Решение № 11189 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2018 г.

Решение № 11189 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3677/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 231 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив (ОД на МВР – Пловдив), чрез пълномощник по делото юрк. Пенкова, срещу решение № 300 от 13.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3281/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив), с което е отменена негова заповед № 317 з-4114/06.11.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител младши инспектор С. Модев, за длъжността старши полицай по допълнителен щат в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Общинска полиция – Пловдив" към отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР – Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения в подкрепа на твърдението за осъществен състав на вменените на служителя дисциплинарни нарушения. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде потвърдена оспорената заповед за уволнение на С. Модев. Касаторът прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност – възразява за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна - С. Модев, оспорва касационната жалба по съображения, развити в депозирани пред съда писмени бележки. Счита обжалваното решение на АС – Пловдив за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: С решение № 300 от 13.02.2018 г. по адм. дело № 3281/2017 г. на АС - Пловдив е уважена жалбата на С. Модев – старши полицай при ОД на МВР – Пловдив, против заповед № 317 з-4114/06.11.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, във вр. т. т. 15, 19, 20, 30, 44, 83, 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР на С. Модев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. За да постанови този резултат, решаващият съдебен състав е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 204, т. 3, във вр. чл. 37 ЗМВР, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, установени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, както и на административнопроизводствените правила, относими към процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност, уредена в Глава осма на ЗМВР. Крайния извод за незаконосъобразност на заповедта съдът е мотивирал с доводи за издаването й при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и превратно упражняване на власт от страна на дисциплинарно наказващия орган, поради което същата е била отменена. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за липса на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Като е приел a priori за установени фактическите обстоятелства, предмет на разследване и доказване в рамките на образувано по случая наказателно производство, административният орган е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" за същото деяние, във връзка с което към момента на издаване на процесната заповед наказателното производство все още не е приключило и липсва осъдителна присъда, установяваща по несъмнен начин вмененото деяние. Въз основа анализа на съдържащите се в дисциплинарната преписка доказателства и изложените в процесната заповед мотиви, съдът е констатирал, че фактическите основания, на които почива заповедта, не съдържат нищо различно от фактическата обстановка, въз снова на която е било повдигнато обвинението на С. Модев. Поради това и с оглед конституционно гарантираната презумпция за невиновност (чл. 31, ал. 4 КРБ, във вр. чл. 16 НПК), незаконосъобразен е всеки извод за извършването на деяние, съставляващо престъпление, без да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Съответен на материалноправните разпоредби и относимите към спора доказателства е изводът на съда, че в случая дисциплинарното нарушение, за което на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", не е доказано. Изложените в подкрепа на този извод съображения на съда следва да бъдат изцяло споделени. Безспорно ясно е положението, закрепено в текста на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, според което държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Предвид независимия характер на дисциплинарната отговорност, принципно вярно е твърдението на касатора, че за реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Следва да се има предвид обаче и фактът, че независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. В разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР е предвидено, че за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, като съгласно ал. 4 от същия член наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В съответствие с посочените разпоредби, допустимо е прилагането към дисциплинарната преписка и позоваването от страна на дисциплинарно наказващия орган на събрани по надлежния процесуален ред доказателства в рамките на друго производство, в случая - наказателно досъдебно производство. В случая обаче, като е приобщил към дисциплинарната преписка материалите по следствено дело № 101/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив, дисциплинарно наказващият орган изцяло се е позовал на данните по досъдебното производство, които е посочил като фактическо основание за издаване на заповедта за уволнение. По този начин, без да сочи каквито и да е други обстоятелства, които могат да бъдат установени като несъмнено настъпили и осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение, административният орган на практика е приел за извършено деяние, което изцяло покрива фактическия състав на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл. 338, ал. 1, предложение 1 НК, за което държавният служител С. Модев е бил привлечен като обвиняем по цитираното следствено дело. Поради така формираните мотиви в оспорената заповед, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че приетото от дисциплинарно наказващия орган противоречи на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР и презумпцията за невиновност. За да се приемат за доказани фактите, описани в заповедта, които факти очертават и състав на престъпление, е необходимо наличие на влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд. По тези съображения, въпреки принципно самостоятелния характер на дисциплинарната отговорност, в случая същата се поставя в зависимост от установяването на факта на извършеното престъпление (т. е. в зависимост от установяването по безспорен и несъмнен начин на престъпните обстоятелства, послужили като фактическо основание и за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя), което може да стане единствено с влязла в сила присъда на наказателен съд. Неслучайно законодателят е предвидил, първо, че сроковете по чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР започват да текат от влизане в сила на присъдата (чл. 195, ал. 4 ЗМВР) и второ – че осъждането за умишлено престъпление от общ характер представлява отделно и самостоятелно тежко нарушение на служебната дисциплина по силата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Приемайки нормите на чл. 195, ал. 4 ЗМВР и чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, законодателят е предвидил, че дисциплинарно наказващият орган, преди да наложи наказание в хипотезата на осъществени престъпление и дисциплинарно нарушение с едно и също деяние, следва да изчака влизането в сила на осъдителна присъда на наказателния съд. В противен случай се губи смисълът на изключението, регламентирано в нормата на чл. 195, ал. 4 ЗМВР – сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за деяния, които осъществяват и състав на престъпления, да текат от влизане в сила на присъдата, а не от откриване на нарушението. На следващо място служителят, срещу когото е образувано дисциплинарно производство за поведение, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата, когато това поведение от фактическа страна покрива и състав на престъпление, за което е привлечен като обвиняем, може да бъде отстранен по реда на чл. 69 НПК или по реда на чл. 214 ЗМВР при наличието на предпоставките, визирани в закона. В случая това е било сторено със заповедта за образуване на дисциплинарното производство спрямо С. Модев, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При всички случаи обаче, във визираната хипотеза, за да се произнесе със заповед по чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган трябва да изчака произнасянето на наказателния съд и влизането в сила на осъдителната присъда, която по силата на чл. 300 ГПК и чл. 413 НПК е задължителна за всички органи, съдилища, лица и организации. Безспорно в конкретния случай е налице преюдициалност на спора по образуваното наказателно производство по отношение на дисциплинарното такова. Необходимостта да се изчака влизането в сила на осъдителна присъда е с оглед обстоятелството, че престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: от наказателния съд чрез осъдителна присъда и по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Следователно, за да се приемат за установени и доказани обстоятелствата, които осъществяват и състав на престъпление съгласно българския наказателен закон, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. Несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател, с които се мотивира твърдението му за наличие на ясно и недвусмислено доказани от страна на административния орган обстоятелства, в които е било обективирано допуснатото от служителя укоримо деяние, квалифицирано като несъвместимо с морала поведение, уронващо престижа на службата – тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По конкретното дело от фактическа страна е установено, че дисциплинарното производство е образувано по повод получени предварителни данни, съдържащи се в публикации в средствата за масово осведомяване относно това, че на 10.06.2017 г. в гр. Пловдив под ръководството на Окръжна прокуратура – Пловдив, служители на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР са задържали двама служители на МВР, единият от които С. Модев. Предварителните данни сочели на това, че двамата служители, чрез употреба на сила и заплашване – поставяне на белезници, нанасяне на удари, впоследствие връзване с т. н. "свинска опашка", са отнели от владението на Е. Х., български гражданин, микробус "Фолксваген", натоварен със 75 мастербокса или 37 500 кутии цигари без бандерол, както и мобилен телефон. Установено е също така, че по случая е образувано следствено дело № 101/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив, по което младши инспектор С. Модев бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.06.2017 г. за извършен грабеж в големи размери като съизвършител и в съучастие с инспектор П. Атанасов – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 НК. Така постъпилите данни относно вмененото на С. Модев престъпление, за което административният орган твърди, че съставлявало и нарушение на конкретни норми от Етичния кодекс за поведение на държаните служители в МВР и поради оповестяването му в средствата за масово осведомяване довело до намаляване, уронване престижа на службата, са изцяло възприети и възпроизведени от дисциплинарно наказващия орган като фактически основания за налагане на процесното дисциплинарно наказание. Както в заповедта за уволнение, така и в касационната жалба административният орган поддържа, че проведеното дисциплинарно производство било доказало извършването на вмененото на служителя тежко дисциплинарно нарушение. Подобно твърдение се опровергана напълно от наличните по делото доказателства. Анализът на описаните в процесната заповед обстоятелства води до категоричния извод, че дисциплинарно наказващият орган, в разрез с презумпцията за невиновност, е приел за абсолютно установени факти, които бидейки предмет на наказателно производство, следва да бъдат доказани с влязла в сила осъдителна присъда. На практика, приемайки a priori за доказано описаното в заповедта деяние, с което се осъществява и състав на престъпление, административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 206, ал. 4 ЗМВР да осъществи цялостна, самостоятелна проверка на релевантните към случая факти и обстоятелства, като събере и оцени за целите на реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя С. Модев всички относими и допустими доказателства. Предвид гореизложеното, законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на дисциплинарното нарушение, за което на ответника по касация е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", с оглед на което обжалваната в първоинстанционното производство заповед е издадена при липса на материалните предпоставки за издаването й и правилно е била отменена от съда. Както правилно е отбелязал решаващият състав, няма пречка при влизане в сила на осъдителна присъда по отношение на С. Модев да бъде издадена нова заповед от страна на дисциплинарно наказващия орган, с която да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По тези съображения, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна и я е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, в съответствие с приложимия материален закон и доказателствата по делото. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Ответната страна в касационното производство не претендира разноски, с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение