Решение № 15593 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2014 г.

Решение № 15593 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град срещу решение № 3694 от 3.06.2014 г. по адм. дело № 2380/2014 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

I. От данните по делото е видно, че:

1. На 21.01.2012 г. в гр. Варна е починал Васил Владимиров Мишев (у-ние за наследници № АО 7-94-В/8 от 31.01.2012 г., на което е поставен и № 008713 от същата дата на Община Варна). Неговият син Йордан Василев Мишев, роден на 11.05.1989 г., към тази дата е бил студент, IV курс, редовна форма на обучение в Юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (уверение № 132 от 3.05.2012 г.). Летният семестър на учебната 2011/2012 г. в Юридическия факултет е започнал на 20.02.2012 г. и е завършил на 8.06.2012 г.

1. С разпореждане от 1.04.2013 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ - София град е отпуснало на Йордан Василев Мишев наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 КСО в размер на 420,90 лв., считано от 21.01.2012 г. (датата на смъртта на неговия баща).

1. През учебната 2012/2013 г. Йордан Василев Мишев е бил студент в V курс, редовно обучение и е положил успешно държавните изпити за специалността "Право" още на първата държавна изпитна сесия (протокол № 001 от 10.12.2013 г. и уверение № 081 от 10.12.2013 г. на СУ-ЮФ).

Според чл. 294, ал. 1 и чл. 298, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. А според чл. 294, ал. 2 и чл. 297, ал. 2 ЗСВ през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тези органи съдебни, прокурорски и т. н. актове, но не получават (трудово) възнаграждение и времето (на стажа) не се зачита за осигурителен стаж.

Със заповед № ЛС-И-01-27 от 23.01.2014 г. министърът на правосъдието на основание чл. 297, ал. 1 ЗСВ е разпределил Йордан Василев Мишев за стажант-юрист в Софийски градски съд за срок от 6 месеца, считано от датата на постъпване. С акт за встъпване в длъжност е удостоверено, че Йордан Василев Мишев е встъпил в длъжност на 03.02.2014 г. В същия акт е отразено, че стажът, който Йордан Василев Мишев трябва да проведе, приключва на 3.08.2014 г.

1. Към датата 3.08.2014 г., на която приключва задължителния за него стаж, Йордан Василев Мишев е на възраст 25 години, 2 месеца и 21 дни, т. е. все още не е навършил 26 години (максималната възраст, до която учащите се деца има право на наследствена пенсия от техните родители - чл. 82, ал. 1 КСО).

1. С разпореждане № 890511/5 от 17.01.2014 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - София град е прекратило, считано от 11.12.2013 г. (т. е. от деня, следващ последния ден на държавната изпитна сесия, в която Йордан Василев Мишев е положил успешно изискуемите за специалността "Право" държавни изпити).

С решение № РО-109 от 26.02.2014 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата на Йордан Василев Мишев срещу това разпореждане със следните мотиви:

а) По силата на чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст. Анализираната правна норма регламентира две предпоставки за правото на наследствена пенсия, които се явяват задължителни и абсолютни досежно наследствената пенсия на децата над 18-годишна възраст, а именно: те да учат и да са под 26-годишна възраст, като обучението им се удостоверява от съответното учебно заведение с удостоверителен документ, в който се вписва срока на обучението. Този срок се определя от съответното учебно заведение съгласно Закона за висшето образование и включва всички необходими дисциплини и занимания до дипломирането, което представлява крайния момент на обучението по смисъла на ЗВО.

б) За да се приложи правилно и законосъобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО (забележка: навсякъде в посоченото решение касационният жалбоподател говори за чл. 82, ал. 2 КСО, но настоящият състав на ВАС-VI отд. счита, че се касае за технически грешки и че директорът на ТП на НОИ - София град е имал предвид чл. 82, ал. 1 КСО, защото ал. 2 на чл. 82 КСО визира правото на наследствена пенсия на преживелия съпруг, а правото на наследствена пенсия на децата е регламентирано с ал. 1 на чл. 82 КСО) следва да се установи дали са налице кумулативно предвидените предпоставки. Първата от тях - децата да учат - е конкретизирана и изяснена с текста на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като е определен чрез презумпция и крайния момент, до който се приема, че учащите имат това качество. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 НПОС лицата, завършващи последния курс на обучение, се считат, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса.

в) Поради липсата на легално определение на понятието "дипломиране", използвано в цитираната разпоредба, вложеният в него смисъл следва да бъде изяснен чрез анализ на разпоредбите на Закона за висшето образование (ЗВО) и на Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени "бакалавър", "магистър" и "специалист", приета с ПМС № 162 от 23.07.2002 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2002 г.). (...) Въз основа на обсъжданата нормативна уредба и вложеното в цитираните разпоредби (чл. 45, ал. 1 и чл. 66, ал. 2 ЗВО) съдържание от законодателя се формира извода, че ученето (обучението) като необходима и абсолютна предпоставка за съществуването на правото на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО приключва с успешното полагане на държавните изпити. Успешното дипломиране като факт с правно значение се явява прекратително основание, въз основа на което като правна последица отпада правото на наследствена пенсия на учащите лица. От този момент по смисъла на осигурителното законодателство лицето вече не е учащ с произтичащите от това права и задължения. (...)

г) С оглед на посоченото и предвид различния правен режим в миналото, на който е бил подчиняван юридическия стаж като период от време, стажът за придобиване на юридическа правоспособност като положен след успешно положените държавни изпити, след дипломирането, не следва да се приема за време на учене по смисъла на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО. По време на юридическия стаж след дипломирането би могло да се получава наследствена пенсия, само ако изрично е създадена правна норма, която да регламентира това право, но не би могло тази претенция да се приеме, че произтича от съдържанието на чл. 82, ал. 1 от КСО. (...)

д) Относно стажа като стажант-юрист не е изпълнена и друга задължителна законова предпоставка - той да е положен в предвидените според НПОС висши учебни заведения и организации, създадени по реда на ЗВО. Качеството учащ, като абсолютна предпоставка за правото на наследствена пенсия, се установява в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация (арг. чл. 34, ал. 1, т. 2 НПОС). В този смисъл законът разписва доказване на обстоятелството, че лицето е учащо, с уверения за целия срок на обучение, издавани за съответния семестър от съответните висши училища. Същите не могат да издадат посочените уверения на стажант-юристите, тъй като последните вече са завършили своето висше образование и не са студенти по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗВО. Стажът за юридическа правоспособност не е част от учебната програма на специалност "Право", тъй като стажант-юристите вече са придобили образователна степен "магистър". В чл. 294, ал. 1 от ЗСВ също категорично е посочено, че именно вече завършилите висше образование по специалност "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. (...)

е) Различният характер на времето на стажа на стажант-юристите в сравнение с времето на учене се доказва и от нормата на § 18 от ПЗР на ЗСВ, според която за трудов стаж се зачита стажът като съдебен кандидат или стажант-юрист, когато той е проведен след полагане на държавни изпити за придобиване на висше образование по специалността "Право". Действително, със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 8.07.2003 г.), законодателят е разпоредил по време на стажа стажант-юристите да не получават възнаграждение и времето да не се зачита за осигурителен стаж, но продължаващата да съществува правна норма на § 18 от ПЗР на ЗСВ сочи на същността на стажа, която не се е променила и след посоченото изменение на закона. (...) Определянето на времето на стажа по чл. 294 от ЗСВ директно като трудов категорично указва на неговата различна спрямо времето на обучение (учене) правна същност, тъй като пенсионното законодателство предвижда зачитане на време на придобиване на висше образование за осигурителен стаж единствено в хипотезата на чл. 9а, ал. 1 от КСО, след заплащане на осигурителни вноски за зачитания период (...)

II. Сезиран с жалба от Йордан Василев Мишев, Административен съд - София град с посоченото по-горе решение е отменил решението на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат съдът е приел, че:

1. Съгласно:

а) чл. 34, ал. 1, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) учащи след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО са лицата, независимо от формата и степента на обучението, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и в организациите по чл. 47 от същия закон;

б) чл. 34, ал. 3 от НПОС лицата, завършващи последен курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломирането на курса; приета е изрична разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС с изменение, обнародвано в ДР, бр. 23 от 2014 г., на която е дадено обратно действие - в сила от 1.01.2014 г., съгласно която лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи;

в) чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ЗВО обучението по всяка специалност на образователно-квалификационната степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа, които се провеждат пред държавна изпитна комисия съгласно държавните изисквания за дипломиране

г) чл. 11, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист", обучението на студентите по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки.

1. От друга страна (обаче) с нормата на чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е предвидено, че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит. Съгласно така цитираните разпоредби и отчитайки спецификата на обучението по специалността "Право", провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по ЗСВ. В постоянната практика на Върховния административен съд (...) е прието, че до полагане на държавния практико-теоретичен изпит след задължителен стаж дипломираните студент-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат да валидно да упражняват професията си. Това означава, че същите продължават обучението си, продължават да учат и имат право на наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешно полагане на изпита за правоспособност. До този извод се стига след анализ на задължителността на 6-месечния стаж по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, като неполагането на така изискуемия стаж и непреминаването на задължителния изпит за правоспособност поставя в невъзможност лицата да полагат труд като правоспособни юристи (...).

1. В случая не могат да намерят приложение цитираните по-горе норми на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС, съобразно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) като норми, противоречащи на акт от по-висока степен. В изброяването по чл. 34, ал. 1 от НПОС не са включени децата, които са завършили висше образование по определена специалност, но не са придобили право да упражняват съответната професия, защото с нормативен акт е предвиден задължителен предварителен стаж за придобиване на правоспособност. (...) В срока на обучението за упражняване на юридическа професия се включва и времето на предварителния задължителен стаж по глава IХ от ЗСВ, поради което през това време децата, получаващи наследствена пенсия и навършили 18-годишна възраст, продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и получаваната от тях наследствена пенсия не следва да бъде прекратявана. Нормите на чл. 34, ал. 3 и 4 от НПОС по отношение на стажант-юристите (а и по отношение на всички студенти по специалности за упражняването на професии, по които нормативно е установен задължителен предварителен неплатен стаж) не следва да бъдат прилагани по силата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

III. В срока за произнасяне по настоящето адм. дело № 8986/2014 г. е постъпила молба от Йордан Василев Мишев, с която той заявява, че с жалба вх. № 19543 от 3.12.2014 г. е оспорил разпоредбата на чл. 34, ал. 4 НПОС и прави искане "доколкото развитието на делото, което ще бъде образувано по тази жалба, има отношение към настоящето дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК" касационното производство по настоящето дело да бъде спряно до произнасянето на Върховния административен съд по оспорването на чл. 34, ал. 4 НПОС.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че искането за спиране на касационното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради следните съображения:

1. Искането за спиране на касационното производство е основано на правилото по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, според което съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Решението на Върховния административен съд по оспорването на чл. 34, ал. 4 НПОС несъмнено ще има значение за правилното решаване на спора стажант-юристите са ли или не са учащи по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, но при направената при изготвянето на тези мотиви (на 18.12.2014 г. в 16 часа) служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд се установи, че:

а) по жалба вх. № 19543 от 3.12.2014 г. с писмо от 9.12.2014 г. е изискана от Министерския съвет цялата преписка по приемането на ПМС № 47 от 6.03.2014 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (обн., ДВ, бр. 23 от 14.03.2014 г.), с § 13, т. 1 на което е създадена новата ал. 4 на чл. 34 НПОС, чиято законосъобразност Йордан Василев Мишев е оспорил;

б) по жалба вх. № 19543 от 3.12.2014 г. все още не е образувано съдебно дело (съдебно производство) на Върховния административен съд.

А щом по оспорването на чл. 34, ал. 4 НПОС няма съдебно дело, не е налице първото условие на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК "когато в същия или в друг съд се разглежда дело".

1. Оспореното с касационната жалба решение на Административен съд - София град изцяло е повлияно от трайно установената съдебна практика и в частност от мотивите към решение № 1968 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 10472/2009 г. и решение № 16036 от 6.12.2011 г. по адм. д. № 10933/2010 г., и двете на ВАС-VI отд. При постановяването на своето решение Административен съд - София град обаче не отчел изменението на чл. 82, ал. 1 КСО, направено с § 4, т. 22 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 10.12.2013 г.), с което в чл. 82, ал. 1 КСО се създава ново изречение второ със следното съдържание: "Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106".

С това изменение чл. 82, ал. 1 КСО след 1.01.2014 г. (виж и § 9 ПЗР на цитирания ЗБДОО за 2014 г.) вече има следната редакция:

"Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст (...). Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106."

При тази редакция на чл. 82, ал. 1 КСО, чл. 34, ал. 3 НПОС (а това е наредбата по чл. 106) вече не му противоречи, каквото е приел Върховния административен съд с цитираните по-горе решения. Така например, в мотивите към решение № 1968 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 10472/2009 г. съдебният състав на ВАС-VI отд., постановил това решение, изрично е изложил следните съображения:

"Тълкуването, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 НПОС, по отношение на стажант-юристите (а и по отношение на всички студенти от специалности, за упражняването на професиите по които нормативно е установен задължителен предварителен неплатен стаж) не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Разбира се, за разрешаването на тези въпроси все пак е препоръчителна бърза намеса на законодателя (на ниво закон, т. е. КСО) или на Министерския съвет (на ниво НПОС), защото правилото на чл. 15, ал. 3 ЗНА е приложимо само от правораздавателните органи, което означава, че пенсионните органи са длъжни да прилагат правилото на чл. 34, ал. 3 НПОС, каквото са били длъжни да направят в процесния случай (...) Сега обаче, след като Върховният административен съд постановява, че в процесния случай чл. 34, ал. 3 НПОС противоречи на чл. 82, ал. 1 КСО, директорът на РУСО следва да съобрази указанията по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1 КСО. Това задължение за директора на РУСО произтича от принципа по чл. 5, ал. 1 АПК и от правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, според което указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за административния орган."

Казаното по-горе, че след посоченото изменение на чл. 82, ал. 1 КСО, чл. 34, ал. 3 НПОС вече не му противоречи, с още по-голяма сила важи и за новата ал. 4 на чл. 34 НПОС, създадена с § 13, т. 1 на ПМС № 47 от 6.03.2014 г., която всъщност е продължение на ал. 3 и с която Министерския съвет отрича трайно установеното в съдебната практика становище на Върховния административен съд, че "щом като задължителният предварителен практико-теоретичен стаж на стажант-юристите не е платен и щом като "през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове" (чл. 294, ал. 2 ЗСВ), изводът е, че с него продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността "право", т. е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба" (реш. № № 1968 от 16.02.2010 г. по адм. д. № 10472/2009 г. на ВАС-VI отд.; виж и реш. № 8563 от 23.06.2014 г. по адм. д. № 1503/2014 г. на ВАС-VI отд. и цитираните в него множество други решения в същия смисъл, които сочат на трайно установена съдебна практика).

В тяхната съвкупност, обаче, чл. 82, ал. 1 КСО, чл. 34, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 НПОС вече регламентират следното правило:

"Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, а деца, които се считат за учащи след 18-годишна възраст, са и тези лица, които независимо от формата и степента на обучението им, са приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, като тези, които завършват последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, а лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи".

1. Това ново нормативно разрешение на въпроса кои деца се считат за учащи след 18-годишна възраст налага да бъде направен преглед на законите, които въвеждат изискване за практически стаж, като продължение на теоретичното обучение във висше учебно заведение.

А. На първо място това е Законът за здравето, който въвежда два вида стаж като продължение на теоретичното обучение по специалностите "Медицина" и "Дентална медицина".

Всъщност първият от тези два стажа е установен от Министерския съвет с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "Медицина" и "Дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър" (виж чл. 177 от Закона за здравето), според чл. 5 на която "обучението по специалността "Медицина" се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 6 години и включва единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка, определени в чл. 7, ал. 2 и чл. 8". Теоретичната подготовка е с продължителност не по-малко от 10 семестъра (чл. 7, ал. 1 от същата наредба), а практическата подготовка се осъществява както следва: а) учебна практика (клиничен стаж) след шестия семестър с продължителност не по-малко от 30 календарни дни; б) учебна практика (клиничен стаж) след осмия семестър с продължителност не по-малко от 30 календарни дни и в) преддипломен стаж след приключване на десетия семестър (т. е. след окончателното приключване на теоретичната подготовка) - 310 календарни дни (т. е. 10 месеца) - чл. 8 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "Медицина" и "Дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър". Практическата подготовка на студентите се организира от висшите училища и се провежда в лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка по реда на Закона за лечебните заведения - чл. 8, ал. 2 от същата наредба.

Вторият вид стаж по Закона за здравето (ЗЗ) е следдипломното обучение по чл. 178 от този закон, което включва обучение за придобиване на специалност в здравеопазването и продължаващо медицинско обучение. Първият вид обучение чл. 180, ал. 1 ЗЗ нарича (определя като) теоретично обучение, а второто чл. 180, ал. 2 ЗЗ нарича (определя като) практическо обучение, което се провежда във: а) висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование (общоизвестно е обстоятелството, че всички медицински университети у нас включват в структурата си и университетски болници, в които преминава практическото обучение - част от следдипломното обучение), б) Военномедицинската академия (която включва в структурата си лечебното заведение МБАЛ - София и това може да се види на адрес http:/www. vma. bg/bg/mbal-sofiya/) и в) лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти (чл. 180, ал. 2 ЗЗ). Подробен регламент за следдипломното обучение по чл. 180 ЗЗ се съдържа в Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, издадена от министъра на здравеопазването и обнародвана в ДВ, бр. 7 от 23.01.2007 г. (с последващи изменения и допълнения). Прочитът на чл. 19 и чл. 24 от тази наредба сочи, че следдипломното обучение за придобиване на специалност се провежда въз основа на договор, сключен след спечелен конкурс и че специализантите получават възнаграждение, което в случаите на държавно финансиране не може да бъде по-малко от 2 минимални работни заплати за страната и по-голямо от 4 минимални работни заплати за страната.

Б. На следващо място друг подобен стаж с цел практическо обучение след осъществено теоретично обучение в учебно заведение е стажът по чл. 18 от Закона за администрацията. Според ал. 1 на тази разпоредба в администрацията могат да се назначават стажанти по ред, определен в закон, като прослуженото време им се признава за служебен стаж. Такъв закон е Законът за държавния служител (ЗДСл), който в чл. 13 установява възможността да се определят (създават) стажантски длъжности, когато за заемане на определена длъжност е предвидено наличие на предварителен стаж. Ал. 2 на чл. 13 ЗДСл гласи така: "Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата", а ал. 3 на същия чл. 13 ЗДСл гласи така: "През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж".

В. Списъкът на задължителен практически стаж, изискуем за придобиване на професионална правоспособност, вероятно може да бъде продължен. Но не това е целта на направеното тук изследване.

1. Целта на това изследване е да покаже, че в посочените случаи задължителният практически стаж или е обявен за преддипломен, което означава, че лицата, преминаващи такъв стаж ще бъдат определени като учащи се по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО и чл. 34, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 НПОС, или е платен, т. е. стажантите, получават трудово възнаграждение в някакъв размер, поради което отпада правото им на наследствена пенсия.

А задължителният стаж на стажант-юристите нито е обявен за преддипломен, нито е платен, т. е. за времето на този стаж (понастоящем 6 месеца) стажант-юристите не получават стипендия, нито трудово възнаграждение, а с оглед на сега действащото правило по чл. 34, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 4 НПОС във връзка с чл. 82, ал. 1 КСО (виж по-горе последния абзац на т. IV. 2. от тези мотиви) те не са учащи се и нямат право на наследствена пенсия. Правилото на § 18 ПЗР на ЗСВ, според което този стаж се зачита за трудов стаж (но не и за осигурителен стаж) е пренебрежимо, защото същественият въпрос е кой ще осигури поне минимална издръжка на сираците стажант-юристи по време на задължителното за тях, но неплатено практическо обучение, ако хипотетично се приеме, че тълкуването на чл. 82, ал. 1 КСО, направено новата ал. 4 на с чл. 34 НПОС, е законосъобразно. Вероятно НОИ има своите финансови основания да настоява на това тълкуване, но настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че обучението по специалността "Право" е винаги съвкупност от теоретично обучение, задължително последвано от практическо обучение и тази съвкупност обуславя извода, че лицата, които се обучават по специалността "Право" изучават (учат) тази специалност докато придобият юридическа правоспособност.

1. Независимо от изложеното становище обаче, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че инцидентен контрол за законосъобразност на нормативен административен акт или само на отделна разпоредба от такъв акт е недопустим, поради съществени различия в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт (какъвто акт е разпореждането за отказ или за прекратяване на пенсия) и съдебното производство по оспорване на нормативен административен акт. Затова има приоритет оспорването на нормативния акт, когато то има преюдициално значение за законосъобразността на индивидуалния акт.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото е препоръчително решаващият съд отново да провери дали има образувано съдебно дело по оспорването на чл. 34, ал. 4 НПОС, каквото Йордан Василев Мишев твърди, че е направил (с жалба вх. № 19543 от 3.12.2014 г. по входящия регистър на ВАС) и да прецени налице ли са условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК за спиране на съдебното производство по настоящия спор до разрешаването на спора за законосъобразността на посочената разпоредба.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,