Решение № 1346 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на П. В., К. Т. В. и С. Т. В., подадена чрез адвокат Д. Стойчов против Решение 7812/17.10.2024 г., постановено по административно дело 624/2024 г. по описа на Административен съд Бургас, с която е отхвърлена жалбата им срещу Заповед РД-01-189/06.03.2024 г. на Кмета на Община Царево, нареждаща премахване на незаконен строеж. В касационната жалба, която се поддържа от адвокат Стойков се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се излагат доводи в обратната насока. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на незаконния строеж. Ответната страна - Кмет на Община Царево, редовно призован, не се представлява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Бургас е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и представляващ Пристройка входно антре към втори жилищен етаж на масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 48619.502.311.1 , находящ се в поземлен имот с идентификатор 48619.502.311 по КК на гр. Царево, с административен адрес : гр. Царево, [улица]. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. В хода на съдебното производство са установени фактите, свързани с местонахождение, размери, характеристики, извършител на строежа и период на изграждане на обособеното антре. В тази връзка е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, което потвърждава констатираните в административното производство обстоятелства. Установено е, че строежът представлява затворена стълбищна площадка с три ограждащи стени от зидария с ПВЦ дограма, разположен в югозападния край на жилищната сграда с едноскатен покрив от дървена конструкция. Установен е и периодът на изграждане на строежа 2014 г. 2015 г., поради което не попада под приложното поле на търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127 ПЗР ЗУТ. Оспорената заповед се явява материално законосъобразна, като издадена при наличие на всички предпоставки, разписани в закона наличие на строеж, изграден без разрешение за строеж и непопадащ в хипотеза на търпимост. В касационната жалба се поддържа възражение за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в обстоятелството, че констативния акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ е съставен само от един служител по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, отговарящ за контрол по строителството в съответната администрация. Настоящият съд споделя изводът на първостепения съд по това възражение, според който разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ не поставя изискване за минимален брой на служителите, които съставят констативен акт за установяване на незаконен строеж, а само определя качеството, което следва да притежават. Неоснователно е и другото възражение на оспорващите относно недостатъчна индивидуализация на строежа, разпореден за премахване, така, че чрез изпълнение на заповедта би се стигнало до премахване на части и от друг заварен строеж. Процесният строеж е подробно и ясно индивидуализиран както в заповедта, така и в предхождащия я констативен акт посредством детайлно описание на дейностите, които са извършени без строителни книжа - съществуващата стълбищна площадка на втория етаж на сградата е затворена с ограждащи стени от зидария и плосък покрив от дървена конструкция, с монтирани улуци за отводняване и остъкляване. Правилно съдът е приел, че в случая не възниква съмнение кой е обектът, подлежащ на премахване, а именно тези елементи, които чрез допълнителното им изграждане са променили предназначението на стълбищната площадка и са я превърнали в част от жилищното пространство на втория жилищен етаж, а именно трите ограждащи стени и покрив, с които площадката се е превърнала във входно антре. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е съобразил всички доказателства, анализирал ги е правилно и е постановил мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,