Решение № 16579 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2019 г.

Решение № 16579 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Луми" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 753/4.04.2019 г. по адм. д. № 3367/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 575 от 19.03.2018 г. на Т. Първанова - главен инспектор в отдел "Финансова политика", сектор "МДТ- Събиране и контрол" при Община "Родопи" относно установени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци за поддържане на чистотата на териториите, предназначени за обществено ползване. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушение на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Финансова политика" при община "Родопи" по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 575/19.03.2018 г. на Т. Първанова - главен инспектор в отдел "Финансова политика", сектор "МДТ-Събиране и контрол" при Община "Родопи", Пловдив във частта, с която са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2013 г. – 2017 г. общо 8454, 59 лв с 2051, 55 лв лихви и задължения за такса битови отпадъци – чистота на териториите и депо общо 15 775, 67 лв с 4621, 32 лв лихви. Относно задълженията за ТБО съдът е приел, че такива са установени за компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за третиране на битовите отпадъци в депа. Формирал е извод за дължимост на таксите, независимо, че имотите на лицето не попадат в границите на районите, където съгласно заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ общината е организирала предоставяне на услугите, тъй като таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се дължи за извършените дейности в населеното място, а не конкретно спрямо територията на имота или около него. Въз основа на представените доказателства е установил фактическото предоставяне на услугата за всяка от процесните години, поради което обосновано съдът е приел за законосъобразно вменено задължението за поддържане на чистота на обществените територии. Относно обезвреждането на битови отпадъци в депа съдът е изложил, че таксите се дължат доколкото има изградено депо в района и това е достатъчна предпоставка за заплащане на такса за тази компонента. Съдът е бил сезиран с жалба срещу акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 575 от 19.03.2018 г. на главен инспектор в отдел "Финансова политика", сектор "МДТ- Събиране" при Община "Родопи" в частта, с която са били установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци в изрично посочени в жалбата в табличен вид елементи на задълженията и размери: относно установения данък недвижими имоти оспорва само начислената лихва за 2013 г. и 2014 г. в размер на 987, 31 лв, с доводи за изтекла погасителна давност. По отношение такса битови отпадъци обжалва само таксата за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесните години и определените лихви в общ размер на 18 028, 89 лв, като твърди че имотите му не попадат в границите, определени от кмета, където се предоставя услугата. Правният ефект на жалбата се състои в това да сезира съда като постави началото на съдебно производство, определи предмета на спора и създаде за съда право и задължение да се произнесе със съдебен акт по повдигнатия спор. За да бъде валиден съдебният акт и да произведе желаните от лицето правни последици, произнасянето на съда следва да е в границите на очертания от жалбоподателя предмет на спора и съответно със заявения петитум. В случая съдът се е произнесъл свръх петитум, като е потвърдил законосъобразността на акта в части, които не са били обжалвани от лицето и в тази част решението е недопустимо относно вменените задължения за данък върху недвижимите имоти за целия процесен период общо 8454, 59 лв и лихви от 2015 г. до 2017 г. общо 1064, 14 лв, както и за такса битови отпадъци относно компонента третиране на битовите отпадъци в депа за период 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. общо 2169, 38 лв, и за съответните лихви в размер 1097, 59 лв общо. В тази част решението като недопустимо следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде прекратено. В останалата част относно вмененото задължение за такса битови отпадъци компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 1.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и определените лихви, както и за акцесорните задължения за лихви за забава за 2013 г. и 2014 г. за всички вменени задължения, решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на таксата за поддържане на чистотата на териториите, предназначени за обществено ползване в оспорения акт. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. При правилно тълкуване на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ съдът обосновано е приел, че законодателят не е предвидил сред предпоставките за дължимост на таксата, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Законосъобразен е изводът на съда, че таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота, при условие, че такива дейности действително са били предоставяни. Правилен е изводът на съда, че е доказано осъществяване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място от представените трудови договори и длъжностни характеристики за всяка една от процесните години. Неоснователни са твърденията на касатора, че представените доказателства са неотносими към процесните периоди, както и че от тях не се установява какви задължения са имали работниците. Видно от договорите в общината е имало назначени по две лица на длъжност общ работник, звено Работници "Чистота" за двете населените места с. Оризари и с. Кадиево, където се намират имотите на касатора. Съгласно длъжностните характеристики, приложени към трудовите договори, общата характеристика на изпълняваната работа е поддържане на хигиена и чистота на улиците и тревните площи в селото, както и почистване на сняг и лед през зимата. Основните функции и задължения включват редовно почистване на общинските улици, терени и градини. Изводът за реално предоставяне на услугите по поддържане на обществените територии се подкрепя и от представената фактура за закупуване на препарати, както и протокол на общинска комисия във връзка с използването им, от който се установява, че същите са вложени за пръскане на улици, тротоари, площада пред кметство Кадиево и гробищния парк. Документите за поддръжка на техническите средства, с които се поддържа чистотата в населените места също следва да бъдат ценени в подкрепа на горните изводи, противно на твърдението на касатора за обратното. Решението като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. Относно начислените лихви за забава за неплатените в срок задължения за данък върху недвижимите имоти за 2013 г. и 2014 г. и лихви за такса битови отпадъци в компонента поддържане на чистотата на обществените територии, настоящият състав намира следното: Съдът не е обсъдил направеното в жалбата пред него възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за лихви върху неплатения данък недвижими имоти за 2013 г. и 2014 г. Настоящата инстанция намира, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, след като не опорочава крайният правилен извод на съда, че лихвите са дължими. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания, каквито са данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За данък върху недвижимите имоти задължението за заплащане е годишно и възниква в началото на годината, за която се отнася, а следва да е платено в хода на годината, поради което за 2013 г. давността изтича на 31.12.2018 г., а за 2014 г. – на 31.12.2019 г. По чл. 162, ал. 1, т. 9 от ДОПК лихвите за публични държавни или общински вземания са публични вземания, поради което давността за задълженията за лихви за 2013 г. и 2014 г. не е изтекла към датата на издаване на оспорения АУПДВ на 19.03.2018 г., който е издаден преди изтичане на давностния срок, а съгласно чл. 172, ал. 2, изр. 1 ДОПК давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на публичното вземане, от който момент започва да тече нова 5-годишна погасителна давност. Предвид изложеното, последиците на изтекла погасителна давност са неприложими към главните задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2013 г. и 2014 г., поради което са неприложими и към акцесорните задължения за лихви към тях, които като допълнителни имат същият режим по ДОПК като главните задължения. С горните допълнения изводът на съда за дължимост на лихвите, установени за неплатени в срок задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци е правилен. Ответникът има право на разноски за касационната инстанция в размер 1490 лв предвид своевременно направеното искане и представените доказателства за извършването им. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,