Решение № 4527 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14558/2008 г.

Решение № 4527 от 6.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14558/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Динко Алексиев Бобчев от гр. Пловдив срещу решение № 931/6.10.08 г., постановено по адм. д. № 1371/08 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Представя подробна писмена защита, претендира присъждане на разноски. Ответницата Пенка Йорданова Георгиева чрез пълномощника си, адв. Васиев, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски. Ответниците Иван Йорданов Шопов и община Пловдив, район "Централен" не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационна жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Със Заповед № РД-08-645/25.06.08 г. кметът на община-Пловдив, район "Централен" на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 222а, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредил незабавното спиране на строеж "Едноетажна пристройка от лека конструкция" в имот 837, кв. 8 по плана на Старинна градска част. В заповедта са възпроизведени констатациите в КА № 12/20.05.08 г., съставен от длъжностни лица в район "Централен", а именно: без строителни книжа на мястото на съществуващо МС по кадастър в имот 837, кв. 8 по плана на Старинна градска част е изградено входно антре и санитарен възел от лека метална конструкция, обшита с "Кнауф", на един етаж със застроена площ около 13 кв. м., прекарани са " В и К" инсталация и електроинсталация, обособен е санитарен възел и вход към апартамента, собственост на Динко Алексиев Бобчев в УПИ ХVII-837, кв. 8 пж плана на СГЧ Пловдив с административен адрес ул. "Константин Иречек" № 15. С подложеното на касационна проверка решение оспорването на касатора Бобчев срещу цитираната заповед е отхвърлено по съображения, че е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и правилното приложение на материалния закон. Решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК и подлежи на отмяна по следните съображения: Съгласно чл. 224, ал. 1 ЗУТ кметът на общината с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строежи, извършващи се в хипотезите на т. 1-5. Разпоредбата визира започнати и в процес на изграждане строежи. В хода на административната преписка са направени категорични констатации, че пристройката към датата на съставяне на констативния акт по чл. 224, ал. 2 ЗУТ е била завършена, с действащи В и К и ел. инсталации с обособени санитарен възел и вход към съществуващ апартамент. Възприемайки фактическата обстановка, установена при съставяне на констативния акт, административният орган не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 224, ал. 1 ЗУТ и да спре строежа, тъй като данните са сочели на завършен строеж, преценката за законността на който е в компетенциите на органа по чл. 225 ЗУТ. По тези съображения процесната заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон, респ. чл. 224, ал. 1 ЗУТ, предвид което решението, с което оспорването срещу нея е отхвърлено се явява незаконосъобразно, постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва това решение да бъде отменено и вместо него постановено друго с което заповедта се отмени като незаконосъобразна. При този резултат претенцията на касационния жалбоподател за разноски се явява основателна. Същата следва да бъде уважена обаче само в доказания по делото размер (15 лв.), представляващ внесени държавни такси за съдебното производство. В приложения на л. 8 от делото Договор за правна защита и съдействие с дата 18.04.08 г. е посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платимо в брой. По делото не е представен надлежен документ за установяване реалното заплащане на това възнаграждение, предвид което този разход поради недоказаността му не следва да бъда присъден. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение