Решение № 7131 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2009 г.

Решение № 7131 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Цветанка Добрева Цветанова, Васил Георгиев Цветанов, Борислав Георгиев Цветанов, Николай Василев Цветанов и Виолетка Василева Стоилова, всички чрез адвокат Михайлова против решение от 25.11.2008 г. на Софийски градски съд, III Б състав, по адм. дело № 2887/2005 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата на Георги Василев Цветанов, Николай Василев Цветанов, Виолетка Василева Стоилова, Сетка Иванова Йотова, Латина Иванова Димитрова, Иванка Иванова Младенова, Стефан Иванов Цветанов, Гергина Стойкова Цветанова, Иван Любенов Иванов и Йорданка Любенова Михайлова срещу Заповед № 689/29.06.2005 г. на Кмета на Столична община, район Искър, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта му, отхвърляща жалбата им за площта от процесния имот, заключена между букви АДЕЖЗВБА от около 2030 кв. м., кафяво оцветена на скицата на вещото лице. Поддържат, че необосновано и в разрез с доказателствата по делото съдът е приел, че в тази част имота е застроен като е изпълнено мероприятието по отреждането. Установено е, че тази част е асфалтирана и е предназначена за открити складове и администрация по заключението на вещото лице и следва да се приеме за незастроена, тъй като в чл. 11, ал. 3 е посочено, че следва да има сгради и прилежащ терен, а не други мероприятия и дейности по смисъла на § 1в от ДР ППЗСПЗЗ. Ответникът, Кметът на Столична община, район Искър чрез юрисконсулт Огняна Иванова взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни, Сетка Йотова, Латина Димитрова, Иванка Младенова, Стефан Цветанов, Гергина Цветанова, Иван Иванов и Йорданка Михайлова не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като решението е съобразено с материалния закон - § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, където примерно са изброени дейностите и съоръженията, непозволяващи възстановяване на собствеността, а в случая се касае за асфалтирана площадка в рамките на терен, отреден за открити и закрити складове и администрация и е част от производствена територия. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима, като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно и в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба срещу заповед, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от Кмета на Столична община район Искър, с която се одобрява решение на техническата служба за имот пл. № 40125, к. л. 580, сега попадащ в кв. 9, УПИ VIII, отреден за производство на хидроизолационни материали, УПИ ХV, отреден за бензиностанция и диагностика, КОО и офиси по плана на НПЗ"Искър - юг" и се определя като изцяло застроен. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в имота няма застрояване изцяло по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и няма реализирано мероприятие, съгласно отреждане по регулационния план. Съдът разгледал жалбата по същество и от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на единична и допълнителна съдебно техническа експертиза е установил, че процесния имот попада в терен с регулационно отреждане, мероприятието по което е било изпълнено. По отношение частта от имота с площ от около 2030 кв. м. попадаща в УПИ ХVI са изпълнени благоустройствени мероприятия - асфалтиране. При тези фактически констатации е изведен правен извод за неоснователност на жалбата и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Поддържаните касационни доводи за отмяна на решението са неоснователни. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно и в него се определя застроената, респективно свободната от застрояване площ от имоти в границите на урбанизирани територии, за които с решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за възстановяване на правото на собственост въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. В ал. 3 е посочено, че застроената част, която не се възстановява на собствениците в имотите по ал. 2, т. 2 и 3 включва застроената площ на сградата и прилежащ терен. Уредбата за определянето на застроената част от имотите, когато в тях има сгради не е единствената хипотеза на застрояване от значение за производството по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и поради това не изключва приложението на разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ в която примерно са изброени строителните дейности, които също не позволяват възстановяването на собствеността. Извършените дейности в процесния имот, свързани и в съответствие с регулационното отреждане водят до фактическия и правен извод, че имота е застроен и в частта, оцветена в кафяв цвят на скицата на вещото лице, която е предмет на касационната жалба. Съдът е извел правните си изводи на обосновани с оглед доказателствата фактически констатации и решението в обжалваната част не съдържа пороци, съставляващи основания за отмяната му. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при събирането, проверката и оценка на доказателствата и правото на участието на страните, поради което поддържаните доводи в този смисъл са неоснователни. При изложените съображения решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение