Решение № 2147 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2024 г.
ВАСПето отделение05.03.2025 г.докладчик Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 2348/2024 г., постановено по адм. д. 427/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, в ЧАСТТА относно връщането на делото като преписка за произнасяне от Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на Й. М. М. сумата 600 /шестотин/ лева разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия Добрева
Не съм съгласна с резултата по делото, поради следното:
Защитата срещу липсата на изричен диспозитив, с който административният орган КЗД е следвало да се произнесе по заявеното от жалбоподателя М. оплакване, което от своя страна е било прието за разглеждане по същество от КЗД, не може да бъде по реда на обжалването на административния акт. За да е налице административен акт на КЗД въобще, следва да е налице волеизявление на административния орган, обективирано под формата на изричен диспозитив в постановеното решение от КЗД чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. КЗД като административен орган е обвързана от обстоятелствата и исканията на жалбоподателя, изложени в неговата жалба, с която се инициира административното производство по издаването на административния акт чл. 51, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр. Следователно по всяко едно от исканията на жалбоподателя, доколкото те са надлежно упражнени, КЗД следва да издаде отделен административен акт, обективиран с изричен диспозитив на решението. Обстоятелството, че отделните диспозитиви следва да са обективирани в един общ краен акт, наречен от законодателя решение (чл. 63, ал. 2 от ЗЗДискр), е свързано единствено и само с принципа за процесуална икономия в административното производство пред КЗД. Следователно, непроизнасянето по някое от исканията на жалбоподателя нито в мотивите, нито в диспозитива на решението на КЗД означава, че не е била формирана воля на административния орган относно това искане, респективно не е бил издаден административен акт по отношение на него. Поради тази причина не би могло да е налице годен за обжалване административен акт.
С оглед на горното и доколкото КЗД не се е произнесъл изрично по всички искания на жалбоподателя М., волята на административния орган се явява частично изразена. Поради тази причина, решението на КЗД като административен акт се явява непълно, а не незаконосъобразно. Способът за защита на жалбоподателя М. срещу непълното произнасяне на административния акт е бил по реда на допълването му по чл. 62, ал. 1 от АПК. В този смисъл е трайната практика на ВАС, изразена в реш. 10109-2018-V отд., реш. 772-2014-V отд. Предвид тези съображения неправилни се явяват доводите на първоинстанционния съд, че липсата на мотиви относно изложените твърдения за осъществена дискриминация под формата на преследване ограничавало съществено реализирането на правото на защита на страните и поради това водело до невъзможност да бъде осъществен контрол за законосъобразност от настоящата съдебна инстанция. Нещо повече - първоинстанционният съд няма правомощия да връща самостоятелно под формата на преписка делото, доколкото изпращането на делото винаги е функция на вече упражнена преценка за законосъобразността и валидността на издаден административния акт арг. от чл. 173, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Произнасяйки се по горепосочения начин, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на първоинстанционното решение.
Доколкото жалбоподателят М. е изпуснал преклузивния срок по чл. 62, ал. 1 от АПК за допълване на решението на КЗД, същият би могъл да иниицира ново производство пред КЗД с искане за установяване на наличие на дискриминация под формата на преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр, защото по този въпрос не е налице издаден административен акт, който да се ползва със стабилитет.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител юрк. М. Стефанова, срещу решение 2348/18.07.2024 г. постановено по адм.д. 427/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Решението се оспорва в частта, с която съдът връща делото на КЗД за произнасяне по жалбата на Й. М. М. във връзка с наведените от него оплаквания за осъществено спрямо него преследване . Счита, че решението било неправилно и необосновано по изложените съображения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Мини Марица Изток ЕАД е подал отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение, като излага доводи за това. Не претендира разноски. Ответникът Й. М. е подал отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Постъпило е становище от ответника С. Б., с което същият моли да се уважи касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът дава заключение становище за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част. След като взе предвид становищата на страните, както и фактите и обстоятелствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което първоинстанционното решение се явява неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна според мнозинството от съдебния състав. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд е обвързан от доводите на касатора в своята проверка на правилността на първоинстанционното решение. Както се посочи по-горе, първоинстанционното решение е обжалвано единствено в частта относно връщането на делото като преписка на КЗД за произнасяне по жалбата на Й. М. във връзка с наведените оплаквания за осъществено спрямо него преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. от управителя на Рудник Трояново-север на Мини Марица изток ЕАД С. Б.. Останалата част от решението за липса на упражнен тормоз спрямо М. е влязла в сила и настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне, доколкото Върховният административен съд не е бил сезиран с касационна жалба от физическото лице. Касаторът е изложил твърдения за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 от АПК, като ги е формулирал по общ начин, следователно същият оспорва решението на основание всичките пороци, посочени в т. 3 на чл. 209 от АПК материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост на съдебното решение. Мнозинството от настоящия съдебен състав счита, че първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е постановил връщане на делото като преписка на КЗД за произнасяне по заявено от жалбоподателя М. оплакване за налично преследване по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗДискр. от управителя на Рудник Трояново север на Мини Марица изток ЕАД С. Б.. След диспозитива, с който регулаторът приема, че не е налице дискриминация под формата на тормоз , е посочено, че жалбата на М. с вх. 44-00-2790/30.08.2022 г. се оставя без уважение, с допълнение към нея с вх. 44-00-3133/03.10.2022 г., направено в хода на административното производство. Всъщност налице са няколко последващи допълнения към основната жалба, които касаят заявената претенция на лицето за упражнена спрямо него дискриминация под формата на преследване по признак лично положение . Въпреки това волеизявлението на КЗД незаконосъобразно е лишено от подробни мотиви и изричен диспозитив в тази посока, което правилно е мотивирало първоинстанционният съд да върне делото за повторно произнасяне. Предвид изложените мотиви, решението на АС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В останалата част същото е влязло в сила. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на М. в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание. чл. 221, ал. 2, от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение