Решение № 105 от 15.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2008 г.

ВКСIV гражданско отделение15.09.2010 г.докладчик Красимира Харизанова

Диспозитив

ОТМЕНЯВА решение № 483 от 1.IХ.2008 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 500/2008 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: По иска предявен от Г. Д. З. от [населено място] срещу [община] признава за установено на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че е собственик като наследник на Д. Н. З. на внесения от последния в ТКЗС недвижим имот от 1 дка в местен. Белизмата в стари реални граници: н-ци на К. З., канал, н-ци на М. З. ОСЪЖДА [община] да заплати на Г. Д. З. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1565 лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 105 от 15.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. З. от [населено място], приподписана от адв. М. К. от САК срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 483 от 1.IХ.2008 г. постановено по в. гр. д. № 500/2008 г., с което е отменено изцяло решението на Разложкия районен съд от 4.I.2008 г. по гр. д. № 998/2007 г. за уважаване на претенцията му по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу [община] и вместо това е отхвърлен иска му. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, както и недопустимост на съдебния акт. Касационното обжалване е допуснато по процесуално правния въпрос за необходимостта свидетелските показания да се съпоставят с данните от писмените доказателства, събрани по делото, което обуславя крайните изводи по спора. Претенцията на ищеца Г. З. в качеството му на наследник на починалия през 1967 г. негов баща Д. Н. З. срещу [община] е с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ относно нива от 1 дка в местен. Белизмата. Притежаваното право на собственост преди внасяне на имота в ТКЗС през 1957 г. се основава според ищеца на наследство и делба, като владението е осъществявано от 1935 г. до смъртта на Н. З. през 1949 г., след което през 1950 г. неговите наследници се поделили и прекият наследодател на ищеца Д. Н. З. получил процесната нива от 1 дка в местен. Белизмата, която внесъл през 1957 г. в ТКЗС. Това му право било признато с решение от 12.II.2004 г. № 1165а на Общинската служба по земеделие и гори (ОСЗГ) - т. 4 на раздел II от това решение. С решение от 27.VII.2004 г. същата ОСЗГ по заявление № 1940д е признала право на собственост на [община] - (т. 7 от решението) на пасище от 150 дка в землището на [населено място], местен. Белизмата, като според заключението на назначената техническа експертиза по делото на инж. И. А. е установено, че признатия на ищеца имот попада в имот 117022, възстановен на [община] с решение № 1940д/20.IХ.2004 г. Имотът на ищеца съществува на място във възстановими стари реални граници, отразен върху изготвена от експерта скица. Въз основа на показанията на свид. К. Р. за осъществени владелчески действия на дядото на ищеца Н. З. до неговата смърт, а след това извършена делба през 1950 г., при която процесната нива е останала в дял на Д. Н. З., който от своя страна я е внесъл в ТКЗС при образуването му, Разложкият районен съд е уважил иска на ищеца по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Още с исковата молба е представено извлечение от емлячния регистър за периода 1935-1952 г. (стр. 9 и 10 на първоинстанционното производство), в който фигурира между имотите на Н. Тод. З. нива от 2 дка в мест. Белизмата. В решението на Благоевградския окръжен съд като основание за пререшаване на спора е послужило математическо изчисление на възрастта на разпитания К. Р., който през 2007 г. е посочил възраст 75 години, като съдът е приел, че през 1935 г., за когато се поддържа, че е установено владението на процесната нива, той е бил на 3 годишна възраст, поради което съдът е счел, че не е възможно на тази възраст да осмисля фактите от действителността и поради това е игнорирал тези показания. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е съпоставил установеното от свидетеля с данните от емлячния регистър от 1935 г., в който се сочи притежание на Н. З. на нива от 2 дка в същата местност. Като не е взел предвид изобщо данните от емлячния регистър за периода 1935-1952 г., приложен в извлечение на стр. 9 и 10 от производството пред Разложкия районен съд, установяващи началния момент на упражняване на фактическа власт от Н. Тод. З. върху декларираните имоти, между които и този от 2 дка в местен. Белизмата, извършената след смъртта му през 1949 г. неформална делба между наследниците му, при която процесния имот от 1 дка в същата местност е получен от наследодателя на ищеца Д. Н. З. като син на Н. З., след което внесен в ТКЗС в края на 1957 г., видно от опис-декларацията, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Показанията на свид. К. Р. за упражняване на фактическа власт върху имота, некредитирани от въззивната инстанция, са конкретни и ясни. Свидетелят е учил дърводелство при Дим. З., като по време, когато няма работа в дърводелската работилница, е бил изпращан на полето, включително и в процесната нива в местен. Белизмата, където сеели жито, поради липса на вода. Свидетелят има конкретен спомен от смъртта на Н. З., баща на работодателя си (той е направил ковчега като дърводелец). През 1950 г. 6-мата наследници на Н. направили делба и процесния имот в местен. Белизмата с посочени от свидетеля граници се паднал в дял на сина Д. З. При образуване на ТКЗС през 1958 г. Д. З. внесъл имотите си в ТКЗС. При така изяснените факти по делото от свидетелските показания на свид. К. Р., съпоставени с данните от емлячния регистър от 1935 г. и опис-декларацията за внасяне в ТКЗС, настоящият състав на ВКС приема, че искът с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е основателен и доказан. Като е приел противното, Благоевградският окръжен съд е допуснал на първо място съществено нарушение на процесуалните правила да прецени всички доказателства по делото според изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Направените фактически изводи относно правото на собственост са необосновани от фактическа страна и незаконосъобразни от правна страна. Това обуславя наличието на основанията за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 от ГПК след отмяна на въззивното решение спорът може да се пререши при наличните доказателства, като се уважи искът срещу [община] и се признае правото на ищеца в качеството на наследник на баща си Д. З. като собственик на процесния имот според описанието му в исковата молба към момента на образуване на ТКЗС. При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер на 1565 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2