Решение № 6334 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 643/2011 г.

Решение № 6334 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 643/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Йорданова, в качеството й на пълномощник на "Дафи" ЕООД, срещу решение № 1675 от 3.12.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1598/2010 г. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът - община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. М. Параскова, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Дафи" ЕООД, с адрес на управление гр. Пловдив, срещу заповед № 10 ОА 1528 от 15.07.2010 г., с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 2, и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 80 от НРПУРОИ, приета с Решение № 172, взето по Протокол № 15 от 27.05.2010 г. от Общински съвет Пловдив и чл. 59 от АПК е разпоредено изземването на имот - частна общинска собственост, представляващ застроено и незастроено дворно място с площ от 260 кв. м, в УПИ ХII-238, кв. 10 по плана на кв. "Х. Димитър", ведно с МЖС с площ 83 кв. м и ПС-1 с площ 23 кв. м, находящи се в гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 3, от владението на търговското дружество, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът приел за установено, че процесният имот представлява частна общинска собственост, съгласно акт № 859 от 12.06.2007 г. и е бил отдаден под наем за срок от три години, т.е. до 10.11.2009 г., на основание чл. 14, ал. 4 от ЗОбС, чл. 18, ал. 5 от НРПУРОС, чл. 31 от Закона за политическите партии (ЗПП) и заповед № ОА-2496 от 10.11.2006 г. на кмета на община Пловдив на ПП "Движение Гергьовден", вписано в регистъра на политическите партии, с адрес на управление гр. София. Приел е още, че наемното правоотношение, съгласно текста на заповед № 09 ОА-2803 от 28.10.2009 г. на кмета на община Пловдив, е било прекратено с изтичането на така посочения срок и страните са оформили приемо-предавателен протокол. Установено е също, че с договор от 10.11.2006 г. ПП "Движение Гергьовден" е сключила договор за "пренаемане на недвижим имот" с ЕТ "Антана - Иван Иванов" със срок на действие до 10.11.2009 г. Едноличният търговец, от своя страна, на 5.01.2010 г. е сключил договор за наем за същия имот с "Дафи" ЕООД и страните са уговорили срокът на действието му - от 1.01.2010 г. до 1.01.2013 г. При тази фактическа установеност съдът от първата инстанция е направил извод, че оспорваният административен акт е правилен и законосъобразен. Приел е още, че в случая са били налице законово-изискуемите предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на процесния имот от владението на търговското дружество, тъй като го владее без правно основание. Решението е правилно и обосновано. Не са налице посочените от касатора отменителни основания - нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд е изследвал задълбочено фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното, и впоследствие - в съдебното, производство доказателства и въз основа на това правилно е приел, че административния орган е обосновал фактическите си и правни основания и ги е посочил в оспорваната заповед. Ето защо съдът правилно е преценил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел под материалната норма на приложимото право. Неоснователни са възраженията на касатора, че имотът се владее на валидно правно основание - наемен договор. Действително е налице сключен договор за наем от 5.01.2010 г., но този договор не е "валиден", както твърди касатора. Това е така, тъй като: 1. договорът не е сключен с действителния собственик и по реда, указан в Закона за общинската собственост - чл. 14; 2. общината, гр. Пловдив е предоставила процесния имот за временно ползване от политическа партия "Движение Гергьовден" на основание чл. 31 от ЗПП. Следователно и съгласно чл. 32, ал. 2 от същия закон тази партия не може да го преотдава под наем и да преотстъпва ползването му, а само да го ползва съвместно с трети лица по договор за цели, пряко свързани с дейността й. Законовото разпореждане е залегнало изрично и в договора за наем, сключен на 10.11.2006 г. между община Пловдив и ПП "Движение Гергьовден"; 3. не на последно място, този договор за наем е валидно прекратен и към момента на постановяване на заповедта на кмета на общината такъв не съществува, а собственикът е в правото си да изземе по принудителен ред имота от всеки, който го владее без неговото съгласие и без правно основание; 4. законът изрично предвижда отдаването под наем на имоти - частна общинска собственост да става по реда на чл. 14 от ЗОбС - чрез търг или конкурс. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата, в съпоставка с касационните доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването, е съобразено с доказателствата по делото, от които е изведен законосъобразен извод, че са били налице предвидените в закона хипотези за изземване на процесния имот, поради което правилно и основателно е отменен оспорваният акт. По изложените съображения решението, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение