Решение № 3720 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2019 г.
ВАСVIII отделение11.03.2020 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1244/10.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. № 3187 по описа за 2018 г. на този съд, поправено с Решение № 1270/12.06.2019 г. на този съд, по същото дело. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1083/28.05.2019 г. на АДмС - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. № 3187 по описа за 2018 година на този съд. ОСЪЖДА Община Сопот, ул. "Иван Вазов", № 34 да заплати на "Шато Вале Де Роз" ЕООД с ЕИК ****- със съдебен адрес гр. Карлово, ул. "Беш Бунар", № 1 разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1260 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3720 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10934/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на Началника на сектор "Местни данъци и такси" в Община Сопот, подадена чрез адв. Германов, против Решение № 1244/10.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. № 3187 по описа за 2018 г. на този съд, поправено с Решение № 1270/12.06.2019 г. на този съд, по същото дело. С първото решение е обявена нищожността на АУЗД № 6618 - АУЗД - 282 - 1/18.02.2016 г., издаден от А. Ковачев - мл. експерт в Сектор "Местни данъци и такси" при Община Сопот. В полза на "Шато Вале Де Роз" ЕООД са присъдени разноски в размер на 1610 лева. С Решение № 1270/12.06.2019 г. на АДмС - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. № 3187 по описа за 2018 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 1244/10.06.2019 г. на Административен съд - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. № 3187 по описа за 2018 г., като включва в него изречението: ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Сопот, който със своя заповед да определи компетентен орган за разглеждането й, и произнасянето с валиден административен акт. Касаторът счита, че първото решение е неправилно, защото АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г., е издаден от компетентен орган. Към КЖ са приложени копия на: Заповед № РД - 09 - 727/16.11.2015 г., с която Кметът на Община Сопот определя А. Ковачев - мл. експерт в сектор МДТ, Дирекция СА при Община Сопот да има права и задължения относно установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси на Община Сопот по реда на ДОПК; Да има правата на актосъставител при съставяне на актове за установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси на Община Сопот; Заповед № РД - 09 - 506/16.08.2012 г., с която А. Ковачев и Х. Алимова са упълномощени с горецитираните правомощия. По съображения, изложени в писмени бележки и доразвити в с. з. от адв. Германов касаторът моли за пререшаване на делото чрез отхвърляне на жалбата срещу АУЗД и присъждане направените разноски. Касаторът поддържа жалбата си с доводи, съдържащи се в писмените бележки на адвокат - пълномощника му. Срещу КЖ е подаден писмен отговор от "Шато Вале Де Роз" ЕООД - гр. Карлово. Началникът на сектор "МДТ" в Община Сопот е депозирал и частна жалба против Определение № 1083/28.05.2019 г. на АДмС - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. № 3187 по описа за 2018 г., с което е спряно изпълнението на АУЗД № 6618 - АУЗД - 282 - 1/18.02.2016 г., издаден от А. Ковачев - мл. експерт в Сектор "МДТ" при Община Сопот, до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт. Твърди, че определението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че са наложени и други възбрани, а така също, че не е ясен размера на задълженията на дружеството към останалите кредитори. Данъчната оценка е с непълни данни. Срещу ЧЖ е подадено писмено възражение от "Шато Вале Де Роз" ЕООД чрез адвокат - пълномощник. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ и на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебните актове, след служебна проверка прие за установено следното: Касационната и частната жалба са депозирани от страна по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Установено е по делото, че АУЗД № 6618 - АУЗД - 282 - 1/18.02.2016 г. е издаден от А. Ковачев - мл. експерт в Сектор "МДТ" при Община Сопот. По силата на предвиденото в чл. 4, ал. 1, изр. първо от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, изр. първо ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. В текста на чл. 4, ал. 4 ЗМДТ е регламентирано, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Административният съд е обсъдил съдържанието на АУЗД № 6618 - АУЗД - 282 - 1/18.02.2016 г., мотивирайки се аргументирано, че в акта е цитирана Заповед № РД - 09 - 727/16.11.2015 г., без да става ясно кой е нейния издател, с какъв предмет е заповедта, което налага извод за допуснато съществено нарушение, имащо за последица нищожност на оспорения административен акт. Въпреки, че с Определение № 2418/28.11.2018 г. първоинстанционният съд е дал указания на Началника на Сектор "МДТ" при Община Сопот за необходимостта да установи съществуването на фактическите основания, отразени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при неговото издаване, то заповед на кмета на Община Сопот не е била представена по делото. На основание чл. 173 АПК вр. с пар. 2 ДР на ДОПК, съдът е изпратил преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По - конкретно, административният съд обосновано и правилно е указал на компетентния орган във връзка с произнасянето, че предмет на процесния АУЗД е определяне на задължения по ЗМДТ относно земеделска земя, видно от данните, съдържащи се в писмо изх. № 99 - 227 АГКК/25.07.2017 г. на АГКК и в основното заключение по СТЕ. От горните мотиви е видно, че основният спор по делото в случая е дали оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган. В подкрепа на доводите си за валидност на акта, Началникът на Сектор "МДТ" при Община Сопот е депозирал заедно с КЖ два броя заповеди на кмета на Община Сопот от 2012 г. и от 2015 г., с които А. Ковачев е определен като служител с права и задължения относно установяването, обезпечаването и събирането на МДТ на Община Сопот по реда на ДОПК. Със заповедите са възложени на А. Ковачев правата на актосъставител. С протоколното си определение от 26.02.2020 г. по адм. д. № 10934/2019 г., тричленният състав на ВАС, Осмо отделение е приел двете заповеди, мотивирайки се, че ще се произнесе по съществото на спора касателно относимостта им към него. Съгласно чл. 209, т. 3 АПК, касационна жалба се подава, когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Непълнотата на доказателствата не е регламентирано от законодателя касационно основание. Както вече се посочи, първоинстанционният съд е дал правилни указания на Началника на Сектор "МДТ" в Община Сопот във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Непопълването на делото със заповедта, цитирана в оспорения АУЗД, е в резултат пасивното процесуално поведение на страната, ползваща се от акта. В текста на чл. 219, ал. 2 АПК се съдържа забрана за допускане на доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. На основание предвиденото в чл. 220 АПК, ВАС преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че двете заповеди съставляват ксерокопия, заверени с печат "Вярно с оригинала", като същите са оспорени своевременно от "Шато Вале Де Роз" ЕООД - гр. Карлово. Във връзка с оспорването дружеството е направило писмено искане в отговора си, (л. 19 от делото), за представянето оригинала на заповедта от 2015 година. Възражението на представителя по пълномощие на Началника на Сектор "МДТ" при Община Сопот, че за това искане е уведомен за пръв път в съдебното заседание на 26.02.2020 г., е неоснователно. Писменият отговор е приложен по делото на 06.08.2019 г. в 9, 42 ч., като делото е било на разположение на страните. Това се потвърждава от факта, че на 13.09.2019 г. Началникът на Сектор "МДТ" при Община Сопот е подал по адм. д. № 10934/2019 г. на ВАС, Осмо отделение, писмена молба, ведно с доказателства за платени такси, но не са представени оригиналите на двете заповеди. Съдебното заседание във ВАС, Осмо отделение, е проведено на 26.02.2020 година, поради което на него административният орган отново е могъл да представи оригинала на заповедта, цитирана в процесния АУЗД и в писмения отговор. Първоинстанционното решение, поправено с решението за очевидна фактическа грешка е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Определение № 1083/28.05.2019 г. на АДмС - Пловдив, XVI състав, постановено по адм. д. № 3187 по описа за 2018 г. също е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изпълнил указанията, дадени в Определение № 6158/23.04.2018 г. на ВАС, Първо отделение по адм. д. № 1791/2019 година. Наложените възбрани се доказват чрез справката от Службата по вписванията. С оспореният АУЗД № 6618-АУЗД-282-1/18.02.2016 г. са установени публични задължения общо в размер на 18658, 11 лева, а наложените възбрани по изп. д. № 386/2017 г. са с предмет събиране на вземания, като данъчната оценка на единия недвижим имот в гр. Карлово, ул. "Равнец", № 1 и построените в него сгради е в размер на 176115, 80 лева. В потвърждение на това са актуалното извлечение от имотната партида на "Шато Вале Де Роз" ЕООД в ИР на АВ и удостоверението за данъчната оценка. Доводът на частния жалбоподател, че данъчната оценка е с непълни данни е неоснователен, т. к. става въпрос за официален документ, притежаващ материална доказателствена сила. Определението на Административен съд Пловдив трябва да се остави в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, в предвид направеното искане и приложените доказателства към списъка по чл. 80 ГПК, в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1260 лева. Възражението за тяхната прекомерност е неоснователно с оглед предмета на делото във връзка с който са депозирани две жалби и нови писмени доказателства. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение