Решение № 7979 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 656/2018 г.

Решение № 7979 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 656/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "П. с." ЕООД, ЕИК *********, с предишно наименование "ОРТ - В." ЕООД, представлявано от управителя П. Ц., чрез адв. А., против решение № 2086/22.11.2017 г. на Административен съд - В., постановено по адм. д. № 1019 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000316004136-091-001/10.01.17 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 62/24.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 03.15 г. в размер на 11270 лв., д. п. м. 04.15 г. - 1730 лв., д. п. м. 05.15 г. - 6140 лв., д. п. м. 06.15 г. - 5000 лв. и д. п. м. 08.2015 г. в размер на 6000 лв. и съответните лихви и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 15070 лв. и съответните лихви. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят сторените разноски пред всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Д., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови процесното решение, съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е № Р-03000316004136-091-001/10.01.17 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с решение № 62/24.03.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС за д. п. м. 03.15 г. в размер на 11270 лв., д. п. м. 04.15 г. - 1730 лв., д. п. м. 05.15 г. - 6140 лв., д. п. м. 06.15 г. - 5000 лв. и д. п. м. 08.2015 г. в размер на 6000 лв. и съответните лихви и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 15070 лв. и съответните лихви. За да отхвърли жалбата против издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че не са налице реални доставки на услуги. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства не се е установило, че доставчиците "Н. М. 15" ЕООД, "Г. 20 М" ЕООД и "И. п. н." ЕООД са извършили услугите, предмет на фактурите, издадени на ревизираното дружество. Административният съд е установил, че освен фактурите и договорите с приложени към тях медиен план/протоколи, не са налице други доказателства относно фактурираните услуги. Съдът се е позовал на изготвената ССчЕ, според която счетоводствата на доставчиците не са проверени нито в хода на ревизията, нито по време на съдебното производство. От така постановеното решение става ясно, че липсват доказателства относно излъчени рекламни клипове/спотове и доказателства за предаване на рекламните материали от възложителя на изпълнителя. Така постановеното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като не са налице основанията, посочени от касационния жалбоподател. По отношение на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Г.-20 М" ЕООД с предмет телевизионна реклама в телевизия "ТВ Ш.", телевизионна реклама в "ТВ Т." и телевизионна реклама в "ТВ Д." гр. Р. Видно от т. 1.1 и т. 1.2 от представените договори възложителя (ревизираното дружество) следва да даде точни указания за изработка и излъчване на рекламните видеоматериали и да предостави необходимата информация и съдействие за осъществяване на предмета на договора. Съгласно т. 1.5 от представените договори възложителят е длъжен да предостави готовите рекламни материали за излъчване не по рано от 72 часа преди деня на излъчването. Доказателства в тази насока не са представени. Не са налице доказателства какви са точните указания за изработка и излъчване, дадени ли са такива, нито предадени ли са на изпълнителя готови рекламни материали. Не са представени протоколи за предаването на готовите рекламни материали от ревизираното дружество на изпълнителите. Правилни са изводите на съда, че договорите са доказателство само за възникнали облигационни отношения между страните, но не и доказателство за изпълнение на договореното и за действителното извършване на услугите. Относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "И. п. н." ЕООД с предмет на доставките телевизионни и интернет реклами. Представените договори за телевизионна реклама са идентични с гореописаните. Видно от т. 1.1 и т. 1.2 от представените договори възложителя (ревизираното дружество) следва да даде точни указания за изработка и излъчване на рекламните видеоматериали и да предостави необходимата информация и съдействие за осъществяване на предмета на договора. Съгласно т. 1.5 от представените договори възложителят е длъжен да предостави готовите рекламни материали за излъчване не по рано от 72 часа преди деня на излъчването. Не са налице доказателства какви са точните указания за изработка и излъчване, дадени ли са такива, нито предадени ли са на изпълнителя готови рекламни материали. Не са представени протоколи за предаването на готовите рекламни материали от ревизираното дружество на изпълнителите. По отношение на фактурите с предмет интернет реклама са депозирани като доказателство и протоколи, в които не е посочена датата на съставяне и които са подписани само от дружеството-доставчик. Част от представените договори също така са антидатирани, тъй като посочената дата, от която започва изпълнението им предхожда датата на сключването им. Относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Н. м. 15" ЕООД с предмет на доставките интернет реклама. Съгласно чл. 2.2 от представените договори в края на рекламната кампания изпълнителят издава протокол, описващ броя на излъчените материали за съответния период от кампанията. Видно приложените към договорите протоколи (Приложение № 3) не съдържат дати на съставяне и са подписани само от дружеството-доставчик. Не са представени протоколи за предаването на рекламните материали от ревизираното дружество на дружеството-доставчик. Като е приел, че РА е законосъобразен в частта, в която е отказано право на данъчен кредит на ревизираното дружество относно горепосочените фактури и доставчици, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена услугата от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Правилно е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт и в частта по ЗКПО за 2015 г. във връзка извършеното на основание чл. 26, т. 2 и чл. 10 ЗКПО преобразуване към увеличение на финансовия резултат на дружеството със отчетените разходи по гореописаните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Предвид изводите на съда за приета нереалност на тези доставки, потвърдени като правилни и от касационната съдебна инстанция, действително е било налице основание за преобразуване на финансовия резултат на дружеството към увеличение и начисляване на допълнителен корпоративен данък. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 560 лева съгласно чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение