Решение № 6200 от 23.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуален представител юрисконсулт В. Сотирова, против решение 319/18.01.2022г., постановено по адм. дело 9151/2021г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което по жалба на И. Йорданов е отменена заповед Л - 2918 от 18.08.2021г. за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение на служителя. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Намира, че при обсъждане на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, съдът необосновано е дал вяра на показанията на разпитаната по делото свидетелка, като не ги е ценил в съвкупност с останалите доказателства събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство, включително снимков материал, видеозаписи и сведенията на служители, поради което е достигнал до погрешни правни изводи за липсата на допуснато нарушение от страна на служителя. По подробно развити доводи в касационната жалба моли за отмяната на решението и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Йорданов, чрез процесуален представител адв. Велинова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил заповед Л - 2918 /18.08.2021г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", с която на осн. чл.194, ал.2, т.4 ичл.197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.7 и т.13, и чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на И. Йорданов - надзирател II степен в арест- [улица]към сектор "Арести" при ОС "Изпълнение на наказанията" - [населено място]. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл.210 ЗМВР и съдържа всички изискуеми реквизити, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Позовавайки се единствено на показанията на разпитания по делото свидетел, съдът е стигнал до краен извод, че служителят не е извършил вмененото му в заповедта нарушение на чл.294, т.12 от ППЗИНС, както и че липсва нарушение на правилата по чл.16, чл.43, чл.51 и чл.58 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН. В заключение е приел, че не е нарушена служебната дисциплина по чл.203, ал.1, т.7 и т.13 ЗМВР, т.е липсва използване на служебно положение и липсва деяние, за да се постави на преценка дали противоречи на етичните правила. Така обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно съдът приема, че оспорената заповед Л -2918/18.08.2021г. на главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" е издадена от компетентния орган, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма, но изводите за липсата на фактическите основания за издаването й, респективно за несъответствието й с материалния закон са необосновани в резултат от допуснати съществени процесуални нарушения. Пред първата инстанция са приети множество писмени доказателства, представляващи административната преписка от проведеното дисциплинарно производство на служителя. Част от тези писмени доказателства са описани (изброени) в обжалваното решение при проследяване на проведеното дисциплинарно производство, но изобщо не се обсъдени от съда, както по отделно, така и в тяхната съвкупност с останалите по делото доказателства, включително и с показанията на разпитания по делото свидетел. Нито едно от доказателствата от проведеното дисциплинарно производство не е анализирано от съда като не са направени каквито и да фактически установявания въз основа на същото. Направен е опит за частичен анализ на така наречения от съда снимков материал към докладна записка 5180/02.06.2021г. и докладна записка на Св. Славов - главен надзирател, на който е даден отговор на въпрос от страна на съда, който не е бил спорен. Както в подадената пред АССГ жалба, така и в становищата на жалбоподателя и неговия процесуален представител в хода на проведените съдебни заседания не е било оспорено установеното от дисциплинарно наказващия орган обстоятелство, че съпругата на задържано лице е управлявала автомобила, превозил дъщерята на жалбоподателя на посоченото събитие. Изводът за липсата на извършени дисциплинарни нарушения, посочени в заповедта, е направен без да са анализирани всички представени по делото доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, а само и единствено въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът изобщо не е преценил с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, (свидетелят е бивша съпруга на жалбоподателят) и с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК приложима на основание чл.144 АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от АССГ процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която съчетана с липсата на установяване от първата инстанция на всички относими факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Фактическата обстановка по спора не е установена след обсъждане събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и липсват фактически установявания, относно фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени, за да изгради правните си изводи. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства. При мотивиране на фактическите и правни си изводи, съда следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното, съобразно събраните по делото доказателства и фактите по делото. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение