Решение № 3043 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2017 г.

Решение № 3043 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8680/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Апостолова, срещу решение № 1154/27.06.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. дело № 1120/2017 г. по описа на същия съд, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 91-ОП/18.04.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като следвайки принципа на служебното начало съдът е следвало да събере допълнително доказателства за изясняване на правния спор. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед № 91-ОП/18.04.2017 г. или в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "М." ООД със седалище и адрес на управление: гр. Т., ул. "Бяло море" № 19, вх. ..., ап. ... - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е била заповед № 91-ОП/18.04.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която е наложена на "М." ООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ПАМ запечатване на обект - магазин за месни продукти "Мръвката", находящ се на адрес: гр. Т., ул. "Г." №..., за срок от седем дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, установено при извършена проверка на 11.04.2017 г. Варненският административен съд е отменил заповедта като незаконосъобразна, поради съществено нарушаване на процесуалните правила, както и неясно изложени мотиви от страна на административния орган относно налагането на ПАМ, което лишава адресата й от съответната защита. Неспазването на нормативното изискване, установено с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на МФ от адресата на заповедта според първоинстанционния съд не е доказано, тъй като не е доказано извършването на процесната покупка. АС - В. е приел, че ответната страна в първоинстанционното производство не е провела пълно доказване, с което да установи по безсъмнен начин материално - правните предпоставки за прилагането на ПАМ и е обосновал извод и за материална незаконосъобразност на заповедта за налагането й. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението е правилно. На търговския субект е наложена ПАМ за неспазване на реда за издаване на документ за търговска продажба по чл. 3, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, според която разпоредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ. При извършване на проверка на 11.04.2017 г. от контролните органи е установено, че на 14.03.2017 г. няма регистрирана продажба и издадена касова бележка на клиент на стойност 10.80 лв. С оглед доказателствата по делото се установява, че повод за извършване на проверката е подаден по телефона сигнал в НАП. Видно от протокол № 1153665/14.03.2017 г. (л. 57 от делото) ст. инспектор по приходите към ТД на НАП - В. - С. А. е регистрирала сигнал от лицето И. Д. Г., касаещ извършена от него покупка на стойност 10.80 лв. в търговски обект "Мръвката", за която е отказано издаването на касова бележка. В цитирания протокол няма достатъчно индивидуализиращи данни за подателя, което от своя страна затруднява изясняване на факта на процесната продажба. Обосновано съдът е приел, че с представения протокол за приемане на сигнала не се доказва извършването на процесната покупка, както и че органът по приходите не е представил допълнителни доказателства за извършеното нарушение от страна на търговеца. Точно в противоположния смисъл са и описаните обстоятелства в протокола от извършената проверка с № 0220138/11.04.2017 г. (л. 20 от делото), а именно: при извършени покупки в търговския обект от клиенти са издадени фискални касови бележки. В оспорения административен акт е описано нарушение, но тежестта да докаже посоченото нарушение пада върху административния орган. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от страна на АС - В., отнасящи се до събирането на доказателства в съдебното производство. Непровеждането на разпит на органа по приходите, приел сигнала, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ако той беше разпитан, това не би могло да доведе до различен изход от спора, именно защото в протокола по отношение лицето, подало сигнала, са посочени само три имена без адрес и други индивидуализиращи данни, позволяващи то самото да бъде разпитано като свидетел. Ако това беше възможно, в самото административно производство по издаването на заповедта органът, който я е издал, щеше да поиска предоставянето от него на писмени обяснения. Именно поради това, непълнотата на протокол № 1153665/14.03.2017 г., касаеща идентифициране на лицето, подало сигнала, не би могла да се попълни чрез разпит на инспектора по приходите, приел сигнала. Касаторът е следвало да установи по категоричен и несъмнен начин извършването на услуга, заплащането на която не е било законосъобразно документирано, което не е доказано и в хода на административното производство. В тази връзка с оглед изложеното първоинстанционният съд е обосновал правилен извод относно незаконосъобразността на процесната заповед. Предвид гореизложеното Върховният административен съд, първо отделение счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение