Решение № 102 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5878/2007 г.

Решение № 102 от 8.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5878/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). В. Д. М. и З. Н. М., двамата от гр. Д. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 185 от 10. 07. 2007 г. по гр.въз.д.Nо 123/2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 386 от 08.12.2006 г. по гр. д. № 41/2005 г. на Димитровградския районен съд, по уважения положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) Поддържа се, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила по преценка на доказателствата и материалния закон, отменително основание по см. на чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено възражение от ответника по касация - Г. Д. М., с което се поддържа, че обжалваното решение е правилно, а законът е приложен точно. По подадената касационна жалба, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) съдържа мотивирано изложение на въведените основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд, с което е прието за установено, че Г. Д. М. е собственик на 3/4 идеални части от ГАРАЖ, изграден на западната граница на имот - УПИ VIII-1033 в кв. 168 по плана на Д., след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че В. и З. М. не са доказали възражението си изтекла в тяхна полза придобивна давност и собственост на гаража. Решението на въззивния съд е валидно, процесуално допустимо и правилно. Не е допуснато нарушение по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 188 ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява условията при наличието на който едно лице може да бъде признато за собственик на един изцяло или отчасти чужд недвижим имот. При спор за наличието на елементите от фактическия състав на този уреден от закона оригинерен способ за придобиване на право на собственост, в тежест на лицето, което черпи права от фактите по чл. 79, ал. 1 ЗС, е да установи и докаже, пълно и пряко, тяхното осъществяване. Сънаследникът, който оспорва правата и твърди, че имота има съсобствен характер следва да установи факти на оспорване на владението от претендиращия несобственик, както и факта, че имотът е принадлежал на общия наследодател. За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият собствеността на имота, следва да е упражнявал, за период по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на конкретната вещ (сorpus), без противопоставяне от страна на собственика и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по-отношение на лицето - собственик на вещта поведение на пълноправен собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращият собствеността владелец, при пълно и пряко доказване в хода на процеса, правоизключващото наличието на съсобственост възражение за изтекла придобивна давност, се явява основателно и следва да бъде уважено. За да признае права в обем на 3/4 идеални части, решаващият съд е съобразил, че гаражите са два, като спорният е този ГАРАЖ, намиращ се на границата от запад с имот пл. № 1034. При релевираната конкуренция на придобивни основания, правилно и законосъобразно съдът е приел, че Г. М. е собственик на 3/4 идеални части, по силата на сделката по НА № 116/1994 г. от майката К. Ч., на нейната част 1/2 и наследство. Правилно и законосъобразно, при събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че не може да се зачете констативния нотариален акт № 73/2005 г.с който на В. и З. М. е признато право на собственост по отношение на гаража на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото може да има давност след като единия от съсобствениците, а именно майката е разпоредил своята част, демонстрирайки, собственическите си правомощия, както и са налице гласни доказателства - показания на разпитаните свидетели - св. С. Д., св. П, установили, че съсобствениците лично или чрез другиго (заем за ползване) са упражнявали фактическа власт над имота и са се ползвали от същия. Изводите на съда са направени при точната и законосъобразна квалификация на фактите и техните правни последици, задълбочена преценка на доказателствата, като релевираните доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради неправилно разпределена тежест е доказване при доказване факта от кога необезпокоявано е владян имота само от В. и З. М., не може да бъде споделен . Неоснователно се поддържа и довод за неправилна преценка на доказателствата по делото относно факта кога и от кого е построен гаража, след като, доколкото строежът е по време, когато баща е бил жив и дворното място по разписен лист се води на негово име, се касае до подобрение на чужд недвижим имот. Придобивната давност като способ за придобиване право на собственост, е релевирана не приживе на бащата, за да се изследват отношенията собственик баща, ползувател син, след като едва през 2005 г. с издаване на констативния нотариален акт № 73/2005 г. е заявено придобиването на права. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция и при направеното искане от страна на защитата на ответника и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) в полза на последния следва да бъдат присъдени направените разноски за защита пред касационната инстанция, в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), състав на второ отделение на гражданската колегия на Върховния касационен съд