Решение № 15233 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2009 г.

Решение № 15233 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6705/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Теодор Димитров Дачков от гр. Пловдив против решение № 795 от 30.10.2008 г. постановено по административно дело № 711 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Ответникът по касационната жалба - министър на вътрешните работи не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Теодор Дачков против заповед № Аз-6661 от 27.12.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение МВР в качеството на държавен служител, категория "Д" - младши разузнавач в сектор"Криминална полиция" при 06 РПУ при ОДП Пловдив. Съдът е приел, че заповедта е индивидуален административен акт, издадена е в надлежната форма от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените със закон правомощия, при спазване на администратративнопроизводствените правила на дисциплинарното производство, в съответствие с приложимия материален закон. Направен е извод, че служителят е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в Глава първа, раздел III, т. 4, Глава втора, раздел I, т. 7 и Глава трета, раздел III т. 64. Решението е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон и е обосновано. Не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Нормата на чл. 4, чл. 7 и чл. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изискват служителят да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията и да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. На жалбоподателя не е вмемено като нарушение употребата на наркотични или други упойващи вещества, поради което възражението, че видеозаписът, установен в рамките на дисциплинарното производство, не е надлежно събран като доказателствено средство, е неотносимо към спора. От събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, обяснения на трети лица, става ясно, че жалбоподателят като служител в МВР е знаел за това, че лица се събират за да употребяват и разпространяват наркотици, а на тях им е било известно служебното му положение на служител в МВР. Като не е предприел действия, представляващи негови служебни задължения за предотвратяване и разкриване на правонарушения, жалбоподателят е осъществил вмененото нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Ето защо изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на обжалваната заповед са правилни. По изложените съображения, съдът намира, че решението Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което