Решение № 11801 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2017 г.

Решение № 11801 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5015/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Д. Й. срещу заповед № 8121К-708/01.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която й е определен II младши ранг. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби в оспорената част. Иска отмяна на акта, тъй като административният орган е следвало да определи по-висок ранг, съответстващ на общия й служебен стаж. Ответникът - министърът на вътрешните работи, не изразява становище по жалбата. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от чл. 140, ал. 2 от АПК двумесечен срок предвид липсата на указания в заповедта в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното: Жалбоподателката Й., видно от кадровата й справка, е с завършено висше образование и придобита образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "право". Установява се, че тя е назначена на служба в МВР, считано от 10.11.2000 г. на длъжност юрисконсулт, с присъден V младши ранг, в отдел "Правно-нормативно обслужване" към отдел "Администрация" при дирекция "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване". В справката са посочени повишаване в ранг IV младши през 2003 г. и последващите преназначавания на Й. на длъжности като инспектор, специалист, старши юрисконсулт, главен юрисконсулт, началник сектор и държавен експерт. Считано от 26.06.2016 г. до издаване на частично оспорената заповед същата е държавен експерт в отдел "Методическа и контролна дейност, служебни и договорни отношения" при дирекция "Правно-нормативна дейност" - МВР, като длъжността попада в обхвата на § 86 от ПЗР към ЗИДЗМВР (ДВ бр. 14/2015 г.) - заемана от държавен служител по ЗМВР. Не се спори, че жалбоподателката има стаж над 17 години на различни длъжности в МВР, включително и юридически такъв. С частично оспорената заповед, издадена на 01.02.2017 г. от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ бр. 81/14.10.2016 г.) жалбоподателката е назначена за държавен служител на длъжност - главен юрисконсулт, с ранг II младши, наименование на длъжностното ниво по КДА - експертно ниво 1Б, в отдел "Методическа и контролна дейност, служебни и договорни отношения" към дирекция "Правно-нормативна дейност" - МВР. Оспорената част на заповедта е издадена от компетентния орган по назначаването - министърът на вътрешните работи, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата от закона писмена форма. В заповедта фигурира оспорения ранг - II младши. Съгласно приложимото материално право - § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР, в сила от 01.02.2017 г., на служителите, преназначени по реда § 69, ал. 1, каквато е и Й., се присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Няма спор по делото, а е видно и от доказателствата по него, че Й. не притежава по-висок ранг по ЗДСл. Съгласно КДА под № 102 за длъжността главен юрисконсулт в министерство, на която е преназначена жалбоподателката с останалата, неоспорена и влязла в сила част от заповедта, минималният ранг е II младши. Тоест при издаване на оспорената заповед е спазено приложимото материално право, а именно изискването на § 69, ал. 5 относно ранга, който следва да й бъде определен. Липсва правна норма, според която да бъде определен по-висок ранг в зависимост от предходния стаж като държавен служител по ЗМВР или по друг критерий. Така определения ранг не противоречи и на целта на закона, а именно - последващите минималния ранг по-високи рангове да бъдат присъждани при спазване на чл. 75 от ЗДСл и атестиране по реда на Наредбата по чл. 76, ал. 11 от ЗДСл. Предвид изложеното липсват основанията по чл. 146 от АПК и оспорването срещу обжалваната част от заповедта следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,