Решение № 7624 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2010 г.

Решение № 7624 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез мл. юрк. Павел Георгиев, срещу Решение № 1621/4.12.2009 г. по адм. д. № 1193/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив, I отделение, ХII състав, с което е отменено решение за промяна на митническа стойност № 515/12.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0324/24.04.2008 г. на Директора на РМД гр. Пловдив, с което митническата стойност на стоките по ЕАД № 3000/4-63156/04.11.2005 г. е увеличена със сумата от 4945 лв., представляващи разходи за транспорт, като по отношение на УЗИМ" ЕООД е определено да доплати сумата от 296 лв. мито и 1 048 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.11.2005 г. до дата на плащането, постановено е да се извършат корекции за стоките по процесния ЕАД в кл. 45 "уточняване" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, по делото е установено, че процесната фактура е издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на "ЗИМ" ЕООД. Поради това, законосъобразно при определяне на митническата стойност е прибавена и стойността на транспорта по тази фактура. Неправилни са изводите на съда относно липсата на реквизити на фактурата, тъй като подписът на получателя не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Наличието на тази фактура и установеното плащане по нея от страна на "ЗИМ" ЕООД показват, че не е спазено условието на договора за доставка "DDU - Солун". Моли да бъде отменено решението и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "ЗИМ" ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЗИМ"-ЕООД - гр. Пловдив, в писмен отговор от 08.01.2010 г., изготвен от процесуалните представители адв. Рискова и адв. Иванов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересуваната страна - Директорът на Агенция "Митници" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - ТД на НАП - гр. Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е било решение за промяна на митническа стойност № 515/12.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1- 4412-0324/24.04.2008 г. на Директора на РМД - гр. Пловдив, с което митническата стойност на стоките по ЕАД № 3000/4-63156/04.11.2005 г. е увеличена със сумата от 4 945 лв., представляващи разходи за транспорт, като по отношение на "ЗИМ" ЕООД е определено да доплати сумата от 296 лв. мито и 1 048 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.11.2005 г. до дата на плащането. За да отмени решението на Началника на Митница Пловдив, административният съд е изложил следните съображения: По делото между страните не съществува спор, че "ЗИМ" ЕООД е осъществило внос на стоки, описани в процесния ЕАД. Спорът е относно това дали транспортните разходи Дубай - Солун по издадената от "БМД" ЕООД фактура № 05-11-04-III/14.11.2005 г. на стойност 4 945 лв., установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. АС - Пловдив е изложил и съображения относно приложимостта на Регламент 2913/92 г. /публикуван на 02.04.2007 г. и влязъл в сила на 05.04.2007 г./. Със стойността на втората фактура съдът е приел, че неправилно митническият орган е увеличил митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗМ. Въз основа на доказателствата съдът е направил извод, че като се има предвид условието на доставката - DDU - Солун, като и че процесната фактура не е подписана от "ЗИМ" ЕООД като получател, то плащането по фактурата не е извършена от него и затова незаконосъобразно стойността й е прибавена към митническата стойност на внесените стоки. Съдът е приел, че съгласно постигнатите договорености между съконтрагентите транспортните разходи във връзка с доставката на стоките до Солун са за сметка на продавача Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай - ОАЕ, като купувача не дължи тяхното заплащане. При условия на доставка "DDU - Солун" съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Съдът е обсъдил и приложената по делото фактура № 05-11-04-III/14.11.2005 г. /л. 310/ на стойност 4 945 лв., издадена от "БМД" ЕООД и приложен към нея фискален бон, като е приел, че същата не съдържа задължителните реквизити, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч - липсва подпис на получателя, въз основа на което е обосновал извода, че не може да се установи да са реално извършвани и заплащани от страна на "ЗИМ" ЕООД разходи във връзка с транспорта на процесните стоки от Дубай до Солун. Съдът е кредитирал основното и допълнително заключение на в. л. Райчев, като въз основа на тях първоинстанционният съд е установил, че "ЗИМ" ЕООД е изплатил изцяло първоначално определените по спорния ЕАД задължения за мито и ДДС, както и разликата за доплащане след извършената корекция. По счетоводни данни от "БМД" ЕООД, същото е осчетоводило като приходи от продажби на услуги за доставка на контейнер, отразен в ЕАД, чрез издадените на "ЗИМ" ЕООД фактури - № 05-11-04/02.11.2005 г. на стойност 620 лв. /л. 71/ и фактура № 05-11-04-III/14.11.2005 г. на стойност 4 945 лв. От заключението на в. л. Райчев съдът е констатирал, че фактура № 05-11-04-III/14.11.2005 г. не е отразена в счетоводството на "ЗИМ" ЕООД и по нея няма осчетоводени плащания. Съобразно горното, съдът е приел, че незаконосъобразно административният орган в своето решение е определил на "ЗИМ" ЕООД да доплати по ЕАД № 3000/4-63156/04.11.2005 г. допълнително митническо задължение в размер общо на 1 344 лв., от които 296 лв. мито и 1 048 лв. ДДС, ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.11.2005 г. до дата на плащането. Така постановеното решение е неправилно. Изведените в него правни изводи са основани на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. Митническите органи не оспорват, че съгласно сключения между "ЗИМ" ЕООД и Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай-ОАЕ на 07.01.2004 г. договор /л. 228/, продавачът е поел задължението да достави на българското дружество пластмасови играчки при условия на доставката - "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Спорът между страните се свежда до това от кого действително са заплатени транспортните разходи за доставката на играчките, описани в посочената фактура, от Дубай до Солун. От заключението на ССЕ се установява, че във връзка с транспорта на стоките по процесния ЕАД с контейнер № HJCU 1378770 от "Българско морско дружество" ЕООД са издадени на "ЗИМ" ЕООД две фактури: фактура № 05-11-04/02.11.2005 г. /л. 71/ на стойност 620 лв. с предмет на доставката "Международен превоз Солун - Пловдив" и фактура № 05-11-04-III/14.11.2005 г. на стойност 4 945 лв. с предмет на доставката "Международен транспорт Дубай-Солун. Стойностите и на двете фактури са отразени в счетоводството на "БМД" ЕООД по дебита на сметка 502 "Каса във валута" и по кредита на сметка 703 "Приходи от продажби на услуги". Сумите и по двете фактури са отразени и по сметка 411 "Клиенти" по партидата на "ЗИМ" ЕООД. Плащанията са извършени в брой и във връзка с тях са издадени приходни касови ордери и фискални бонове. Втората фактура № 05-11-04-III/14.11.2005 г. не е отразена по счетоводните сметки и регистри на "ЗИМ" ЕООД и по нея няма осчетоводени плащания. Не може да бъде споделен доводът на административния съд, че липсата на подпис на получателя по спорната фактура, който е задължителен реквизит по чл. 7 от Закона за счетоводството /ЗСч./ и неотразяването на тази фактура в счетоводството на жалбоподателя е достатъчно, за да се приеме, че "ЗИМ" ЕООД не е получател на доставката, във връзка с която е издадена фактурата и липсва плащане от страна на това дружество. В чл. 7 от Закона за счетоводството не се съдържа изискване за наличието на подпис на получателя във фактурата. Тя съдържа всички изискуеми съгласно ЗСч реквизити и към нея има прикрепен фискален бон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. /отм. с § 3 от ПЗР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./, касовата бележка (фискален бон) е хартиен документ, удостоверяващ плащането на цената (стойността) на стоката или услугата. Съгласно чл. 23, ал. 3 от същата наредба, касова бележка (фискален бон) се издава при извършване на плащането. Издаването на фискален бон и приходен касов ордер, както и счетоводното отразяване на извършеното плащане от страна на "ЗИМ" ЕООД по спорната фактура в счетоводството на "Българско морско дружество" ЕООД - София доказват обстоятелството, че транспортните разходи от Дубай до Солун са заплатени от жалбоподателя. Следва да се вземе предвид също така и фактът, че в хода на съдебното производство "ЗИМ" ЕООД не представя платежен документ, който да установява плащането на тези транспортни разходи от Джерико Дженерал Трейдинг Ко, Дубай-ОАЕ в изпълнение на поетото от това дружество задължение, съгласно договора от 07.01.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството - получател на разходите за транспорт, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Независимо от договорните уговорки с продавача, при липса на доказателства за това, че разходите за транспорт са платени от продавача, се налага изводът за наличие на установени от митническите органи предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗМ. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - гр. Пловдив следва да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЗИМ" ЕООД срещу решение за промяна на митническа стойност № 515/12.03.2008 г., издадено от Началника на Митница Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение