Решение № 6662 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2013 г.

Решение № 6662 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3453/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Христина Владева Илиева от гр. Нови Искър, срещу решение № 6649/05.12.2012 г., постановено по адм. д. № 4369/2012 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответниците, изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър и Сашка Пейчева Веселинова от гр. София, не са изразили становища по касационната жалба. Ответницата Емилия Иванова Илиева от гр. Нови Искър, чрез процесуалната си представителка майка Христина Владева Илиева, изразява становище са основателност на касационната жалба. Ответникът Дончо Пейчев Добрев от гр. Нови Искър, чрез процесуалната си представителка съпруга Илияна Петрова Добрева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, отхвърлил жалба на Христина Владева Илиева срещу Заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, в частта й за поземлени имоти с идентификатори 00357.5347.242 и 00357.5347.243, относно кадастралната граница между тях. За да постанови решението си съдът приел, че границата между двата имота законосъобразно е нанесена по регулационната граница, съвпадаща с кадастралната граница, по действуващите кадастрален и регулационен план от 1984 г., поради което приел заповедта за законосъобразна в оспорената й част. Решението е правилно. Съгласно чл. 220 АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В конкретния случай от заключението на вещото лице прието от съда, безспорно е установено, че с оспорената заповед, кадастралната граница между имоти с идентификатори 00357.5347.242 и 00357.5347.243, е предвидена да преминава по действуващите към момента на издаването й, регулационен и кадастрален план, по които същата се припокрива, одобрени през 1984 г. Оспорването на заключението на вещото лице, без да е поискано назначаване на друга или разширена експертиза от жалбоподателката, не сочи на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, след като съдът не е назначил нова експертиза служебно. Освен това не са представени от жалбоподателката пред първоинстанционния съд други доказателства, установяващи други факти, различни от установеното в заключението на вещото лице относно местоположението на границата. С оглед на това правилно съдът е приел и дал вяра на заключението на вещото лице по отношение на правнорелевантния за случая факт, че границата по оспорената заповед съвпада по действуващия кадастрален и регулационен план от 1984 г., както и частично по материализираната част на границата. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е извел правните изводи, че спорната граница между имотите е определена законосъобразно съобразно чл. 14, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредба № 3 от 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, след като не са налице приоритетите по предходните точки от 1 до 3 от посочената наредба. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, които настоящата инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като допустимо, валидно и правилно следва да се остави в сила. Представените писмени доказателства в касационната инстанция не са писмени доказателства по смисъла на чл. 218, ал. 1 АПК, тъй като те са представени и пред първоинстанционния съд и се намират в делото, като са имани предвид при постановяване на обжалваното решение. Исканията за "премахване на незаконния строеж, построен върху поземлен имот 886, парцел ХI" и за "възобновяване на имотната ограда от циментови колове с мрежа..." са неотносими към обжалваното решение и към предмета на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК