Решение № 367 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г.

Решение № 367 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Ф. -П., Н. Л. П., Е. Л. П. -Д. и Д. Л. Х. срещу решение № 882 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 782/10 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите считат, че съдът се е произнесъл недопустимо по отрицателен установителен иск, лишен от правен интерес. Неправилен бил и изводът по съществото на спора, че не е доказана собствеността им върху спорния имот. Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че предявеният иск е допустим, а по същество - основателен, тъй като ответниците, които носят доказателствената тежест, не са установили правото си на собственост върху спорния имот. С определение № 305 от 4.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК по въпроса дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост на имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който на ищците е признато право на възстановяване на собствеността, а ответниците противопоставят права по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение № 456 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 2204/07 г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен предявеният от И. К. К. и К. К. К. срещу О. Н. Ф. -П., Н. Л. П., Е. Л. П. -Д. и Д. Л. Х. отрицателен установителен иск - признато е за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 270 кв. м от ПИ № 173 по ПНИ на СО "А. м." в землището на [населено място], повдигната в син цвят на приложената скица. Въззивният съд е приел, че ищците, в качеството им на наследници на И. С. А., са с признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имот в местност по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху който попада спорната реална част. Тъй като все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, те имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който целят да отрекат правата на ответниците върху имота, който предстои да им бъде възстановен. Ответниците нямат противопоставими права по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ върху този имот, тъй като не са доказали по категоричен начин собствеността си - не са установили идентичност между имота, който техният праводател И. В. е получил по замяна от ТПК комисия и този, който е предмет на последващата замяна по нот. акт № 173/1964 г., както и на дарението от 1979 г. и съдебната спогодба по гр. д. № 2323/1980 г. Прието е, че съдебната спогодба не може да бъде противопоставена на ищците, които не са били страни в делбеното производство. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: В посоченото от жалбоподателите решение № 1400 от 20.01.2009 г. по гр. д. № 4956/2007 г. на ВКС, IV ГО, съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост на имот, находящ се в терен по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато ищците са с признато право на възстановяване на собствеността, но все още нямат заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, а ответниците противопоставят права по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Прието е, че в тази хипотеза отрицателният установителен иск е недопустим, тъй като разрешаването на спора няма да се отрази в правната сфера на ищците. Такъв иск би бил допустим само ако ответниците противопоставят права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и спорът е за това на коя от двете групи спорещи да бъде издадена заповедта по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обратно - в обжалваното решение на въззивния съд е прието, че отрицателният установителен иск е допустим и когато спорът за собствеността на имот в терен по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ протича между бившите собственици, на които правото на възстановяване е признато с решение на поземлената комисия, сега ОСЗ, и лицата, които са получили имота по замяна от Т. комисия и противопоставят права по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Настоящият състав намира за правилна практиката в обжалваното въззивно решение. Планът на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ включва както земи, предоставени за ползване по силата на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, така и земи, които са били предмет на замяна от Т. комисия. Всички тези земи подлежат на възстановяване на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ, освен ако не са изкупени при условията на § 4а и § 4б от ползувателите, или ако лицата, които са ги придобили чрез замяна от Т. комисия, не противопоставят права по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. И в двата случая лицата, на които само е признато право на възстановяване на собствеността, но все още нямат издадена заповед по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. С него те целят да отрекат правата, които ответниците им противопоставят по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. И в двата случая, при успешно провеждане на отрицателния установителен иск, ищците ще имат основание да искат от кмета на общината да издаде на тяхно име заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която окончателно ще придобият права върху спорния имот и той ще бъде записан на тяхно име в регистъра към плана. В това се състои правният им интерес от предявяване именно на отрицателен установителен иск, тъй като при завеждане на делото те все още не са собственици на имота и не биха могли да водят нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл. 108 от ЗС. В този смисъл е и решение № 40 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г. на ВКС, II ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК, в което се приема едно по-широко разбиране за допустимостта на отрицателния установителен иск, когато той е предявен от лица, на които предстои издаването на окончателен акт за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, срещу лица, които заявяват собствени права върху същия имот, но не непременно права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. По съществото на касационната жалба: Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че съдът недопустимо се е произнесъл по иск, лишен от правен интерес. Съображенията за това са изложени по-горе в настоящото решение. Основателно е обаче другото оплакване - че при наличните доказателства по делото, съдът неправилно е отрекъл правата на жалбоподателите върху спорния имот. При отрицателен установителен иск в тежест на ответниците е да установят правото си на собственост върху спорния имот. Достатъчно е да представят нотариални актове или протоколи за спогодби по делбени дела. В тези документи нотариусът, съответно съдът, са проверявали собствеността на прехвърлителя, затова и лицата, които се ползват от тях, не следва да установяват отново правата на праводателите си в съдебния процес. Ако насрещната страна оспорва тези права, в нейна тежест е да установи твърденията си. До доказване на противното, изброените документи установяват собствеността на лицата, които се ползват от тях. По същия начин констативните нотариални актове за собственост променят доказателствената тежест - лицата, които оспорват удостоверените в тях права, следва да докажат оспорването си. Във връзка с конкретното дело следва да се посочи и това, че не трябва да се смесват въпросите за силата на пресъдено нещо на спогодбата по делбено дело от една страна и за доказателствената сила на съдебния протокол, материализиращ тази спогодба, от друга страна. Съдебният протокол представлява официален диспозитивен документ за постигнатата спогодба и установява до доказване на противното, че страните са били съсобственици на поделения имот. Предмет на правния спор по настоящото дело е реална част от имот пл. № 173 по ПНИ на СО "А. м." в землището на [населено място]. Този имот ответниците владеят въз основа на поредица от документи за собственост: нотариален акт № 44/1964 г., който удостоверява права на С. В. и И. В. върху лозе от 2 дка в местността "Л. п.", при граници: път и от две страни лозя на ДЗС "Д. К.", придобито по замяна от Т. комисия; нотариален акт № 173/1964 г., с който С. В. и И. В. са прехвърлили чрез замяна на праводателите на ответниците Д. Ж. Х. и Ж. М. Ж. притежаваното от тях лозе в местността "Л. п."; нотариален акт № 23/79 г., с който Д. Ж. Ф. е дарила на дъщеря си О. Н. Ф. идеална част от лозето в "Л. п.", при тогавашни нови граници: Ж. М. Ж., Л. Я., Й. Й., Й. С. К. и Продан С., както и съдебна спогодба от м. юли 1980 г. по гр. д. № 1980/1980 г. на Варненския районен съд, по силата на която О. Ф. е придобила собствеността на реална част от това лозе, с площ от 630 кв. м, в която реална част попада спорното място от 270 кв. м. При всяка една от трите поредни сделки нотариусът, съответно съдът, е проверявал собствеността на праводателите върху притежавания от тях имот. Затова ответниците, които се ползват от тези документи за собственост, не следва отново да доказват в съдебния процес собствеността на своите праводатели, съответно - идентичността на имотите, които са прехвърлени с поредните сделки. Обратно - ищците, на които нотариалните актове и делбата се противопоставят, следва да установят оспорването си - т. е. че няма протокол на Т. комисия, въз основа на който е издаден нот. акт № 44/1964 г., че няма идентичност между имота, получен по замяната от Т. комисия и имота по дарението от 1979 г. и делбата от 1980 г. Такива доказателства по делото няма. Неправилно въззивният съд е възложил на ответниците да доказват факти, които са свързани с оспорване на техните документи за собственост и ги е натоварил с последиците от недоказването на тези факти. Доказателствената тежест за установяване липсата на идентичност на имотите по отделните документи за собственост е върху ищците, на които тези документи се противопоставят. След като те не са доказали оспорването си, следва да се приеме, че ответниците са собственици на спорния имот. Този имот е бил предмет на замяна от Т. комисия, след което е последвала прехвърлителна сделка и имотът е застроен, затова той не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ поради забраната на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Като е приел, че ответниците не са собственици на спорния имот, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,