Решение № 75 от 17.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 119/2018 г.

Решение № 75 от 17.04.2018 г. на ВКС по н. д. № 119/2018 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството е по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Направено е искане от осъден подсъдим за възобновяване на постановено на 08.07.2014 г. определение по чл. 25 от НК по НОХД № 1577/2014 г. Определението по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, което е с характера и последиците на присъда по отношение на наказанието, е влязло в сила след изтичане на посочения срок на обжалване, като жалба не е постъпила и и не е проверявано по касационен ред. В искането се настоява за възобновяване на въззивното производство, отмяна на определението, тъй като е постановено задочно. В съдебното заседание прокурорът от ВКП заявява, че поддържа искането на осъденото лице и моли да бъде уважено. Осъденото лице, доведено, се явява и се представлява от служебен защитник. Защитата пледира да бъде уважено искането. Осъденото лице в заключение и при реализиране на правото си да се изказва последен заявява, че желае производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25 от НК да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е направено в срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно. Производството, проведено на 08.07.2014 г., е протекло при отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, както е приел първостепенния съд. Съдът е приел пред себе си, че подсъдимият е напуснал пределите на страната и е разгледал делото в присъствие на служебен защитник. Подсъдимият е узнал за присъдата си, но не е бил известен за извършеното групиране, което е постановено в негово отсъствие. Определението се занимава с въпросите за изтърпяване на наказанието и поради това има характер и последици на присъда. Производството по групиране на наказанията и определяне на общото най-тежко е самостоятелно производство и осъденото лице има право на участие в него, тъй като въпросите, които се решават с него, имат пряко отражение върху неговия наказателноправен статус Тъй като той не е имал процесуално задължение, равнозначно на законовата претенция към осъдените лица по чл. 423, ал. 1, изр. 2-ро от НПК, следва да се приеме, че липсва процесуална пречка искането му да бъде уважено. Предвид задочното протичане на производството и решаването на въпроси, свързани с наказанието в отсъствие на осъденото лице, без негово участие, производството по групиране на наказанията по отделните присъди следва да се възобнови и се проведе отново. Тъй като има постановена присъда, която изисква изтърпяването й, не се налага определянето на мярка за неотклонение по смисъла на чл. 423, ал. 4 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, РЕ Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 1577/2014 г. по описа на Софийски градски съд, 34-ти състав, като ОТМЕНЯ определение от 08.07.2014 г. за определяне на общо наказание по постановени присъди по отношение на В. Д. Д.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд от стадия на съдебното заседание за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Решението не подлежи на обжалване.