Решение № 1304 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2015 г.

Решение № 1304 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на С. К., гражданин на Мали и на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) срещу решение № 6190 от 19.10.2015 г. по адм. д. № 7306/2015 г. на Административен съд С. град. С решението по жалба на С. К. е отменено решение № 4776/09.06.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут като незаконосъобразно и е изпратена административната преписка на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите на решението. В жалбата на С. К. се иска прогласяване на нищожност на решението на АССГ, тъй като в същото липсва произнасяне по искането на К. първоинстанционният съд да обяви за нищожно решението на Държавна агенция за бежанците, защото органът отново се е произнесъл по вече решен със сила на пресъдено нещо въпрос, а именно отново е отказано на С. К. предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Настоящият касационен състав в съдебно заседание от 09.11.2016 г. е прекратил производството по делото по отношение на касационната жалба от С. К., тъй като в решението, което се обжалва не съществува част, в която съдът се е произнесъл по искането на жалбоподателя за обявяване на нищожност на решение № 4776/2015 г. В жалбата се правят оплаквания срещу порок на решението, който не може да бъде отстранен в касационната инстанция. Решението е в полза на С. К. и липсата на произнасяне на съда по направеното от страната искане, следва да се отстрани от същия съд, по реда за изменение на решението от съда, който го е постановил. В жалбата на ДАБ са наведени доводи за нищожност и неправилност на решението, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. Моли на основание чл. 221, ал. 5 от АПК, ВАС да обяви нищожността на първоинстанционното решение, алтернативно да го отмени на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С. К. моли да се остави жалбата на ДАБ без уважение. Моли да бъде уважено искането му за статут. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата на ДАБ за основателна. Неправилно съдът е отменил отказа, обективиран в решението на зам.-председателя на ДАБ, приемайки, че са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне хуманитарен статут на лицето. Спорадичните въоръжени сблъсъци породени от религията не определят Мали като държава, в която съществува "въоръжен конфликт" и безогледно насилие над населението, създаващ за чужденеца опасност от тежки посегателства, поради което липсват основания за прилагане на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба на Държавна агенция за бежанците е подадена в срока по АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С. К., гражданин на Мали, е подал молба вх. № ЛМ-5425/20.03.2013 г. до директора на Дирекция "Миграция" за закрила в Р. Б., потвърдена с молба вх. № 1379/11.04.2013 г. на ТЦ П., на която дата е регистриран като С. К., роден на хх.хх.хххх г. в гр. К., Р. М., етническа принадлежност бамбара, вероизповедание - християнин. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ. С решение № 1231/08.08.2013 г. председателят на ДАБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С решение № 1700/17.03.2014 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 8792/2013 г. е отменено решението на ДАБ в частта му, с която е постановен отказ от предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца и е отхвърлена жалбата на С. К. срещу частта от решение № 1231/08.08.2013 г. на ДАБ, с която му е отказано предоставяне на статут на бежанец. Върната е преписката на ДАБ за ново произнасяне по молбата на С. К. за предоставяне на хуманитарен статут, при съобразяване на дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. АССГ е приел в мотивите си, че от изложената от С. К. бежанска история се установява, че той е уязвим, поради специфично присъщи на личното му положение елементи - като християнин (от мюсюлманска общност приела християнството, имаща проблеми с туарегите), живял в северната част на Мали и присъствал при убийството на родителите си от ислямистките екстремисти, контролиращи северната част на страната. Поради това съдът е приел, че степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да получи субсидиарна закрила (хуманитарен статут) е по-ниска (т. 39 от решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на Съда на ЕС по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ ЕО на Съвета от 29.04.2004 г.). АССГ преценил, че с оглед цитираните данни за ситуацията в страната, след проведените избори през лятото на 2013 г. насилието в северната част на Мали отново се активизира и оспорващият при завръщането си ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства върху живота и здравето си. Според съда, следва да му бъде признат хуманитарен статут, поради наличието на доказани предпоставки за това по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 13828/18.11.2014 г. по адм. д. № 6334/2014 г. на Върховен административен съд, в частта му, с която е отменено решение № 1231 от 08.08.2013 г. на председателя на ДАБ относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут на С. К. и относно връщането на преписката за ново произнасяне на ДАБ в тази част. Върховният административен съд се е мотивирал по различен от АССГ начин, а именно, че в случая е налице хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, който разпорежда, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини, каквито са налице в конкретния случай - сведения за участие на френски части в ожесточено сражение с "голяма терористична група" в С. М., предприети мерки на ООН за противодействие на екстремистите, които забележително са усилили дейността си в страната (сведения от 12.11.2014 г.). Чужденецът при завръщането си ще е сам, тъй като не познава никой, без семейство, без дом и без прехрана, има сериозна липса на храна и случаи на ебола в страната по произход, няма сведения за съществуването на държавни институции и хуманитарни организации, които да го подпомогнат, с оглед на което административният орган не е изложил мотиви, опровергаващи съмненията, че при връщане на лицето в страната му по произход, то ще бъде изложено на реална опасност за здравето и живота си. При новото произнасяне зам.-председателят на ДАБ с решение № 4776/09.06.2015 г. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ отново е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. К. С жалба вх. № 30064/22.07.2015 г. С. К. е оспорил решение № 4776/09.06.2015 г. на ДАБ пред Административен съд С. град, по която жалба е постановено оспореното в настоящото производство решение № 6190/19.10.2015 г. по адм. д. № 7306/2015 г. на АССГ. Касационният състав намира, че решението на АССГ, с което е отменено решението на ДАБ, с което на С. К. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върната преписката на административния орган за произнасяне за предоставяне на хуманитарен статут на лицето, е неправилно и незаконосъобразно. Настоящият касационен състав намира, че законосъобразно с процесното решение № 4776/09.06.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците на С. К., е отказано предоставяне на хуманитарен статут, тъй като в бежанската история на кандидата, който се позовал на заплаха за живота си липсват предпоставките по чл. 9 от ЗУБ. Правилно административният орган е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се установява К. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наличието на някои конфликти в държавата по произход - Мали, не обосновават извода за наличие на вътрешен и международен военен конфликт, застрашаващ живота и оцеляването на лицето. Мотивите за липса на роднини, близки и подкрепа не навеждат на извода за наличие на тежка животозастрашаваща ситуация по отношение на лицето търсещо закрила, равносилна на въоръжен конфликт - вътрешен или външен, където заплахата за лицето би била по-сериозна или неизбежна. Не се установяват доказателства за наличие на вътрешен въоръжен конфликт, даващ основание за прилагане на задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО дадено с решение от 17.02.2009 г. на съда на ЕС по дело № 465/07. Решението предвижда, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна/ регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От справката на Дирекция "Международна дейност" не се установява, а и от С. К. не се представят доказателства за наличие на протичащ толкова сериозен международен или вътрешен въоръжен конфликт в Мали, при който е достигнато толкова високо ниво на безогледно насилие, което да излага на реална опасност лицето от посочените заплахи. Решението на зам.-директора на ДАБ е обосновано и законосъобразно. Заявлението е разгледано, след като отново е проведено производство и интервю с лицето, като отново самостоятелно и в контекста на предходните подавани от бежанеца молби са преценени бежанската му история, сведенията и справките за международната и вътрешна ситуация в държавата по произход. С оглед изложеното, според настоящия касационен състав на ВАС, трето отделение, Административен съд С. град неправилно и необосновано е отменил решението на зам.-председателя на ДАБ. Решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него да се потвърди решението на зам.-председателя на ДАБ в частта му, с която на С. К. е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение