Решение № 2923 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2019 г.

Решение № 2923 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11971/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 32 от 15.07.2019 г., постановено по адм. д. № 125/19 г. Административен съд – Р., седми състав, е отхвърлил оспорването по жалбата на К. Косев от [населено място] против Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/06/1/0.0.0119/2/01/04/01, изх. № 01-170 – 6500/510#2: от 06.02.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" Р., с който е отказано пълно изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 19/06/1/0.0.0116 от 23.02.2016 г., по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСР 2014 – 2020 г. и е определено подлежащо на възстановяване от К. Косев публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. С решението съдът е осъдил К. Косев да заплати на Областна дирекция Р. на ДФ"Земеделие" сумата 250 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. Косев от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. Р.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Р.. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Областна дирекция Р. на ДФ "Земеделие", чрез неговия процесуален представител юрк. Л. Железарова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Р. е отхвърлил оспорването по жалбата на К. Косев от [населено място] против Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/06/1/0.0.0119/2/01/04/01, изх. № 01-170 – 6500/510#2: от 06.02.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на ДФ"Земеделие" Р., с който е отказано пълно изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 19/06/1/0.0.0116 от 23.02.2016 г., по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСР 2014 – 2020 г. и е определено подлежащо на възстановяване от К. Косев публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв. Съдът е описал подробно в решението фактическата обстановка по сключването на договора, съответно тази за издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в това число съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Отбелязан е основния, водещ мотив на административния орган за издаване на акта – установено при извършена административна проверка във връзка с второто плащане неизпълнение на заложените в бизнес плана изисквания – твърде голям брой от лешниковите дървета са изсъхнали, т. е. налице е неизпълнение на одобрения бизнес план, за чието изпълнение е предоставено финансовото подпомагане, което съставлява неизпълнение на задълженията по договора а и такива, предвидени в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Първоинстанционният съд е отбелязал, че административният орган е спазил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране на доказателства, като жалбоподателят е уведомен за откриване на производството по издаване на АУПДВ. На основание изложеното е направен извод, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да обосновават отмяната му само на това основание. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения акт. Цитираната е нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., според която ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Отбелязано е, че между страните няма спор, че в изпълнение на сключения договор жалбоподателят е закупил и засадил 1 000 бр. лешникови фиданки през пролетта на 2016 г., като спорът между страните се свежда до това, дали към момента на подаване на заявката за извършване на второто плащане – 01.07.2018 г. е налице изпълнение на бизнес плана, т. е. налице ли е изискуемият минимален брой живи дървета на декар. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд по този въпрос са изложени на л. 62 и 63 от делото, същите са твърде обстойни, за да бъдат преповтаряни, като в основни линии същите се свеждат до следното: 1. Като основен спорен въпрос между страните е формулиран този, свързан с това дали към подаване на заявката за извършване на второ плащане и в частност към момента на извършване на проверката е налице изпълнение на одобрения бизнес план – т. е. налице ли е изискуемият се минимален брой живи лешникови фиданки на квадратен метър. 2. Решаващият съд е дал отрицателен отговор на спорния въпрос, т. е. по същество е споделил тезата на административния орган. Отбелязано е, че поначало задълженото лице оспорва констатациите на извършената проверка, според която живите дръвчета са 469 бр., а изсъхналите са 530 бр., като основното му възражение се изразява в това, че част от последните дървета всъщност са живи, макар и да са с окапали листа вследствие на неблагоприятни климатични условия – обилни валежи през месеците юни и юли. Административният съд е приел за безспорен факта, че при проверката е установено наличието на 469 бр. живи дървета. По отношение на останалите 530 бр. е прието, че констатациите за тяхното погиване не са опровергани от ангажираните от жалбоподателя доказателства, в това число представената частна агрономическа експертиза, свидетелските показания и назначената по делото съдебна агротехническа експертиза. Направен е коментар в смисъл, че и двете експертизи установяват състоянието на дърветата към момента на извършването им, а не към момента на проверката, а и двамата експерти имат противоречия между изложеното в експертизите и обясненията им пред съда относно броя на живите дървета. Свидетелските показания са коментирани в смисъл, че свидетелите Помакова и Ченков не установяват по никакъв начин какъв е бил брой на дръвчетата към момента на проверката, а в същото време твърдят, че жалбоподателят е извършвал пресаждане на дръвчета не само през есента на 2018 г., но и преди това, в която насока не са ангажирани доказателства. На отделен ред /л. 63 от делото/ съдът е изложил становището си относно не кредитирането на представения с възражението по издаване на акта анекс от 05.04.2018 г. към договора за закупуване на посадъчен материал от 2016 г. Посочени са мотиви, че липсва житейска логика за подобен род договорка – за доставка на дръвчета за подмяна на незахванали се дръвчета от първоначално доставените такива и то две години по-късно, отделно от това въпросният анекс е представен едва след образуване на административното производство по издаване на акта. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ ползвателя се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването на този договор до 01.07.2018 г., като идентично изискване се съдържа и в чл. 13 от договора. От това е изграден извод, че към датата 01.07.2018 г., включително и при проверките на място преди извършване на второто плащане, следва да е налице пълно и точно изпълнение на бизнес плана, т. е. да са налице изискуем брой трайни насаждения. Посочено е, че по силата на чл. 14, л. 1, т. 8 от договора, размера и вида на насажденията следва да бъде поддържан и в срок до пет години от сключването на договора. Решаващият съд не възприел възражението на жалбоподателя, че дърветата са погинали през лятото на 2018 г. и ще бъдат възстановени през есента на същата година, тъй като същият е бил длъжен да уведоми фонда за настъпилите обстоятелства, в това число и непредвидените/форсмажорни/ такива за погиване на дърветата, както и за мерките, което ще бъдат предприети по възстановяването им, което не е сторено от него. Направен е краен извод за законосъобразност на издадения акт за установяване на публично държавно вземане и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Р. е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи, че при издаване на акта за установяване на публично-държавно вземане не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, съответно, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното: От събраните по делото доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и К. Косев от [населено място] има сключен договор № 19/06/1/0.0.0116 от 23.02.2016 г., по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСР 2014 – 2020 г. Съгласно договора и приложенията към него, К. Косев поема задължение да отглежда 1000 бр. лешникови дръвчета. В изпълнение на договора на лицето на 21.04.2016 г. е било извършено плащане на сумата от 24 447, 50 лв. лв. На 02.07.2018 г. от ползвателя е подадено искане за заплащане на втората вноска по договора. Във връзка с искането е извършена проверка на място в имот № 016052, при която е установено, че броят на неизсъхналите дръвчета е 469 бр., или средно по 23, 5 бр. /дка, а съгласно приетия и одобрен бизнес-план дръвчетата следва да са по 50 бр. /дка, като утвърдения минимален праг на гъстота на растенията не следва да е по-малко от 40 бр. /дка. По тази причина е прието, че бизнес-планът не е изпълнен точно съгласно клаузите на договора, поради което не следва да бъде извършено второ плащане, съответно извършеното първо плащане следва да бъде възстановено. За констатираните разлики лицето е уведомено с писмо изх. № 01 – 170 – 6500/510 от 06.11.2018 г. /л. 15 от административната преписка/, в това число за откриване на процедура по издаване на АУПДВ. От К. е подадено съответно възражение /л. 18- 20 от приложението към делото/. След анализ на събраните доказателства и възраженията на ползвателя, административният орган е приел, че възражението е неоснователно. На основание изложеното е прието, че са налице условия по чл. 38, ал. 1, т. 2 и чл. 45, т. 6 на Наредба № 14 от 28.05.2015 г., съответно чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 9, л. 1, т. 2 от договор № 19/06/1/0.0.0116 от 23.02.2016 г. и е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща втора вноска по цитирания договор, съответно К. Косев е задължен да възстанови сумата от 24 447, 50 лв. По изложените по-горе мотиви Административен съд Р. е приел, че издаденият АУПДВ е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Първата група оплаквания на касационния жалбоподател са относно изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на акта е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че решаващият съд е приел, че при издаването на акта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, в това число, че същият е издаден от компетентен орган. Направените оплаквания са неоснователни. Съгласно чл. 20а, ал. 2, т. 1 ЗПЗП / в съответната редакция към момента на издаване на оспорения акт/, изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на същата. Според ал. 4 на същия член, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От данните по делото е видно, че със Заповед № 05 – РД/286 от 01.02.2017 г. /л. 7 от административната преписка/, изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" е делегирал правомощия на директорите на областните дирекции на ДФ"Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност, правомощия да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСР 2014 – 2020 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключване и изпълнение на договори по предоставяне на финансова помощ по подмярката, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. По силата на това оправомощаване директорът на Областна дирекция Р. е издал оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. При посочената правна рамка и конкретните доказателства по делото решаващият съд е направил верен извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Както в първоначалната, така и в касационната жалба не се излагат конкретни аргументи, поради които жалбоподателят твърди, че издателят на акта не е компетентен да издаде същия. Другото основно оплакване на касационния жалбоподател за неправилност на оспореното първоинстанционно решение е за допуснато нарушение на материалния закон. В тази връзка се излагат аргументи, че административният съд е извършил неправилен анализ и тълкуване на ангажираните от страната доказателства, в резултат на което е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. По така направеното генерално оплакване настоящата инстанция приема за установено следното: С оглед на данните по делото и становищата на страните първоинстанционният съд правилно е приел, че основният спор между страните се свежда до това налице ли е изпълнение на одобрения бизнес план към момента на подаване на искането за извършване на второ плащане и по-конкретно налице ли е изискуемия минимален брой живи лешникови фиданки на декар. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, тъй като ангажираните от жалбоподателя доказателства не опровергават констатациите на издадения АУПДВ. Настоящата инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото. Административният съд правилно е приел за безспорно обстоятелството, че броят на живите дръвчета е 469 бр. – толкова, колкото са посочени в протокола за извършената проверка на място. Това обстоятелство не е оспорвано и от жалбоподателя, който по същество оспорва констатацията на административния орган, че останалата бройка дръвчета до 1 000 бр. са погинали. В тази смисъл оплакванията в жалбата, че не било ясно въз основа на какво съдът е приел броя на живите дръвчета, са несъстоятелни. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е обосновал позицията си защо не кредитира заключенията на вещите лица по представената частна агротехническа експертиза и назначената в съдебното производство агротехническа експертиза, съответно защо приема, че констатациите за броя погинали дръвчета не се опровергават от показанията на разпитаните свидетели. В изпълнение на задълженията, които му вменяват нормите на чл. 172 ГПК във вр. с чл. 144 АПК относно свидетелските показания, съответно чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК относно агротехническите експертизи, административният съд се е мотивирал по какви причини приема, че експертите и свидетелите не опровергават констатациите за броя погинали дръвчета. Мотивите в тази насока са логически обосновани с останалите факти и обстоятелства по делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно е акцентирано на обстоятелството, че дори дръвчетата да са погинали по твърдяните от страната форсмажорни обстоятелства, то ползвателят в такава хипотеза е следвало да уведоми разплащателната агенция за настъпването на такива факти и за предприетите действия от негова страна по отстраняването им, доказателства в която насока са представени едва след като същият е уведомен за откриване на процедура за издаване на акта за установяване на публично държавно вземане. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – гр. Р. е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв., определено при условията на чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,