТП на НОИ - Добрич да заплати на Стойка Иванова Стоянова сумата в размер на 580 лева, представляваща направените по делото разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Добрич, чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Цонева. Наведени са доводи за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Ответницата по касация - Стойка Иванова Стоянова от гр. Каварна, действаща чрез пълномощника си адв. Мишева, в писмени бележки и в съдебно заседание развива съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност и обоснованост на оспореното с нея съдебно решение, поради което моли последното да бъде оставено в сила. Претендира се и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Добрич (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е извел обоснован извод, че трудовият стаж на Стойка Иванова Стоянова през периода 01.09.1981 г. - 01.07.1990 г., положен като дружинен ръководител в ОУ "Й. Йовков", гр. Каварна, следва да бъде зачетен като учителски, който извод е в съответствие с приложимия за периода материален закон. Решаващият съдебен състав е обсъдил доказателствата, заключението на вещото лице, показанията на свидетелите и становищата на страните, като основателно е приел за материално незаконосъобразно решението на административния орган, с което на Стоянова не е била определена добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, тъй като тъй като тя има общ учителски стаж от 24 години 4 месеца и 3 дни, при изискуем такъв от 25 години и 8 месеца. От фактическа страна е установено, че Стойка Стоянова е подала заявление вх. № МП-4093/21.03.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила необходимите за удостоверяване на трудовия й стаж документи, касателно учителски такъв. С разпореждане № 5306257995/15.04.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Добрич, на заявителката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, предвид факта, че Стоянова отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. С разпореждане № 5306257995 от 20.06.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Добрич, е изменена пенсията в действителния размер - 404.97 лева, но не й е определена добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Стойка Стоянова е оспорила последното разпореждане в частта, с която не й е определена добавка от учителския пенсионен фонд, по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Добрич, който с решение № 19от 28.08.2014 г. е отхвърлил жалбата й с мотив, че стажът от 01.09.1981 г. до 01.07.1990 г. на длъжността "дружинен ръководител" в ОУ "Йордан Йовков", гр. Каварна, не следва да й се зачете за учителски, тъй като не е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа, поради което учителският й стаж към момента на подаване на заявлението за пенсия е в размер на 24 години 4 месеца и 3 дни, а за отпускане на добавката следва да има най-малко 25 години и 8 месеца. В административното производство Стоянова е представила удостоверение УП-3 № 33 от 09.06.2010 г. от Общински съвет на БСП - Добрич, в което е отбелязано, че за процесния период жалбоподателката е работила като дружинен ръководител, като в самото удостоверение е посочено, че данните са извлечени от изплащателните ведомости, които се съхраняват в ОбС на БСП - Добрич. За да отмени процесните административни актове първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото е дали Стоянова е изпълнявала пълната норма за задължителна преподавателска дейност, за да й бъде отпусната добавката по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. По делото е изслушана експертиза, кредитирана от първоинстанционният съд, като от допълнителното заключение по нея се установява, че: 1) не е съществувало различие между нормативно регламентираните заплати на учителите с пълен норматив часове преподавателска дейност и заплатите на дежурния ръководител; 2) във ведомостите за заплати не са отразени продължителността на работния ден на дружинния ръководител и отработените часове, а са отразени само работните дни; 3) през процесния период не е съществувало изискването за подаване на декларация образец 1, а материалните книги не са запазени в ОУ "Йордан Йовков", гр. Каварна, а в изплащателните ведомости за същия период не съществуват данни за заетостта на работника в часове; 4) ако се приеме за учителски стажът на Стоянова за периода от 01.09.1981 г. до 01.07.1990 г., размерът на учителския стаж към датата на подаване на заявлението до ТП на НОИ - Добрич ще бъде 33 години 2 месеца и 3 дни. От гласните доказателства е установено, че Стоянова в качеството си на дружинен ръководител в ОУ "Йордан Йовков", гр. Каварна е подготвяла чавдарчетата и пионерчетата, организирала е различни мероприятия и извънкласни форми, културно-масови мероприятия, организирала е всички тържества и едновременно с изброеното е преподавала музика и пеене в началния курс. От показанията на свидетелката Дочевска става ясно, че дружинният ръководител не е имал задължителна преподавателска норма, продължителността на работния ден на Стоянова не е бил нормиран, но тя е била преподавател по музика и е ходела на работа от сутрин до следобед, поради което е изпълнявала нормата от 8 работни часа дневно, като е работила и в почивните дни, и в извънработно време, за да организира различни мероприятия. Въз основа на посочените доказателства и с оглед относимата за периода материална уредба (Закон за народната просвета и Указ № 330 за народната просвета), първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е предвиден норматив за задължителна преподавателска работа на дружинния ръководители, които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Административен съд - Добрич е изложил мотиви, че по силата на чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета, при 8 - часов ненормиран работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогическите длъжност, сред които попада и трудът на дружинния ръководител в основните училища, трудът им се зачита за учителски, тъй като работата е свързана с извънкласни и извънучилищни занимания, което е учебно-възпитателна и преподавателска дейност. В допълнение към тези изводи решаващият състав е приел, че с оглед липсата на разлика във възнаграждението на учители и дружинни ръководители, стажът е учителски (независимо дали е нормиран 8-часов работен ден или ненормиран), и следва да бъде признат от административния орган. При тези фактически и правни съображения изводите на административния орган са приети за незаконосъобразни, в противоречие с материалния закон, поради което решението на директора на ТП на НОИ - Добрич е отменено и преписката е върната за решаване на въпроса по същество съгласно мотивите на съдебното решение и указанията в тях. Както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд, съгласно § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 г. да се прилагат действащите до тогава разпоредби. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Към момента на полагане на спорния трудов стаж 01.09.1981 г. до 01.07.1990 г. е действал Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). В Закона за народната просвета (ЗНП, отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители (посочени в закона като ръководител на организацията "Септемврийче"), които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс на образование. Дейността на дружинния ръководител към Димитровградската пионерска организация "Септемврийче" се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Правилен е изводът на първоинстанционният съд по отношение на извода, че положеният труд при 8-часов ненормиран работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е и трудът на дружинните ръководители, полаган в основните училища, се зачита за учителски стаж на основание чл. 15, раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и училищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете, а съгласно ал. 3 на същия параграф, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Според чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.) учителски трудов стаж е и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. На стр. 94 от първоинстанционното дело е приложено писмо изх. № 91-01-168 от 14.09.2000 г. на НОИ относно: длъжностите, които се признават за трудов стаж, като в него е поместен списък на длъжностите за които се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредба за пенсиите. В посоченият списък под № 11 е длъжността "дружинен ръководител", което също е основание да се приеме, че неправилно административният орган не е определил добавката от учителския пенсионен фонд по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. Неоснователни са касационните оплаквания, изложени в жалбата, тъй като касаторът се позовава на темпорално неприложима за казуса нормативна уредба (сега действащите разпоредби на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Оплакването за необоснованост на съдебното решение, тъй като не е взето предвид от първоинстанционния съд, че Стоянова не е изпълнила пълната норма за задължителна преподавателска работа, също не може да бъде споделен. Съдът е тълкувал приложимите материалноправни норми съобразно събраните по делото доказателства и безспорни данни, че положеният от жалбоподателката труд, отговаря на този, положен от учител с пълен норматив. От допуснатите по делото гласни доказателства се установява, че Стоянова е работел не само в смяната, в която е преподавала музика, а е била в училището и сутрин и следобед, както и в почивни дни и извънработно време, докато е подготвяла мероприятия. При тези данни правилно съдът е приел, че следва единствената възможност и логичен извод, че жалбоподателката е изпълнявала пълната норма задължителна преподавателска дейност. Правилно в обжалваното решение е прието, че извършваната от Стоянова дейност е била свързана с възпитание на деца при пълен работен ден и учителско възнаграждение в пълен размер. При тези данни следва положеният труд в спорния период да бъде приравнен към учителския стаж с последиците за пенсиониране по § 5, ал. 1 и ал. 3 от ПЗР на КСО. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на административните разпореждане и решение, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Добрич за незаконосъобразност на процесните административните актове, с които не е определена добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, като издадени в нарушение на материалния закон. В случая пенсионният орган е игнорирал нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, в резултат на което неправилно не е приложил относимите към казуса норми на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.), както и Правилника за прилагане на закона пенсиите (отм.). Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по реда на чл. 117 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Добрич също е издал незаконосъобразен акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното решение на административния орган и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане за присъждане на разноски от страна на ответницата по касация, настоящият състав намира, че то следва да бъде уважено. Представен е договор за правна защита и съдействие № 0000014987 от 22.04.2015 г., видно от който Стойка Стоянова е направила разноски за водене на делото пред касационната инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, което е внесено към датата на сключване на договора. С оглед горното ТП на НОИ - Добрич следва да бъде осъдено да заплати 500 лева разноски в полза на Стойка Стоянова. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,