Решение № 5400 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2020 г.

Решение № 5400 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Ф+С – Агро" ООД, представлявано от управителя С. С., чрез адвокат Б. С., срещу Решение № 1237/25.08.2020 г., постановено по адм. дело № 277/2020 г. по описа на Административен съд - В., с което жалбата на дружеството срещу Решение № 53 по Протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет - В., в частта, с която са приети размери на такса за битови отпадъци за 2020 г., за юридическите лица и едноличните търговци, е отхвърлена. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че решаващият съд погрешно е възприел, че изискванията за осведомяване на заинтересованите лица при откриване на процедурата по издаване на административния акт не са спазени, като същото твърдение се излага и по отношение на крайния акт. Посочва, че обжалваният административен акт не е мотивиран, което съдът е игнорирал. Касаторът намира, че материалният закон е приложен неправилно, доколкото определеният начин за изчисление на таксата трябва да е според количеството отпадъци, а не на база облагаема основа, определена от административния орган, по конкретно в случая – по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено Решението на Общинския съвет. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Общински съвет - В., представляван от Председателя Д. Н., чрез адвокат Р. А., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Административният съд е установил от фактическа страна следното: На 22.11.2019 г. Кметът на Община В. с докладна записка е предложил на Общинския съвет да бъде прието решение, с което да се одобри размерът на таксата битови отпадъци (ТБО) за населените места на територията на общината. В нея е посочено, че съществува обективна невъзможност за изчисляване на таксата по реда на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в относимата редакция (ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г.), който предвижда, че размерът следва да бъде определен при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Размерът на ТБО не би могъл да се формира на база количеството битови отпадъци, каквото предвижда ал. 4 на чл. 67 ЗМДТ, а трябва да се определи по друг начин, в процесния случай – ТБО се начислява върху по-високата измежду данъчната оценка и отчетната стойност. На 25.11.2019 г. на сайта на Община В. е публикувана обява, с която е предоставена възможност на заинтересованите лица да изразят становище и да отправят предложения в 30-дневен срок от съобщението, като такива не са постъпили. На 27.11.2019 г. на заседание на всички постоянни комисии докладната записка е разгледана, като е приет проект на решение на Общинския съвет, с което е одобрено размерът на ТБО да е общо 6 промила за юридическите лица и едноличните търговци, които се разпределят, както следва: 3 промила за сметосъбиране, сметоизвозване и разходи за осигуряване на съдове; 2 промила за услуги по предварително третиране на смесени БО и "зелени отпадъци" и 1 промил за чистотата на територията за обществено ползване. На 27.12.2019 г. е проведено събрание на Общински съвет – В., с който е утвърден изготвеният на 27.11.2019 г. проект на решение, което е отразено в протокол. Решението е публикувано на 03.01.2020 г. на официалната страница на Община В.. От правна страна съдът е приел, че актът, предмет на оспорването, е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при липса на съществени административно-процесуални нарушения, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона. Относно задължението за надлежно уведомяване на заинтересованите страни за започване на административното производство по издаването на общия административен акт, първоинстанционният съд, въз основа на доказателствата, е приел, че органът е изпълнил това задължение, като съгласно изискванията на чл. 66, ал. 1 АПК откриването на производството е обявено на интернет страницата на общината. Актът, от своя страна, е обявен в брой на месечно издание от 03.01.2020 г. на местната печатна преса – вестник "Община В.", публикуван е на интернет страницата на общината - на 27.12.2019 г., като е било закачено и съобщение за него на информационното табло на общината. По съответствието на решението на Общинския съвет с материалния закон и дали то съдържа мотиви за изчисляване на таксата, съгласно чл. 67, ал. 5, вместо по реда на чл. 67, ал. 1 вр. с ал. 4, и по-конкретно дали размерът на ТБО е определен правилно, съдът е приел, че това е сторено по надлежния ред от административния орган, като са изложени мотиви. При безспорно установените факти съдът е достигнал до законосъобразни и обосновани изводи за законосъобразност на оспорения пред него административен акт и е постановил правилно решение. Процесното Решение № 53 по Протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет – В. представлява общ административен акт (ОАА) по смисъла на чл. 65 АПК. При издаване на ОАА, съгласно чл. 66, ал. 1 АПК, откриването на производството се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Органът има задължение да уведоми заинтересованите страни по един от алтернативно изброените начини, което в процесния случай, както обосновано е приел съдът, е направено – на сайта на Общината е публикуван докладът на кмета, както и формите на участие на заинтересованите лица. От материалите по делото се вижда, че е осигурен 30-дневен срок за отправяне на предложения и становища, като Решението на ОС-В. е прието след изтичането на този срок. Предвид изложеното, касационното оплакване за игнориране на неспазването на административно-производствените правила по обявяване започването на производството е неоснователно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не е спазена процедурата по обявяване на административния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в 7-дневен срок от приемането им чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин. Следователно, налице е изискване за уведомяване в условията на кумулативност. В процесния случай от материалите по делото се установява, че това изискване на законодателя също е изпълнено от административния орган, както правилно е установил съдът. Приемането на Решението е обявено в местната печатна преса; на интернет страницата на общината и е било закачено на информационното табло на общината. По отношение на оплакването за липса на мотиви при определяне размера на такса ТБО и противоречието на акта с материалния закон, настоящият съдебен състав намира следното: В действителност, в протокола, воден по време на заседанието на ОС – В., липсват мотиви за приемане размера на ТБО за 2020 г. за ЮЛ и ЕТ, като такива няма и в самото Решение № 53 по Протокол № 4 от 27.12.2019 г. на Общински съвет – В.. Въпреки това, не могат да бъдат споделени доводите на касатора за липса на мотиви акто основание за незаконосъобразност на акта, тъй като от Протокола е видно, че взетото решение е въз основа на Докладната записка на Кмета на Община В., в която е мотивирана невъзможността за определяне на таксата на базата на количествата отпадъци. Съгласно задължителната практика - незагубилото значение Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия (ОСГК) на Върховния съд (ВС), не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до определено разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. С оглед на това изложените в предложението на кмета на общината мотиви за невъзможността общината да прилага чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са мотиви и на самото Решение № 53 (в този см. Решение № 9602 от 29.08.2016 г. по адм. д. № 12997/2015 на Върховния административен съд и др.). Законодателят, в приложимата за случая редакция на чл. 67 ЗМДТ, предвижда определена последователност при определяне на възможните начини за определяне на ТБО. Според общия принцип, регламентиран в чл. 67, ал. 1 вр., с ал. 4 ЗМДТ, размерът на таксата следва да бъде определен при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата. Само ако съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи формирането на ТБО по този начин, Общинският съвет може да приеме различна основа за облагане, както в процесния случай е определено за основа при облагане на ЮЛ и ЕТ да служи по-високата измежду данъчната оценка и отчетната стойност. При приемане на решение, с което таксата се определя по различен от предвидения първи възможен вариант – според количеството отпадъци, органът следва да аргументира невъзможността за прилагане на този ред. Това е случай на действие на административния орган при оперативна самостоятелност, за който също важи изискването за мотивиране на акта като условие за законосъобразност. В случая мотивите на предложението на Кмета на Община В. са и мотиви на Решението на Общинския съвет. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 АПК вр. чл. 78 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направени разноски за тази инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,