Решение № 4520 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2015 г.

Решение № 4520 от 15.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12860/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Държавно горско стопанство (Д.) - А., териториално поделение (ТП) на Югоизточно държавно предприятие (ЮИДП) [населено място] срещу решение № 1150 от 29.06.2015 г. постановено по адм. дело № 260 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Б. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати при провеждане на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото му на защита, както и поради нарушение на материалния закон. Излага, че преди провеждане на последното по делото съдебно заседание е депозирал молба, с приложени към нея доказателства, за насрочване на делото за друга дата, поради служебната му ангажираност. На същата дата от 09.30 ч. е следвало да участва в заседание на Общински съвет [населено място] (като чл. на Общинския съвет). Съдът не се е съобразил с молбата му и е гледал делото в негово отсъствие. По този начин е бил възпрепятстван да представи рапорт от инж. С. С. - зам. директор при ТП Д. - А., от който се потвърждават твърденията, че откриването и осигуряването на достъп до временно недостъпни горски басейни се извършва по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП/Наредбата) и става посредством ремонт на горските пътища. Неоснователно му е отказано допускането на разпит на свидетели, чиито показания са щели да удостоверят това обстоятелство. В първото по делото съдебно заседание от страна на управителя на [фирма] е била депозирана молба за отсрочване на делото, с която първоинстанционният съд не се е съобразил. В решението са налице фактически неточности. Неправилно съдът е тълкувал разпоредбите на НУРВИДГТДОСПДНГП, поради което е неправилен изводът му, че дейностите "ремонт на горски пътища чрез подравняване на съществуващи и направа на нови камионни горски пътища, изкореняване на пъни" са изключени от приложното поле на Наредбата и следва да се извършват по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Именно посредством тези дейности се осигурява посоченото в чл. 10, ал. 1, т. 20 от НУРВИДГТДОСПДНГП откриване и осигуряване на достъп до временно недостъпни горски басейни. Посоченото в заповед № РД 05-770/2014 г. на директора на Д. - А. "продажба на стояща дървесина на корен" също не фигурира буквално сред хипотезите на чл. 10, ал. 1 от НУРВИДГТДОСПДНГП. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, а жалбата на [фирма] да бъде оставена без уважение. Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - [фирма], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отменил заповед № РД 05-770 от 29.12.2014 г. издадена от директора на Държавно горско стопанство - А. и е осъдил Държавно горско стопанство А. - [населено място] да заплати на [фирма] сумата от 850, 00 лв. за направени по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че със заповед № РД 05-730 от 02.12.2014 г. директорът на ТП Д. - А. е насрочил за провеждане конкурс за покупко - продажба на стояща дървесина на корен от обект 1501/ЛФ 2015 г. отд. 478а, отд. 541ж, отд. 547м, отд. 548е, отд. 549а и отд. 570з на територията на Д. - А., за ремонт на горски пътища чрез подравняване на съществуващи и направа на нови камионни горски пътища, и изкореняване на пъни, на основание чл. 49, ал. 1, т. 3, чл. 50, т. 2 и чл. 52, ал. 2 от НУРВИДГТДОСПДНГП. Със заповедта са определени начална цена за продажба на дървесина на корен - 127 836, 00 лв. без ДДС и начална цена за извършване на ремонта на горски пътища - 8 886, 00 лв. без ДДС, както и други параметри, утвърдена е конкурсната документация и са посочени са условията за провеждане на конкурса. Представена е документацията за провеждане на търга, закупена от кандидатите. Подадени са три заявления с документи за участие от [фирма], Деркос" Е. и [фирма]. Със заповед № РД 05-757 от 18.12.2014 г. на директора на ТП Д. - А. е назначена комисия за провеждане на конкурса. От комисията е изготвен протокол от 18.12.2014 г. за проведеното заседание от същата дата, видно от който [фирма] не е допуснато до участие в процедурата. При следващия етап от процедурата са отворени представените оферти от другите двама участници в конкурса, при което те са класирани от комисията, както следва: на първо място - [фирма], предложил цена за изкупуване на стояща дървесина от корен в размер на 129 001, 00 лева без ДДС и цена за извършване на ремонт на горски път в размер на 1, 00 лев без ДДС, с получени общо 93, 60 точки по формулата, определена от възложителя на процедурата. На второ място е класиран [фирма], предложил цена за изкупуване на стояща дървесина от корен в размер на 139 500, 00 лева без ДДС и цена за извършване на ремонт на горски път в размер на 7 500, 00 лева без ДДС, с получени общо 85, 002 точки по формулата, определена от възложителя н процедурата. Протоколът е подписан от всички членове на комисията и е предоставен на директора на ТП Д. - А. Последният го е утвърдил и е издал атакуваната заповед, като е приел констатациите на комисията и е класирал участниците в процедурата по обявения открит конкурс в съответствие с нейните заключения. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Изложил е, че в чл. 10, ал. 1, т. 1 - т. 20 от НУРВИДГТДОСПДНГП са регламентирани подробно и изчерпателно дейностите, които се възлагат по реда, установен в Наредбата, като ремонтът на горски пътища не е сред тях. Поради това тази дейност е изключена от приложното поле на Наредбата. В оспорената заповед не е посочено, че ремонтът ще се извършва с цел откриване и осигуряване на достъп до временно недостъпни горски басейни, което би било основание за възлагане на дейността по реда на чл. 10, ал. 1, т. 20 от Наредбата. Фактически и правни основания, които да мотивират извод в този смисъл не са изложени нито в заповедта за насрочване на конкурса, нито в другите документи, съдържащи се в приложената по делото административна преписка. Не е предвидено провеждането на конкурса по обособени позиции, като офертите на дружествата, допуснати до участие в конкурса са оценявани по комплексна формула на предложенията "Кк", представляваща общата калкулирана цена, предложена от кандидата за обекта, в това число предложената цена за закупуване на продаваната дървесина на корен и предложената цена за извършване на услугата по ремонт на горски пътища. Поради това не е възможно участник да бъде определен за изпълнител на поръчката само в частта за продажба на стояща дървесина на корен, независимо, че е налице законово основание за осъществяване на тази дейност чрез конкурс - чл. 49, ал. 1, т. 3 от НУРВИДГТДОСПДНГП. Предвид това съдът е достигнал до извод, че конкурсът е открит и проведен по реда на глава трета, раздел първи от Наредбата, без да са налице предвидените в закона предпоставки за това, което е довело до незаконосъобразност на крайният акт. Решението е правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1 от АПК, основание за отлагане на делото е налице, ако и страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. По аргумент на противното, делото не се отлага, когато ангажимента, препятстващ явяването по делото, касае само страната или само нейния пълномощник. В настоящия случай изложените в депозираната на 22.06.2015 г. молба за отлагане на делото твърдения за наличие на препятствие за явяване и приложените към нея доказателства касаят единствено процесуалния представител на ответника. В молбата не се съдържат твърдения за невъзможност за явяване на законния представител на Д. - А. и доказателства в тази насока. Поради това не са били налице условията за отлагане на делото по чл. 139, ал. 1 от АПК. Като е достигнал до същия извод АС - Б. не е нарушил закона и не е накърнил правото на участие на страната в процеса. Даването на ход на делото в отсъствието на ответника не е нарушение на съдопроизводствените правила при положение, че той е бил редовно уведомен за датата на съдебното заседание. Личното явяване на страните в производството не е задължително. Неоснователен е и доводът, че с посочените действия ответникът е бил лишен от възможността да представи писмено доказателство - рапорт от инж. С. С., зам. директор при ТП Д. - А. Посоченото доказателство е могло и е следвало да бъде представено от ответника с изпращането на административната преписка в съда, при условие че е било част от нея (чл. 153, ал. 2 от АПК). Не е съществувала пречка същото да бъде приложено и към молбата за отлагане на делото, както е процедирано досежно доказателствата установяващи ангажираност на процесуалния представител на ответника. При обосноваване на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, касационният жалбоподател не може да се позовава на нарушаването на чужди процесуални права. Поради това изложените в касационната жалба твърдения за нарушения на правото на защита на [фирма] от страна на първоинстанционния съд са ирелевантни при преценка основателността на жалбата. [фирма], като участник в първоинстанционното производство, е разполагал със самостоятелно право на жалба, при преценка основателността на която е можела да бъде извършена и проверка нарушени ли са негови процесуални права. В случая обаче посоченото право не е реализирано. Правилно АС - Б. е приел, че "ремонтът на горски пътища чрез подравняване на съществуващи и направа на нови камионни горски пътища", не е сред изчерпателно рагламентиратираните в нормата на чл. 10, ал. 1 от НУРВИДГТДОСПДНГП дейности, които могат да се възлагат по реда установен в Наредбата. Условията и изискванията касаещи открития от директора на Д. - А. конкурс са посочени в заповед № РД 05-730 от 02.12.2014 г. и в приложената към нея конкурсна документация. В случая, както в заповедта с която е насрочено провеждането на конкурса, така и в другите конкурсни книжа, не е посочено, че ремонтът ще се извършва за целите на някоя от изброените дейности в чл. 10 от Наредбата, което би било основание за възлагане на дейността по този ред. При липса на позоваване в заповедта и в конкурсната документация на обстоятелството, че конкурса, в частта относно обявените с него дейности за "ремонт на горски пътища чрез подравняване на съществуващи и направа на нови камионни горски пътища" е с цел "откриване и осигуряване на достъп до временно недостъпни горски басейни" (чл. 10, ал. 1, т. 20 от Наредбата), няма как в последствие да бъде установено, че именно това е била целта на обявената с конкурса дейност. Поради това, като не е допуснал изслушването на свидетелски показания за установяване на посоченото обстоятелство, съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обстоятелството, че ремонтът на горски пътища е предвиден именно с цел откриване и осигуряване на достъп до временно недостъпни горски басейни не може да бъде установено и от приложения към касационната жалба рапорт рег. индекс 3030 от 15.10.2014 г. на зам. директора при ТП Д. - А., предвид факта, че същият не е посочен сред основанията за издаване на заповед № РД 05-730 от 02.12.2014 г. на директора на Д. - А. При липса на позоваване в заповедта на посоченото доказателство, не може да се приеме, че изложените в него съображения са част от мотивите послужили за издаването й. Същевременно, видно от посочените в заповедта критерии за оценка, формулата за оценка на предложенията на допуснатите кандидати е обща и оценяване на подадените предложения не може да бъде извършено само за обявените със заповедта дейности за "покупко - продажба на стояща дървесина на корен". Поради това първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че не е възможно участник да бъде определен за изпълнител само за посочената дейност, независимо, че е налице законово основание за осъществяването й чрез конкурс - чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Откриването на конкурса по реда на НУРВИДГТДОСПДНГП за дейност, за която не е предвидена възможност за възлагане по реда на Наредбата, води до незаконосъобразност и на обжалвания в първоинстанционното производство административен акт - заповед № РД 05-770 от 29.12.2014 г. на директора на Д. - А., с която е обявено класирането на кандидатите и е определен за изпълнител класирания на първо място кандидат [фирма]. Като е достигнал до посочените правни изводи, АС - Б. постановил правилно решение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора направеното от ответника [фирма] искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и при липса на възражение за прекомерност, на основание. чл. 143, ал. 1 от АПК, те следва да му бъдат присъдени в пълния претендиран размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,