Решение № 8153 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2017 г.

Решение № 8153 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1584/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на "Ловела" ООД, със седалище гр. С. поле, подадена срещу решение № 90/05.12.2016 г. постановено по адм. дело № 178/2014 г. на Административен съд-С. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменен оспорения акт, а преписката - върната с указания за прекратяване на тръжната процедура, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП Държавно горско стопанство "Тутракан" при "Северноцентрално държавно предприятие" ДП-Г., в представен писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила, както и присъждане на разноски по представен списък. Заинтересованата страна "Тутраканска гора" ЕООД, със седалище гр. Т., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 106/22.10.2014 г. на директора на Териториално поделение Държавно горско стопанство "Тутракан" (ТП ДГС "Тутракан"), с която на основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП, Наредбата) и протокол от 21.10.2014 г. от заседание на комисия, назначена с негова заповед № 104/21.10.14 г. за провеждане на търг с явно наддаване за продажба на стояща дървесина в обект № 144921 и обект № 144922, на територията на ТП ДГС "Тутракан" при "Северноцентрално държавно предприятие" ДП-Г., за купувач на дървесината в обект № 144921 при цена от 24 521 лв без ДДС, е определено "Тутраканска гора" ЕООД. Съдът е приел оспорения акт за законосъобразен, при което отхвърлил жалбата. По възражението за нищожност на заповедта е отчел приложения по делото договор за управление № ДУ-2/01.06.2014 г., с който на инж. Т. Т. (издателя на оспорената заповед и заповедта за откриване на тръжната процедура), е възложено изпълнение на функциите на директор на ТП ДГС "Тутракан". Поради това, че по чл. 13 от договора, на директора на ТП ДГС-Тутракан е възложено организирането и контрола в териториалния обхват на ТП, на дейностите, свързани с предмета на дейност на Държавното предприятие (СЦДП-Г.), съгласно Закона за горите, съдът е приел, че в обхвата на така възложените правомощия попада и дейността, свързана с ползването на дървесина и свързаните с нея процедури по Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, а оттам и че са изпълнени условията на чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 50, т. 2 НУРВИДГТДОСПДНГП. По тези мотиви съдът е приел, че издателят на оспорената заповед е разполагал с материална компетентност за издаването й. Като неоснователни са преценени и доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон при откриване и провеждане на тръжната процедура. Съдът е констатирал, че процедурата е проведена след одобряване на годишен план за ползване на дървесина, като измененията, относими към релевантната година са одобрени от компетентен орган - заместник директора на СЦДП-Г., след надлежно възлагане на изпълнението на тези функции от директора на предприятието. За неоснователен е счетен и наведеният от оспорващия довод, че процедурата е проведена без да се осигури публичното оповестяване на годишния план за ползване на дървесината, както и на заповедта за откриване. Този извод е направен след съобразяване на приетата по делото съдебно-компютърна експертиза. Отхвърлен е и основният довод за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като след преценка на експертното заключение на в. л. Ж. И. - инженер лесовъд, съдът приел, че при откриване и провеждане на тръжната процедура е спазено ограничението по чл. 38, ал. 2 от Наредбата за провеждане на ограничен търг, насочен само към местни търговци. По тези съображения оспорването е прието за неоснователно. Обжалваното решение е неправилно. Необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че оспорената пред него заповед е издадена от материално компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 НУРВИДГТДОСПДНГП, процедурите за продажба на дървесина и недървесни горски продукти за горски територии - държавна собственост, се организират и извършват от териториалните поделения на държавното предприятие в случаите, когато директорът на държавното предприятие е оправомощил директорите на териториалните поделения. Разглежданата процедура е открита със заповед № 98/08.10.2014 г., издадена от инж. Т. Т., директор на ТП ДГС "Тутракан". Последният е издал и оспорената заповед. Според чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 50, т. 2 НУРВИДГТДОСПДНГП, процедурата за продажба на стояща дървесина на корен може да бъде организирана и проведена от директора на териториалното поделение, но само след изричното му оправомощаване от директора на държавното предприятие - в случая директора на "Северноцентрално държавно предприятие" ДП-Г.. Принципно дефиниране на понятието "оправомощаване" или "делегиране на правомощия" е дадено в мотивите на ТР № 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС. С. него, делегирането представлява предвидена в закона възможност, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. В този случай, подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност е предоставено издаването на съответния акт. Организирането и провеждане на търгове по Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, е правомощие, изрично предоставено на държавните предприятия - чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 50, т. 1 от Наредбата. Възможността за делегиране на това правомощие е нормативно уредена с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 50, т. 2 от същия нормативен акт, като законодателят изрично е предвидил това да става само с изрично оправомощаване от директора на държавното предприятие, на директора на териториалното поделение. Предвид изложеното, необоснован е направеният от решаващия съд извод, че в случая е налице надлежно оправомощаване по силата на договора за възлагане на управлението на търговското дружество. Предметът на договора за управление е изрично и изчерпателно определен в чл. 1 от него, като е ограничен до упражняване на правомощията, предоставени съгласно действащата нормативна уредба и при съобразяване на решенията на горестоящите административни органи. В чл. 13 от договора е предвидено, че "директорът на териториалното поделение поема задължение да организира и контролира, в съответния териториален обхват на дейност на териториалното поделение, дейностите, свързани с предмета на дейност на държавното предприятие съгласно Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и действащото законодателство във връзка с този предмет". Но този текст не съдържа изрично волеизявление на възлагащия орган, за делегиране на правомощията му, свързани с организирането и провеждането на тръжни процедури по Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. Делегирането на властнически правомощия е публичноправен институт, поради което не би могло да се приеме, че договорът за възлагане на управлението на търговско предприятие може да субсумира императивното нормативно изискване по чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 50, т. 2 от Наредбата. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваната пред първата инстанция заповед е издадена от некомпетентен орган. Директорът на териториалното предприятие, който е издател на оспорения акт, може да организира и проведе търг за продажба на дървесина на стоящ корен само ако е изрично оправомощен от директора на държавното предприятие. Такова изрично оправомощаване в случая не е налице, поради което и оспореният акт е издаден от материално некомпетентен орган и на това основание е нищожен. С оглед указанията, дадени в решение № 5747/16.05.2016 г. постановено по адм. дело № 4699/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение следва да се отбележи, че и заповед № 98/08.10.2014 г., на директора на ТП Държавно горско стопанство "Тутракан" при "Северноцентрално държавно предприятие" ДП-Г., с която е открита тръжната процедура и са обявени условията за провеждане на търга, също е издадена от материално некомпетентен орган, поради което процедурата е изначално опорочена. При направения от настоящата инстанция извод за нищожност на оспорената заповед, възраженията за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, респективно изложените в тази насока мотиви в обжалваното решение, не следва да се разглеждат. Така, с оглед изложеното по-горе, касационният състав счита, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Вместо това следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което оспорената заповед, като издадена от материално некомпетентен орган, да бъде обявена за нищожна. Тъй като тръжната процедура е изначално опорочена - заповедта за откриване също е издадена от некомпетентен орган, преписката следва да се върне на административния орган с указания за прекратяване на процедурата. При този изход от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да възстанови на оспорващото дружество направените по делото разноски за двете инстанции. Съгласно представените доказателства, разноските, направени от "Ловела" ООД са общо в размер на 1375 лв - 1200 лв, платен хонорар за процесуалното представителство пред касационната инстанция, съгласно представени договор за правна защита и съдействие, 25 лв платена държавна така за производството пред Върховния административен съд, 50 лв внесена държавна такса за производството пред административния съд и 100 лв внесен депозит за експертиза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение