Решение № 1368 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12205/2012 г.

ВАСV отделение29.01.2013 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОБЯВЯВА нищожността на заповед № РД 09-1085 от 01.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните. ОСЪЖДА министъра на земеделието и храните да заплати на Ганелин Костов Ташевски от гр. Дебелец, ул. Асен Златаров № 14, сумата 150,00 (сто и петдесет) лева направени разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 1368 от 29.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12205/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ганелин Костов Ташевски от гр. Дебелец, чрез процесуален представител адв. Коева, против заповед № РД 09-1085/1.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 99, т. 1 и чл. 100 от АПК е възобновено административното производство по издаване на заповед № 251/11.12.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите, с която е променено предназначението на поземлен имот № 140005 в местност "Дервеня", землището на гр. Велико Търново, с площ 53,187 дка. По делото липсват данни за датата на съобщаване на обжалваната заповед, поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Недоволен от заповедта, жалбоподателят я обжалва. Посочва се, че актът е нищожен, тъй като е издаден извън материалната и времева компетентност на административния орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че е незаконосъобразна. Претендира разноски по делото и иска прогласяване нищожността на заповедта на министъра на земеделието и храните или отмяната й като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - Гражданско сдружение "Велико Търново за гората", чрез процесуален представител, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение (ВАС), като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от заповед № 251/11.12.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите (л. 48) с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 113, том 38, дело № 8687/2005 г. на Службата по вписванията, жалбоподателят Ганелин Костов Ташевски е закупил залесена площ от горския фонд, представляваща имот № 140005, находяща се в местност "Дервеня", в землището на град Велико Търново, с площ от 53.187 декара. С посочената заповед председателят на ДАГ е изключил от горския фонд площта в размер на 53,187 дка за изграждане на жилищен комплекс с обществено-обслужващи дейности, съгласно подробен устройствен план, одобрен със заповед № РД 22-802/02.05.2007 г. на кмета на община Велико Търново. Със заявление № 27-798/12.01.2009 г. (л. 86) председателят на Гражданско сдружение "Велико Търново за гората" е поискал от председателя на ДАГ възобновяване на административното производство по издаване на заповед № 251/11.12.2007 г. с правно основание чл. 101, във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Сдружението се позовава на становище с изх. № 243/21.05.2008 г. на Института по ботаника при Българската академия на науките (БАН), в което е посочено, че гората, както и част от разположените източно от нея сухи тревисти и каменисти терени, попадат в НАТУРА 2000 защитените зони "Търновски височини" и "Река Янтра" (л. 24). С писмо с изх. № 27-798/26.01.2009 г. (л. 59) председателят на ДАГ е уведомил сдружението, че е налице висящ административен процес, образуван по протест на Върховна административна прокуратура (ВАП) и след влизане в сила на решението на съда агенцията ще предприеме необходимите действия. С определение от 10.03.2009 г. по адм. дело № 4556/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлен протестът на прокурора при ВАП срещу отказа на председателя на ДАГ за възобновяване на производството, като съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 99, т. 2 от АПК, тъй като съдържащите се в становището на БАН обстоятелства не са новооткрити, а са съществували и преди издаването на заповед № 251/2007 г. Срещу същото е подаден частен протест, по който с определение № 10918/25.09.2009 г. по адм. дело № 5645/2009 г. на ВАС, четвърто отделение, определението на АССГ от 10.03.2009 г. е оставено в сила. Междувременно на 10.02.2009 г. Гражданско сдружение "Велико Търново за гората" е подало жалба до АССГ (л. 57) против отказа на председателя на ДАГ да възобнови производството по издаване на заповед № 251/2007 г., по която е образувано адм. дело № 1880/2009 г. на АССГ. С определение № 3232/30.10.2009 г. по посоченото дело АССГ е приел, че след като определение по адм. дело № 4554/2008 г. на АССГ е влязло в сила, съдът следва да отмени писмо с изх. № 27-798/26.01.2009 г. на председателя на ДАГ, което представлява спиране производството по искането за възобновяване на основание чл. 101 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК и е върнал преписката на ДАГ за произнасяне съобразно дадените указания. Ташевски е подал частна жалба срещу определението по адм. дело № 1880/2009 г. на АССГ, по която е образувано дело № 3000/2010 г. на ВАС, трето отделение. С определение № 4247/31.03.2010 г. ВАС е приел, че оспореното определение не засяга пряко права и законни интереси, както и че Ташевски не е активно легитимирана страна, поради което е оставил без разглеждане частната му жалба. Срещу прекратителното определение Ташевски е подал частна жалба, по която е образувано адм. дело № 13457/2010 г. на ВАС, петчленен състав, I колегия и с определение № 16021/29.12.2010 г. е оставено в сила определението по адм. дело № 3000/2010 г. на ВАС, трето отделение. С писмо от 09.02.2011 г. административният секретар на АССГ е уведомил председателя на ДАГ, че с определение от 30.10.2009 г. по адм. дело № 1880 от 2009 г. съдът е отменил неговото писмо с изх. № 27-798/26.01.2009 г. и е върнал преписката за произнасяне съгласно дадените в мотивната част на определението указания по тълкуването и прилагането на закона. Във връзка с полученото писмо е издадена заповед № РД 49-385/13.09.2011 г. от министъра на земеделието и храните (л. 52), подписана при условията на заместване, с която е отказано да бъде възобновено производството по издаване на заповед № 251/2007 г., с която е променено предназначението на имот № 140005, тъй като е прието, че искането на сдружението е подадено след изтичане на срока по чл. 102, ал. 2 от АПК. С писмо с вх. № 62-7/05.01.2012 г. до министъра на земеделието и храните (л. 55) сдружението е поискало произнасяне по преписката след връщане на същата с определение по адм. дело № 1880/2009 г. На 19.03.2012 г. е подадена жалба от сдружението (л. 68) чрез заместник-министъра на земеделието и храните до АССГ против заповед № РД 49-385/13.09.2011 г. По жалбата е образувано дело № 6185/2012 г. по описа на ВАС, пето отделение. В съдебно заседание на 20.06.2012 г. процесуалният представител на МЗХ е представил молба, с която е заявил, че оттегля изцяло отказа на министъра, поради което съдът е оставил без разглеждане жалбата на сдружението, прекратил е производството по делото и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество. Във връзка с протоколното определение на ВАС от 20.06.2012 г. и на основание чл. 99, т. 1 и чл. 100 от АПК министърът е издал заповед № РД 09-1085/1.08.2012 г., с която е възобновил административното производство по издаване на заповед № 251/2007 г. на председателя на ДАГ. В мотивите на заповедта е посочено, че с оглед забраната за издаване отново на веднъж оттеглена по реда на чл. 156, ал. 1 от АПК заповед, без да е налице ново обстоятелство, с налице основание за възобновяване на административното производство. При така установеното от фактическа страна, ВАС прави следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган в предписаната от закона писмена форма. Именно министърът е компетентен по чл. 99 от АПК да възобнови производството по издаване на заповед № 251/2007 г. При постановяване на заповедта министърът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съставляват основание за прогласяване на нищожността й. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 101 от АПК. Съгласно него възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. При издаване на административния акт, освен че се установява право или правна възможност, се засягат права или законни интереси. Това материално правоотношение предопределя и процесуалното положение заинтересовани лица да бъдат не само претендиращите страни в материалното правоотношение, но и тези лица, които реално са страни в правоотношението, което в случая не е налице. От представените по делото доказателства е видно, че Сдружение "Велико Търново за гората" е вписано в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел с решение № 234/13.06.2008 г. на Великотърновския окръжен съд. Към момента на издаване на заповедта през 2007 г. сдружението не е съществувало като правен субект, а и същата няма пряко действие към неговите членове, т. е. не са страна в правоотношението. Заповед № 251/2007 г. има отношение само към собственика на имота, поради което за сдружението не е налице правен интерес от възобновяване на административното производство. Друга предпоставка за допустимост на възобновяване на административното производство е да са спазени сроковете по чл. 102 от АПК. Съгласно разпоредбата възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 от АПК може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт. Заповед № 251 е издадена на 11.12.2007 г., т. е. отмяната на акта и възобновяването на производството е могло да бъдат постановени най-късно до 11.12.2008 г., а не както е издадена процесната заповед № РД 09-1085 на 1.08.2012 г. От друга страна сдружението е подало искането за възобновяване на основание чл. 99, ал. 2 от АПК, като се е позовало на становище на Института по ботаника при БАН с изх. № 234/21.05.2008 г., в което се твърди, че изследваният район попада почти изцяло в две защитени зони "Търновски височини" и "Река Янтра". По делото е приложено писмо от министъра на околната среда и водите до ВАП с изх. № 11-00-134/23.07.2008 г. (л. 31), в което е посочено, че поземлен имот № 140005 се намира в близост до, но извън границите на защитените зони, които са включени в списък от защитени зони с Решение № 122/2007 г. на Министерския съвет (МС). Основанието по чл. 99, ал. 2 от АПК изисква откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Основанията за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното правно положение към момента на тяхното издаване. Правилно още АССГ в определение от 10.03.2009 г. по адм. дело № 4556/2008 г. е посочил, че писмото на БАН не е ново доказателство, тъй като не съдържа информация за новооткрито обстоятелство. Защитените зони са били определени с решението на МС през 2007 г., което е обнародвано в ДВ, бр. № 21/09.03.2007 г., като от това следва презумпцията за тяхното узнаване от всички заинтересовани страни и от органа, издател на акта. Поради изложеното по-горе издадената от министъра на земеделието и храните заповед се явява нищожна и следва да бъде обявена за такава Процесуалният представител на Ганелин Костов Ташевски е направил искане за присъждане на разноските по делото. С оглед изводите на съда, то се явява основателно. На основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде осъден ответникът да заплати на Ганелин Костов Ташевски сумата от 150,00 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1