Решение № 27 от 15.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1659/2015 г.

Решение № 27 от 15.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1659/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на защитниците на подсъдимия А. П. Ц. адвокатите М. Т. и Д. Г. против решение № 369 от 11.11.2015 г. по внохд № 869/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В жалбата от адвокат М. Т. се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и до несправедливо наказание. Основните усилия на защитата са насочени към оспорване обективността и достатъчността на доказателствата в полза на обвинението. Подробно се обосновава теза, че показанията на свидетеля К. са ценени превратно, като се привеждат противоречиви данни за местонахождението на чашата с биологични следи от подсъдимия. Защитникът твърди, че местопроизшествието не е надлежно съхранено и това е опорочило годността на иззетите веществени доказателства. Изтъква се също така, че въззивната инстанция не е отговорила на възраженията на защитата, като се е съгласила с изводите на първостепенния съд без самостоятелна оценка на доказателствата и доказателствените средства. Според жалбоподателя решението страда от липса на мотиви, тъй като апелативният съд не е преодолял противоречията в доказателствения материал. Обжалващата страна намира, че съдът не е проявил процесуална активност и не е дал задоволителен отговор на твърдението, че в казуса има ексцес на престъпното поведение, макар да се е позовал на данни, които го обуславят, но единствено в контекста на отегчаващите отговорността обстоятелства.

С тези аргументи се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Предлага се и трета възможност за развитие на процеса - намаляване на наложената санкция от касационната инстанция.

В жалбата от адвокат Д. Г. също се описват съществени процесуални нарушения на въззивния съд при събиране и проверката на доказателствата. Според защитника обжалваното решение съдържа противоречия при анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Й. Изброяват се нарушения в досъдебното производство, с които се свързва съмнение за предубеденост на разследващия орган поради отхвърляне на доказателствени искания на обвиняемия и неспазване на процесуалните срокове. Касаторът заявява, че обвинителният акт е неясен и противоречащ на материалния закон, а въззивното решение - формално. Акцентира върху необходимост от ново разглеждане на делото, в рамките на което да се повдигнат отделни обвинения за две различни престъпления - грабеж на вещи, собственост на [фирма] и златен пръстен - собственост на свидетеля К.. Коментира и нарушение на материалния закон поради пренебрегване на данните за ексцес на умисъла. В жалбата декларативно се заявява и наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитниците му поддържат жалбите по изложените в тях съображения.

Прокурорът пледира решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Софийският градски съд с присъда № 220 от 04.08.2015 г. признал подсъдимия А. П. Ц. за виновен в това, че на 07.03.2014 г. в [населено място], от склад на [фирма] в съучастие като извършител с неустановени по делото лица отнел чужди движими вещи на обща стойност 23 997, 56 лева от владението на К. А. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, а грабежът е в големи размери и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр с чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б. "б" от НК и чл. 54 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан по делото.

В тежест на подсъдимия били възложени и сторените разноски.

Софийският апелативен съд с решение № 369 от 11.11.2015 г. по внохд № 869/2015 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Жалбите са частично основателни.

Касационната проверка установи съществени процесуални нарушения при проверка на основно за казуса доказателство - пластмасова чаша от местопрестъплението с биологични следи от подсъдимия. Тя основателно е поставена от предходните състави в центъра на доказателствена съвкупност, която е изградена единствено от косвени доказателства. Всички цитирани от предходните състави доказателствени източници, съдържащи уличаваща подсъдимия данни, са непосредствено свързани с коментираната чаша. По тази причина съдът е дължал изключително внимателен анализ на данните, извлечени чрез научно изследване на това веществено доказателство, включващ всички достъпни и възможни мерки за осигуряване на безукорност и категоричност на експертизата.

Видно от досието по делото предходните състави са се позовали на заключение на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране, обективирано в протокол № 15/ДНК-245 /стр. 211- стр. 215 от том втори на досъдебното производство/ и потвърдено след разпит е на вещото лице Л. Й. в съдебно заседание. От съдържанието му става ясно, че експертът е сравнил открития по обект № 7 / пластмасова чаша / ДНК профил на лице от мъжки пол с информацията от Националната ДНК база данни, при което е констатирал съвпадение с профила на подсъдимия А. П. Ц.. В досието по делото няма данни експертизата да е боравила със сравнителни образци, иззети по реда на чл. 146 от НПК от обвиняемия след неговото идентифициране. Отбелязано е, че профилът на А. П. Ц. е подаден за регистрация от 08 РУП на СДВР през 2001 г. т. е. сравнителните материали са били депозирани в процедура, различна от настоящия процес. Ето защо касационният съдебен състав намира, че съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се е отклонила от реда, разписан в чл. 145 и чл. 146 от НПК, което е предпоставило уязвимост на изследването. ДНК анализът е ефективно и сигурно средство в разследването на престъпления, но използването му в рамките на наказателното производство е обвързано от правилата на процесуалния закон. Без образци за сравнително изследване, изискани съгласно чл. 146 от НПК, експертизата остава открита за съмнения, тъй като стъпва на изходни данни, събрани извън рамките на актуалния процес. Ето защо, и като отчита ключовото значение на извършеното ДНК профилиране за установяване на обективната истина по делото, касационната проверка намира, че решението на въззивната инстанция е постановено при съществено нарушение на принципните разпоредби на чл. 13, чл. 14, чл. 105 и чл. 107 от НПК, както и на чл. 145, чл. 146 и чл. 153 от НПК, регламентиращи експертизата като способ за доказване. С оглед широките правомощия на въззивната инстанция по установяване на правнорелевантни факти делото следва да се разгледа от нов състав на апелативния съд. В хода на повторната въззивна процедура е необходимо да се назначи допълнителна експертиза, която да сравни профилните данни от изследваната чаша със сравнителни образци, иззети от подсъдимия по реда на чл. 146 от НПК. Тук е мястото да се изтъкне, че тези действия са били необходими и възможни още в досъдебната фаза, още повече, че претенции в тази насока са били отправени към наблюдаващия прокурор. Той не е изразил становище по тях съгласно чл. 229, ал. 3 от НПК и макар този пропуск да е напълно отстраним в съдебната фаза на процеса предвид подготвителното значение на досъдебното производство, допускането му е илюстрация за негативните последици от пренебрегването на процесуалнорегламентирани задължения. За пълнота на изложението и в отговор на възражения на защитата настоящият състав отбелязва, че констатираният дефицит на прокурорска активност, макар да е укорим в светлината на професионалната прецизност, в конкретния случай не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е ограничил възможността на обвиняемия да оспори експертното заключение пред съда.

Останалите доводи за съществени процесуални нарушения, съдържащи се в жалбите, са неоснователни.

Съмненията за предубеденост на органите, ръководещи процеса, са произволни и базирани единствено на несъгласието на защитата с различното им становище относно доказаността на обвинението. В хода на досъдебната фаза на процеса не е допуснато игнориране на процесуални срокове, засягащо правата на обвиняемия. Не са събирани доказателства извън регламента на чл. 234, ал. 1 - 3 от НПК, а предявяването на материалите е извършено само няколко дни след изтичане на срока за действия по разследването поради ангажираност на защитника.

Несподелими са и твърденията за неясно и противоречиво обвинение, поставящо подсъдимия в невъзможност да организира защитата си. Непредубеденият прочит на обвинителния акт не показва отклонения от стандарта на чл. 246 от НПК. Прокурорът е посочил престъплението, извършено от обвиняемия, и го е конкретизирал достатъчно подробно чрез обстоятелства за време, място и начин на извършване на деянието. Предложението на защитата инкриминираната престъпна дейност да бъде разделена на две отделни престъпления съобразно собствеността на отнетите вещи, е незаконосъобразно. Без значение за наказателноправната интерпретация на престъпното посегателство е основанието, на което вещите се намират във фактическа власт на конкретния засегнат субект. Отделен е въпросът доколко предложената от защитата конструкция е в интерес на обжалващата страна поради съдържащата се в нея възможност при доказване на обвинението подсъдимият да понесе по-тежка санкция.

Настоящият съдебен състав не се съгласява и с аргументите на защитата за липса на мотиви към въззивното решение.

Оплакването се развива в две насоки - като упрек за пренебрегване на доводите на жалбоподателя и като констатация за сериозни вътрешни противоречия при обосноваване на фактическите изводи. Извън коментираното по-горе процесуално нарушение решението на апелативния съд разкрива по достъпен за възприемане начин основанията, поради които апелативният съд отхвърля доводите, изложени в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Изводът на касатора за противоречия в мотивите е базиран изцяло на превратно възприемане на цитираните в жалбата абзаци от решението. Не е вярно, че съдът се е позовал на обясненията на подсъдимия в подкрепа на обвинението - напротив, на стр. 2 ясно е отразена позицията на подсъдимия, сведена до пълно отричане на съпричастност към инкриминираната дейност. Обясненията, които той е дал в хода на съдебното следствие пред СГС, са посочени на стр. 8 единствено при очертаване на доказателствената съвкупност и от съдържанието им не са извлечени конкретни уличаващи данни.

По същия некоректен начин жалбоподателят коментира и присъствието на показанията на свидетелите А. Т. и А. Й. на стр. 8 от въззивното решение. Получената чрез тях информация е била обсъдена от първостепенния съд във връзка с представените разпечатки за проведени телефонни разговори в обхват на мобилна клетка, включващ местопроизшествието. Първостепенният съд е приел, че те не доказват релевантни факти, т. е. категорично е отрекъл тяхната роля в подкрепа на обвинението. Нищо по-различно не е направила втората инстанция, която е споделила фактическата обстановка, възприета от състава на градския съд. Лишено от логика е твърдението на защитата, че съдът е пренебрегнал тези доказателствени източници във вреда на подсъдимия. Чрез тях не се доказва присъствие на подсъдимия в района на ограбения склад, както се твърди в обвинителния акт, но не се установяват и данни, които да го изключат, както твърди защитата. По същество са напълно индиферентни към предмета на доказване и включването им в доказателствения каталог е израз на проявена от въззивната инстанция пунктуално без конкретен доказателствен принос.

Неоснователни са и възраженията, с които защитата на подсъдимия атакува процесуалната годност на изследваната чаша поради манипулации при нейното изземване и съхранение. Няма обективни данни, че свидетелят Р. е повлиял по някакъв начин върху вещественото доказателство, пристигайки пръв на местопрестъплението. Същото се отнася и до възможността предмет на изследване да е чаша, различна от тази, която е била иззета при извършения оглед. Становището на защитата, че не е категорично установен предметът на изследване, тъй като при огледа е намерена чаша, поставена "върху хладилник", а свидетелят К. твърди, че тя е била "върху микровълновата печка" напълно се опровергава от данните в протокола за оглед, според които микровълновата печка е поставена върху хладилника. При лабораторното изследване чашата е намерена надлежно надписана и опакована / вж. протокол за извършена експертиза № 14/БТМ-114, стр. 204, том втори от досието на делото от досъдебната фаза/. Ето защо предходните съдебни състави не са имали основание да изключат коментираното веществено доказателство и експертното му изследване от доказателствената база по казуса.

2.Установеното съществено процесуално нарушение обезсмисля коментар на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон в рамките на извършваната касационна проверка. Единствено в принципен план настоящият състав се солидаризира с разсъжденията на предходните инстанции относно характеристиките на ексцеса на умисъла и отговорността на подсъдимите при съучастие.

3. При новото разглеждане на делото, съобразно крайното решение относно вината и отговорността, въззивният съд следва да обсъди и всички фактори от значение за индивидуализация на наказанието, включително изложените от защитата пред касационната инстанция.

Настоящият състав намира за нужно да се разграничи от изразеното в проверявания съдебен акт разбиране, според което и нагласите на подсъдимия, установени чрез КСППЕ, са фактор от значение за обществената му опасност в контекста на наказателната отговорност. А. Ц. е характеризиран като личност " с формирана трайна нагласа за асоциално поведение, ... самоутвърждаващ се до степен на агресивна готовност, стремящ се към надмощие и власт ... личностовата му структура се отличава с елементарност на психическия процес, повърхностност, стремеж към удовлетворяване на желанията и потребностите по най - прекия достъпен начин, без оглед на обстоятелствата, последиците и социалните норми." Обсъждайки тези негативни психологически нагласи като отегчаващи обстоятелства, съдът е прехвърлил оценката за обществената опасност на подсъдимия от неговите наказуеми действия към неговите индивидуални качества, които, без проявата им в престъпно поведение, са изцяло извън сферата на наказателното право. Социалната дефектност на подсъдимия, която не е в пряка връзка с поведение, прието за престъпно, не следва да се третира като база за определяне на вида и обема на наказателната принуда. Извършилият престъпление се наказва заради извършеното деяние, а не заради лошия му нрав. При индивидуализиране на наказанието, чрез което се очаква поправяне и превъзпитание на осъдения към спазване на законите и добрите нрави, психологическата и психиатрична оценка на личността му следва да се цени строго в проявите на престъпно увреждане на обществените отношения, без да се влияе от констатации за недостатъци, които, макар и нравствено укорими или неприемливи за общността, не са наказуеми.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение