Решение № 11319 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1342 от 29.02.2024г., постановено по адм. д. 8908/2023г. Административен съд София-град, първо отделение, 43 - ти състав, е отменил Ревизионен акт /РА/ Р 22220422003620 - 091 - 001/ 11.05.2023г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1076 от 02.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който са установени задължения на Бял Д. от 1942 ЕООД по ЗДДС в размер на 6 833. 33 лева главница и 3 380.07 лева лихви в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 2017000023 от 14. 06. 2018 г., издадена от Ариктон ЕООД , за продажба на лек автомобил Land R. D. 3.0 с рег. [рег. номер]. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на Бял Д. от 1942 ЕООД разноски по делото в размер на 1 350лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Павлова в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт М. Василева. В същата се прави оплакване, че в посочената му част решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по жалбата дружество Бял Д. от 1942 ЕООД, ЕИК 203481701, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представлявано от управителя Й. Г. В., чрез пълномощника му адв. Х. Кутиев взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт /РА/ Р 22220422003620 - 091 - 001/ 11.05.2023г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1076 от 02.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който са установени задължения на Бял Д. от 1942 ЕООД по ЗДДС в размер на 6 833. 33 лева главница и 3 380.07 лева лихви в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 2017000023 от 14.06.2018 г., издадена от Ариктон ЕООД , за продажба на лек автомобил Land R. D. 3.0 с рег. І [рег. номер]. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, съставения ревизионен доклад, и ревизионен акт, проведеното административно оспорване и решението на директора на Д ОДОП - София. Съдът е описал представените в хода на съдебното производство доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви относно това, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, подписан е с квалифицирани електронни подписи, за което са представени надлежни доказателства, в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на л.107 и сл. от първоинстанционното дело. На първо място е посочено правното основание за отказа за непризнаване на право на данъчен кредит по въпросната фактура чл.70,ал.1,т.2 ЗДДС, тъй като не е доказано, че въпросният автомобил е ползван само за дейността на дружеството и ползването му е носило икономическа изгода на предприятието. След това съдът е описал извършените действия в хода на ревизията по събиране на доказателства, в това число възраженията на жалбоподателя, ангажирането от него след изискване писмени доказателства като фактури за закупени гуми, резервни части, ремонтни услуги, месечни справки за изразходвано гориво, пътни книжки, финансов отчет, извършеният анализ от органите по приходите и изградените въз основа на това констатации, изисканата служебна справка от органите по приходите от АПИ, изградената констатация, че автомобилът е ползван изключително за лични цели на управителя на дружеството, а не за целите на независимата му икономическа дейност. Решаващият съд е приел, че този извод на ревизиращите органи е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Систиматизирани аргументите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Нито в ревизионното, нито в хода на съдебното производство се доказва активът да е ползван за цели, различни от икономическата дейност на търговското дружество. Доказването на това обстоятелство е в доказателствена тежест на органите по приходите. 2. Заключението на съдебно счетоводната експертиза, прието по делото изцяло опровергава изводите на ревизиращите. Според него закупеното МПС отговаря на изискванията за амортизириуем актив съгласно Счетоводен стандарт 16 Дълготрайни материални активи и е заведен като такъв в счетоводството на дружеството. Вещото лице е дало заключение, че са налице доказателства за използване на актива в независимата икономическа дейност на Бял Д. от 1942 ЕООД като хронологичните регистри и съставените счетоводни записвания за покупката на актива, оборотната ведомост и публикувания финансов отчет на дружеството в сайта на търговския регистър, както и всички други релевантни документи, представени от жалбоподателя, които доказват участието на актива в стопанската дейност на търговското дружество справки за изразходваното гориво, фактури за ремонт и текуща поддръжка; за м. 06. 2018 г., съгласно представените хронологични регистри от счетоводството на дружеството са начислени разходи за гориво, разходи за поддръжка на автомобили, разходи за пътен данък МПС. Представени са справки за изразходваното гориво за притежаванаите МПС от дружеството, включително и за автомобил Land R. Discoveryза периодите от м. 01. 2020 г. до м. 01. 2023 г. Към справките са приложени данни за изминатите километри по дати (начален и краен километраж), име на лицето, управлявало автомобила управителя на дружеството, път на движение, изразходваното гориво, разходна норма. Представени са и фактури за ремонт и поддържка на МПС. Заключението на вещото лице е, че МПС е използвано за независимата икономическа дейност на жалбоподателя. 3. Дефинирано е понятието независима икономическа дейност по смисъла на чл.3,ал.2 ЗДДС това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство; независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Според вещото лице, актив в икономическата теория означава нещо, което носи ползи на притежателя си . 4. Посочено е, че в конкретния случай МПС е закупено от Бял Д. от 1942 ЕООД; то е заведено в счетоводството на дружеството по счетоводна сметка 205 Транспортни средства. Доказателства за използване на актива в независимата икономическа дейност на Бял Д. от 1942 ЕООД са хронологичните регистри и съставените счетоводни записвания за покупката на актива, оборотната ведомост и публикувания финансов отчет на дружеството в сайта на търговския регистър, както и всички други релевантни документи, представени от жалбоподателя, които доказват участието на актива в стопанската дейност на търговското дружество справки за изразходваното гориво, фактури за ремонт и текуща поддръжка. 5. Според първоинстанционния съд констатираните несъответствия в пътните листове и данните от АПИ не доказват различна цел на използване на автомобила от заявената от търговското дружество. За целта на използване на МПС в дейността на дружеството са представени писмени доказателства, като установеното в тях се подкрепя от останалите доказателства по делото. Направен е краен извод, че не е налице хипотеза по чл.70,ал.1,т.2 ЗДДС и правото на данъчен кредит по процесната фактура е отказано неправомерно, което обуславя необходимостта от отмяна на ревизионния акт. Решението на административния съд е неправилно. В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на решението на административния съд в отменителната му част. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че органите по приходите не са доказали, че процесният автомобил се е ползвал за цели, различни от икономическата дейност на дружеството, съответно се е позовал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, че автомобилът е бил ползван в дейността на дружеството, а несъответствията в пътните листове и предоставените от Агенция Пътна инфраструктура данни са неотносими към спора. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за данъчен период м.06/2018г. задълженото лице е упражнило право на данъчен кредит в размер на 6 833,33лв. по фактура 2017000023 от 14. 06. 2018 г., издадена от Ариктон ЕООД, с предмет на доставка лек автомобил Land R. D. 3.0 с рег. [рег. номер]. Установено е още, че въпросният автомобил е бил заведен като материален актив в дружеството, за него са извършвани и отчитани разходи за ремонт, смяна на гуми. Спорният въпрос между страните е дали автомобилът е ползван единствено за дейността на дружеството и носел ли е икономическа изгода на същото. Спорът е породен от разпоредбата на чл. 70,ал.1,т.2 ЗДДС, според която правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато: 2. (доп. ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В хода на ревизията от задълженото лице са изискани представянето на доказателства относно факта, че автомобилът е ползван във връзка с икономическата дейност на дружеството. В тази връзка от последното са представени фактури относно поддръжката на автомобила фактури за покупка на гуми, резервни части, ремонтни услуги, месечни справки за изразходвано гориво, пътни книжки и финансов отчет за командировка в Италия от 22.09.2022г. Анализирайки така представените доказателства органите по приходите са стигнали до изводи, че представените пътни листове не са коректно попълнени, не е посочена информация всеки отделен маршрут с кои доставки и свързан и по кои фактури за продажба на стоки към клиенти е относим, липсват данни за това от къде са натоварени стоките, къде са разтоварени, точен адрес на началната и крайната точка по маршрута. Отделно от това е била изискана справка от Агенция Пътна инфраструктура свързана с движението на автомобила по националната пътна мрежа, като от получената информация е установено разминаване между декларираните от лицето данни на посочените от ревизираното лице дати, които са описани в пътните книжки за движение на автомобила, в системата на АПИ не са отчетени движения за същия и обратно за дати, за които в пътните книжки не е регистрирано движение, в системата на АПИ е отчетено движение,в това число през празнични и почивни дни. При така събраните доказателства органите по приходите са изградили констатация, че ревизираното лице не е доказало въпросният автомобил да е ползван за икономическата дейност на дружеството. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на органа по приходите са необосновани, и се опровергават от събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради което правото на данъчен кредит по процесната фактура е отказано незаконосъобразно. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод, тъй като същият е необоснован на фактите по делото и изграден при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нормата на чл.70,ал.1, т.2 ЗДДС определя, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Поради това правилно като спорен между страните въпрос е формулиран този дали процесния автомобил се ползва в икономическата дейност на дружеството. Ползването на вещта за дейността на стопанския субект е положителен факт от обективната действителност, наличието на същия игнорира приложението на цитираната правна разпоредба. Поради и това тежестта на неговото доказване е на данъчно-задълженото лице. Обратното твърдението, че вещта не е ползвана в икономическата дейност е съждение, твърдение на отрицателен факт, поради което на проверка подлежи това, дали при неговото му изграждане са спазени правилата на формалната логика. Противно на изложеното от първоинстанционния съд, органът по приходите няма задължение да установява, че вещта не е ползвана в икономическата дейност на ревизираното лице. В случая твърдението, че е налице хипотезата по чл.70,ал.1,т.2 ЗДДС, която възпрепятства възникването на правото на данъчен кредит, е изградено на база на анализ на представени от задълженото лице доказателства, както и събрани допълнително в хода на ревизията. При условията на чл.37,ал. 4 ДОПК от факта на непредставянето на конкретни данни за кои точно облагаеми доставки на дружеството е ползван автомобила, е изграден извода, че той не е участвал в икономическата дейност на лицето и това изключва правото на данъчен кредит по доставката на вещта. Не могат да бъдат споделени и мотивите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят /сега ответник по касация/ е доказал успешно факта на ползване на вещта в икономическата дейност на дружеството, като това се установява както от представените от страната писмени доказателства фактури, пътни книжки и прочие, така и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Всъщност въпросните доказателства установяват единствено факта, че автомобилът е записан като актив и че за поддръжката и ползването му са били извършвани разходи закупувани са резервни части, гуми, ремонтни услуги и прочие. Спорният между страните факт че той е използван за извършване на облагаеми доставки остава недоказан по делото. На практика от събраните по делото доказателства не може да бъде установено за кои точно дейности в дружеството е ползван автомобила, съответно не се установява да е бил ползван за някои от услугите по чл.70,ал2 ЗДДС. Представените от задълженото лице доказателства са непълни, липсват данни относно началната и крайната точка на отделните пътувания, във връзка с коя от дейностите на дружеството е извършено пътуването, а коректността на представените пътни листи е разколебана от приложената справка от АПИ, като констатациите на органа по приходите в тази насока не са оборени от задълженото лице. По делото не са представени фактури за закупено гориво, които да бъдат съпоставени с представената от лицето справка за изразходвано гориво по месеци, липсват пътни листове с конкретен маршрут, дата и час на тръгване. По силата на чл.3,ал.2 ЗСч.предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Ако въпросният автомобил действително е използван в икономическата дейност на дружеството, за това обстоятелство следва да бъдат съставени съответните счетоводни документи. Отсъствието на такива обосновава обратния извод че активът не е използван в икономическата дейност и не е генерирал печалба. Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Бял Д. от 1942 ЕООД, ЕИК 203481701, с адрес за кореспонденция гр.София, [улица], представлявано от управителя Й. Г. В., против Ревизионен акт /РА/ Р 22220422003620 - 091 - 001/ 11.05.2023г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1076 от 02.08.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, с който са установени задължения на Бял Д. от 1942 ЕООД по ЗДДС в размер на 6 833. 33 лева главница и 3 380.07 лева лихви в резултат от отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура 2017000023 от 14. 06. 2018 г., издадена от Ариктон ЕООД, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в състава на която като юридическо лице влиза Д ОДОП София разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер общо на 2 481,71лв., от които 81,71лв. заплатена държавна такса за касационно обжалване, а останалите по 1 200лв.юрисконсулско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. При определяне на последното настоящата съдебна инстанция съобрази предмета на спора, направеното възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ответната страна, решението на СЕС по дело С 438/22г., като дължимото минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция в размер на 1319,21лв. редуцира до 1 200лв., колкото е заплатения хонорар на пълномощника на ответното по касация дружество. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,