Решение № 2699 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2013 г.

Решение № 2699 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Йорданка Великова Савчева, от гр. Русе, против Решение № 11/29.04.2013 г. по адм. дело № 55/2013 г. на Административен съд-Русе, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът- началника на РДНСК-Северен централен район /СЦР/, гр. Русе, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответниците: Ангел Великов Савчев и Иванка Георгиева Савчева, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите са постъпили писмени отговори, с които изразяват съгласие с подадената касационна жалба и молят за уважаването й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Русе е отхвърлил жалбата на Йорданка Великова Савчева против Заповед № ДК-02-СЦР-127/31.10.2012 г. на началника на РДНСК-СЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Реконструкция на част от жилищна сграда", находяща се в ПИ с идентификатор 63427.2.2240 по КККР на гр. Русе, спрямо извършителя му-Йорданка Великова Савчева, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради отсъствие на строителни книжа. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Въз основа на приетата СТЕ, съдът е приел, че независимо от вида на строежа-дали е реконструкция или основен ремонт, извършеното е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който се явява незаконен, поради отсъствие на строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Поради това и неприложимост на разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, визираща "търпимите" строежи, с оглед времето на извършване на строежа по декларация на извършителя /през м. 06.2012 г./, е извел извод, че премахването му е законосъобразно. Съдът е отхвърлил възраженията на оспорващия за нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 3 и 4 от АПК, като неоснователни. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно закона. По делото е безспорно установено, че обекта, разпореден за премахване с оспорената заповед представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От подробното му описание в заповедта, което съвпада с описанието по заключението на приетата СТЕ, неоспорена от страните, правилно е прието, че извършеното от касатора строителство върху жилищната сграда е вид строеж, представляващо отчасти "реконструкция", отчасти "основен ремонт" на сградата, по смисъла на § 5, т. 42 и т. 44 от ДР на ЗУТ, както и пристройка в покривната конструкция с площ от 3 кв. м. над входната врата, за което се изискват строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Отсъствието на такива книжа обуславя извод за наличие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, премахването на който е от компетентността на органите на ДНСК, в случая от упълномощения по делегация началник на РДНСК-СЦР, гр. Русе. Поради това, като е приел, че заповедта е законосъобразна, при липса на основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК за отмяната й, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Решението е правилно и поради неприложимост на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, визиращ "търпимите" строежи, с оглед времето на извършване на процесния строеж, а именно 06.2012 г., който период правилно е съобразено, че не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Поради изложеното неоснователно се поддържа, че решението е неправилно, поради недоказаност за наличие на строеж, във вид на "реконструкция" по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ. Настоящият състав, съгласно изложеното по-горе, счита, че по делото е безспорно установено наличието на строеж, без изискуемите се по закон строителни книжа. Споделя изводите на решаващия съд, че описанието на извършените СМР по заповедта се потвърждават от заключението на СТЕ, а дали същите видово отговарят на "реконструкция" по § 5, т. 44, или на "основен ремонт" по § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ е само за прецизност, което не влияе на правилността на крайния извод, че се касае за строеж, който е незаконен, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Неоснователни са и останалите оплаквания, относно липсата на пристройка, липсата на изменение на сградата, а само действия по осигуряване сигурността й, изискуеми по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, като неотносими към предмета на заповедта. Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение поради заличаването на допуснати гласни доказателства. Нарушението би било такова, ако допуснатия свидетел би опровергал извършването на строежа, или времето на извършването му, за каквито обстоятелства по делото липсват данни. Данните, за които е поискан разпита на свидетел, а именно състоянието на строежа, са установени по делото чрез други доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение