Решение № 3466 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2013 г.

Решение № 3466 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12982/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Давекс" АД- София, представлявано от адв. Данаилова, против решение № 5401/15.10.12 г. по адм. д. № 4770/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Васил Димитров Дешев, представляван от адв. Черногорски, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците, Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ -София и Цветанка Димитрова Атанасова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване по жалбата на касатора "Давекс" АД в първоинстанционното производство е Заповед № РД-18-65/08.11.10 г. издадена от Изп. директор на АГКК -София на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ в частта относно имот с идентификатор 68134.701.2124. В жалбата се сочи, че имотът е нанесен в кадастъра с предходна Заповед № РД-09-17/25.01.08 г. в нарушение разпоредбата на чл. 53 ЗКИР и изцяло попада в имот, собственост на дружеството.. Видно от приложената на л. 95 скица в кадастралния регистър като собственици на процесния имот са записани дружеството-жалбоподател и ответника Васил Димитров Дешев. Писменото заключение на приетата по делото съдебно техническа експертиза съдържа констатация, че на място липсват материализирани граници и имотът е нанесен в кадастралната карта въз основа на отразяването му по действащ кадастрален план. При тези безспорно установени данни отхвърлителното оспорването първоинстанционно решение се явява постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отразил имот с идентификатор 68134.701.2124 в границите му по действащия кадастрален план административният орган е спазил разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в приложимата редакция, ДВ бр. 16/2006 г. При наличието на Заповед № РД-09-17/25.01.08 г. в процедурата по изработване на кадастралната карта касационният жалбоподател не е обозначил собствеността си с трайни регламентирани знаци /действие необходимо с оглед разпорежданията на посочената заповед/, липсват и материализирани граници на процесния имот, предвид което законосъобразно границите на този имот са установени съобразно източника на данни по т. 3 от цитираната разпоредба. Релевираните с касационната жалба доводи за неправилност на решението са неоснователни. Заповед № РД-09-17/25.01.08 г. на кмета на Столична община за нанасяне на процесния имот в кадастралния план подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР и инцидентен такъв относно валидността й в производството по обжалване на процесната заповед е недопустим. Установяванията, както по преписката, така и по делото, сочат на спор за материално право, решението по който може да бъде основание за изменение на одобрените с процесната заповед кадастрална карта и кадастрални регистри. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение