Решение № 11556 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2018 г.

Решение № 11556 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2325/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ц. от [населено място] –непълнолетен-със съдействието на майка си А. Аврамова чрез процесуалния им представител адв. А. Димитрова /Илиев/ против решение № 118 от 20.11.2017 г. по адм. дело № 220/2016 г. по описа на Административен съд -Видин, с което са отхвърлени предявените от ищеца субективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение от 400 000 лв за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му В. Цокин, явяваща се резултат на неправомерни бездействия и действия на Министерски съвет, на Министерство на икономиката и на Министерство на вътрешните работи, в периода 06.07.2008 г. до 01.10.2014 г.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените срещу тримата ответници в условията на солидарност субективно съединени искове, ведно със съответните правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател С. Ц., не се явява и не се представлява. Съображенията за неправилност на съдебното решение са развити подробно в касационната жалба.

Ответникът, Администрацията на Министерски съвет, редовно призован, се представлява от юриск. Георгиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно-правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, Министерство на икономиката, чрез процесуалния си представител юриск. Христова оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът, Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юриск. Стоев оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на атакувания с касационната жалба съдебен акт по съображения, подробно развити в депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство пред Административен съд -Видин е образувано по искова молба на С. Ц. от [населено място] / към датата на предявяване на исковете-непълнолетен и със съдействието на майка си А. Аврамова/в качеството му на наследник по закон на В. Цокин, загинал при взрив, осъществил се на 01.10.2014 г. във фабрика "Миджур" с. Горни Лом, община Чупрене, собственост на "Видекс" АД. Предявени са искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ срещу Администрацията на Министерски съвет, Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи.

В исковата молба се твърди, че "Видекс" АД е спечелило конкурс в Гърция за износ и утилизация на 1 568 159 броя противопехотни мини през 2008 г; съответно - в завода на дружеството са се извършвали дейности по утилизация на противопехотни мини в количество, превишаващо възможностите на предприятието и разрешените норми, със знанието на държавата и без нейната намеса, без разрешение на дружеството за съхранение и утилизация извън разрешените норми. Бездействието на държавата продължило в периода 06.07.2008 г. – 01.10.2014 г. Ищецът поддържа, че държавата не само не е удовлетворила поискано на 06.07.2008 г. от трето лице/ ГД "Екогласност"/ спиране на действията по утилизация на ППМ, а напротив- чрез Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към Министъра на икономиката всъщност е разрешила трансфера на мините.

Твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица при първия ответник, Администрацията на Министерски съвет, се изразяват в следното: 1. МС не е издал нормативен акт, уреждащ утилизацията, вноса и унищожаването на ППМ; 2. МС не е въвел ограничения и забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната, въпреки наличието на такова нормативно изискване - чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЕКПСОИТДУ предвид съществуващите ограничения и забрани по Конвенцията за забраната, използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване; 3. МС не е създал необходимата законова и подзаконова нормативна база с цел гарантиране извършването на действия, осигуряващи реална закрила на живота и здравето на хората при внос и утилизация на ППМ;

В исковата молба се поддържа, че, доколкото Междуведомственият съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната е създаден като консултативен орган към МС, то администрацията на МС отговаря и за неправомерното бездействие на този междуведомствен съвет по неосъществяване на контрол върху вече издадените на "Видекс" АД лицензи за внос и транспортиране на ПСО съгласно раздел ІІІ, чл. 18 - чл. 27 и чл. 33 от ЗЕКПСОИТДУ.

Твърдените по отношение на втория ответник, Министерство на икономиката, неправомерни фактически действия и бездействия, от които се претендират вредите са, както следва: неправомерното действие и бездействие на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към министъра на икономиката, разрешаваща по закон всички сделки с оръжия и боеприпаси, която не е осъществявала контрол за извършваната от "Видекс" АД дейност и незаконосъобразно е издала разрешителното за трансфер на 1 568 159 бр. противопехотни мини, категория С04.

По отношение на ответника, Министерство на вътрешните работи, се твърди, че същият отговаря за дейността на ГД "Национална полиция", която не е осъществявала вменения й от разпоредбите на чл. 152 вр. чл. 154 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ постоянен контрол върху дейността на "Видекс"АД- гр. София и не е отнела издаденото в полза на същото дружество разрешително за завод "Миджур" поради обстоятелството, че сградите и оборудването в този завод не са отговаряли на условията за утилизация и съхранение на боеприпаси. Този ответник е извършил и противоправни действия, като е издал незаконосъобразно Разрешение № 113/06.07.2009 г. за производство на ВВООБ.

Изложени са твърдения за нарушения на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване, като се поддържа, че съгласно Конвенцията тази дейност е монопол на държавата, поради което държавата е следвало с административен акт да отмени споразумението между българското и гръцкото дружество за внос на мините, предвид забраната за страните по Конвенцията да складират противопехотни мини, да ги задържат и да извършват трансфер с тях.

Твърди се и неспазване на принципите на правото на ЕС, по-специално чл. 346 от ДФЕС, за което са отговорни и тримата ответници.

В резултат на посочените действия и бездействия на всеки от тримата ответници ищецът е претърпял претендираните от него неимуществени вреди в резултат на настъпила смърт на наследодателя му, изразяващи се в: силен стрес, паника, напрежение, безпокойство, психичен шок и душевно разстройство от трагичната смърт на бащата, душевна болка и страдание от загуба за цял живот на морална опора и подкрепа, физическо присъствие и душевна утеха, резултат от смъртта на загиналия при инцидента баща. Отговорността на ответниците се претендира солидарно на основание чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ, съгласно който всеки един от ответниците/ в т. ч. помощните органи Междуведомствен съвет и Междуведомствена комисия/ дължат контрол върху дейността на "Видекс" АД във вид на проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение.

Изложените в исковата молба твърдения се поддържат и в касационната жалба.

Пред първоинстанционния съд са установени следните факти:

С Решение № 98/15.10.2014 г. Районен съд Белоградчик е приел за установена смъртта на 15 лица, настъпила при мощен взрив в завод "Миджур" на 01.10.2014 г. около 17, 00 ч. Сред починалите лица е и В. Цокин, чийто наследник по закон е неговият син- ищецът С. Ц.

Завод "Миджур" - с. Горни Лом, е предприятие на "Видекс" АД-София, като в предмета му на дейност е включено разснарядяване на боеприпаси и безопасно използване на получените материали.

На 08.07.2008 г. между "Акмон" С. А., Гърция и "Видекс" АД е сключен договор, съгласно който българското дружество е поело задължение за разоръжаване и безопасна ликвидация на мини спорeд STANAG-4518 по метода "технология топене" на следните количества мини: мина М2 - 214 525 бр., мина DM31 - 794 605 бр., мина М16 - 533399 бр., Мина М14 - 5620 бр. Съгласно договора под "разснарадяване" се разбира пълното и безопасно ликвидиране на мините, включително експлозива и детонатора, което ще се извърши в завод "Миджур" – с. Горни Лом. АКМОН С. А. от негова страна е натоварено от гръцката държава с работите по разоръжаване и безопасна ликвидация на мини на гръцката армия, като част от нейното задължение към Споразумението от Отава.

Съдът подробно е изброил всички документи, въз основа на които дружеството е получило разрешение, респективно е лицензирано, включително за процесния период, за извършване на различни дейности, касаещи ВВООБ, в завод "Миджур", включително разснарядяване на мини тип ДМ 31, М2, М14 и М16, както и за внос, трансфер и външнотърговска дейност с оръжие и посочените мини, всички от категория С04, които са издавани от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожаване към Министерство на икономиката и от органи и служби на МВР, както и от Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към МС. Към датата на взрива дружеството е титуляр на безсрочно решение рег. № У-35449 от 23.07.2012 г. на началника на сектор КОС при ГДНП на МВР, издадено на основание чл. 24, ал. 4 ЗОБВВПИ, с което е допълнено предходно разрешение на "Видекс" АД за производство на взривни вещества и средства за взривяване и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /разснарядяват, делаборират/ на територията на обект – завод "Миджур" по приложен заверен списък към решението.

За исковия период Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към МИ е издавала многократно в полза на "Видекс"АД различни разрешения/удостоверения за входящ трансфер на ППМ, включително международни сертификати за внос, от които последните действащи документи, въз основа на които е осъществен вноса на остатъчното количество ППМ по цитирания по-горе договор с гръцкото търговско дружество са: разрешение за трансфер № 000229/15.10.2013 г., международен сертификат за внос № 000286 и разрешение № 20140052903/30.06.2014 г. от директора на ГДНП за транспортиране от Гърция на описаните към същото ППМ, валидно до 29.12.2014 г.

За периода 24.02.2014 г. -29.09.2014 г. "Видекс" АД е уведомявало Министерство на икономиката и енергетиката за предстоящата доставка на гръцки мини с приложена информация относно дата, ГКПП, количество, товарни автомобили и протоколи.

Съдът е проследил подробно по дати извършените на дружеството във връзка с доставките и утилизацията на процесните ППМ проверки в процесния завод от сектор КОС при ОД на МВР Видин, сектор КОС при РУП -Белоградчик, РС"ПБЗН", РО"НСК"-Видин, РДНСК-СЗР, Дирекция "ИТ" - Монтана, "ППД" – ОУПБЗН-Видин, обсъждайки констатациите от тях съгласно изготвени и представени по делото констативни протоколи. Извършени са общо 13 проверки, съответно - на 23.09.2013 г., 14.10.2013 г., 13.02.2014 г., 21.02.2014 г., 27.02.2014 г., 13.03.2014 г., 21.03.2014 г., 26.03.2014 г., 10.04.2014 г., 29.05.2014 г., 10.07.2014 г., 10.09.2014 г., 24.09.2014 г. на място и по документи. Констатирани са нарушения както във връзка с документацията и отчетността, така и във връзка с квалификацията на лицата, ангажирани в утилизацията на противопехотни мини, така и във връзка с неправилното съхранение на ППМ, вкл. недопустимо наличие на ППМ в цеха за утилизация и пред него, претоварване на складовете с ВВ и неспазване на необходимите отстояние между палетите. Нееднократно са давани разпореждания до ръководството на завода при следващи доставки да се завиши контролът за безопасност при движение, съхранение и утилизиране на мините. Предписания за стриктно водене на отчетната документация и спазване на нормативите за помещенията са давани при повечето проверки. За пропуски в документацията на директора на завода са съставяни АУАН и НП / последният ДВДК – от 30.09.2014 г. - т. е. един ден преди аварията/.

В заключението на назначената и приета по делото като неоспорена от страните взривотехническа експертиза подробно е обяснено общото устройство на мините и начинът им на действие. Мини от типа ППМ М2, М 14, М 6 и DM 31 съгласно експертното заключение са от неразглобяем вид, капсуловани тип "консервна кутия", поради което не подлежат на утилизация, а унищожаването им следва да се извърши само чрез взривяване. Базирайки се на представеното по делото в превод Споразумение за стандартизация STANAG -4518 на НАТО за безопасна ликвидация на боеприпаси, административният съд е приел, че, въпреки експертното заключение, с това споразумение, както и с оглед на приетата по делото експертиза, е разписан и друг способ, извън взривяването, за утилизация на тези мини - т. е. съгласно това споразумение не се изключва възможността за "разнаредяване" на процесните мини. Според вещото лице в производствения цикъл на предприятието "Миджур" –с. Горни Лозен дневното допустимо количество на мини в помещението за утилизация /склад 3/е било максимум 100 -110 мини. Наличните в предприятието технологични инструкции са изготвени формално и не осигуряват безопасност на производствения процес в участък /склад/С, където се извършва утилизацията на ППМ. Съгласно транспортните и счетоводни документи в момента на взрива в цех /склад/ С е имало 6 968 броя ППМ и други взривни вещества и експлозиви, значително надвишаващи носимостта в тротилов еквивалент на цеха. Целенасочено е съкращавано и времето за извършване на някои дейности, което е в нарушение на технологичните инструкции. Разснарядяването е извършвано на работните места в общо помещение, а не в изолирана бронекабина, като са ползвани стругове и чукове- абсолютно недопустимо за вида ППМ.

Въз основа на горната фактическа обстановка АС-Видин е стигнал до правния извод за допустимост, но неоснователност на субективно съединените искове.

Съдът, базирайки се на Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и тяхното унищожаване /Конвенцията/, на чл. 4 от ЗЕКПСОИТДУ и чл. 7-8 от ЗКВВООБ (отм.); , е заключил, че МС не е бездействал противоправно, като не е взел решение за забрана транспортирането с цел внос от страна-членка на ЕС на всички видове боеприпаси с цел утилизацията и/или унищожаването им на наша територия. Според съда дали МС ще вземе такова решение или не е въпрос на целесъобразност или поне на оперативна самостоятелност, поради което не може да се третира като незаконосъобразно фактическо бездействие. Както Законът за изпълнение на Конвенцията, така и самата Конвенция не въвеждат специален разрешителен режим, изисквания и контрол, различен от предвидения в ЗОБВВПИ и ЗЕКПСОИТДУ, а цитираните закони ясно уреждат и разпределят компетенциите между различните органи – разрешението се издава от министъра на вътрешните работи или министъра на отбраната или оправомощени от тях длъжностни лица след становище на междуведомствената комисия, контролът върху дейностите, извършвани от ФЛ и ЮЛ се извършва от органи на МВР, а трансферът се осъществява по ЗЕКПСОИТДУ- т. е. не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на МС да изпълни задължение във връзка с дейността по внос, транспортиране, складиране и утилизация на ППМ, пряко произтичащо от нормативен акт.

Според съда не съставлява незаконосъобразно фактическо бездействие и неиздаването от страна на МС на достатъчен по съдържание и брой нормативни актове, уреждащи материята по внос, транспортиране, складиране и утилизация на ППВ, доколкото нормотворческия процес е поредица от правни, а не фактически действия.

Доколкото Междуведомственият съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната /МСВВПКМГС/, чийто правоприемник е Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките /МСОИСД/, са консултативни органи към МС, АС-Видин е приел, че отговорност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за техни незаконосъобразни фактически бездействия носи именно Администрацията на МС. Въпреки това според съда не са налице основания за ангажиране отговорността на Администрацията на МС, тъй като не се доказва наличието на твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия на Междуведомствения съвет както по неосъществяване на контрол по издадените лицензи, сертификати и удостоверения в полза на "Видекс" АД, така и по не отнемане лицензите на дружеството още през 2010 г., а не чак след инцидента през 2014 г. Съдът е констатирал, че към датата на настъпване на вредите- 01.10.2014 г. дружеството е разполагало с издадени от Междуведомствения съвет валиден лиценз за износ и внос на продукти, свързани с отбраната и удостоверение за регистрация на трансфер с такива продукти, със срок на действие от 24.01.2013 г. до 24.01.2016 г. Производството по издаване на лиценз, сертификат, удостоверение завършва с постановяване на властнически административен акт, благоприятен за адресата му, поради което е правна, а не фактическа дейност. Исковата претенция се основава на вреди от незаконосъобразни фактически действия и бездействия, каквито издадените лицензи и удостоверения не са, поради което съдът е заключил, че не дължи дори инцидентно произнасяне по тяхната законосъобразност. Според административния съд до взрива на 01.10.2014 г. не се установява промяна на обстоятелствата, при които е издаден лиценза и удостоверението за трансфер на "Видекс" АД, нито по отношение дружеството е установено от съответния компетентен орган неизпълнение на задължение по ЗЕКПСОИТДУ, поради което липсват основания за отнемане на разрешителните по см. на чл. 22 от ЗЕКПСОИТДУ.

Съдът е заключил, че не може да бъде ангажирана отговорността и на втория, посочен от ищеца ответник – Министерство на икономиката, доколкото по делото не се установява незаконосъобразно фактическо действие или бездействие, осъществено било от министъра на икономиката или негов подчинен, било от консултативния орган към Министъра на икономиката, а именно: Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение. Издаването на разрешение от 04.09.2008 г. за трансфер на 1 568 159 бр. ППМ, дори да е незаконосъобразно, не съставлява фактическо действие или бездействие, а правна дейност, приключила с издаване на индивидуален административен акт. Отделно от горното, конкретният внос на утилизираните към момента на инцидента мини е извършен въз основа на удостоверение за трансфер по чл. 24 от Правилника за приложение на ЗЕКПСОИТДУ № 000229/15.10.2013 г., валидно до 15.10.2014 г. и издадено въз основа на искане от 06.08.2013 г. във връзка с модификация на договор 719 за утилизация на остатъчно количество мини. По същото заявление на "Видекс" АД е издаден и Международен сертификат за внос № 000201 за описаното количество мини, след което е издаден и втори международен сертификат № 000286. Според съда министърът на икономиката и Междуведомствената комисия са изпълнили и задължението си по чл. 67, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ да осъществяват контрол чрез извършване на проверки преди и след издаване на лиценз, сертификат за получател, разрешение или удостоверение. Последното действащо удостоверение за трансфер № 000229/15.10.2013 г. /валидно и към момента на инцидента/ е издадено, след като е поискано и получено положително становище от компетентните полицейски органи – сектор "КОС" при ГДНП – т. е. след валидно осъществен фактически контрол.

АС-Видин е приел за неоснователна и насочената срещу третия ответник, Министерство на вътрешните работи, искова претенция. Анализирайки разпоредбите на трите закона, уреждащи правомощията на МВР по отношение лицата, извършващи дейност по внос, транспортиране, складиране и утилизация на боеприпаси, а именно: ЗОБВВПИ, ЗЕКПСОИТДУ и общият ЗМВР, съдът е заключил, че нито един от тях не съдържа разпоредби, вменяващи пряко задължение за контрол на министъра на вътрешните работи и пряко подчинените му помощни органи или длъжностни лица спрямо дейността на "Видекс"АД.

Исковата претенция срещу МВР се основава на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ, която разпоредба обаче не съдържа конкретни контролни правомощия за министъра на вътрешните работи, доколкото както разрешенията за производство и боравене с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, вкл. внос, транспортиране, складиране, утилизация / представляващи административни актове, т. е. правна, а не фактическа дейност/, така и текущия постоянен и внезапен контрол върху фактическата дейност на дружествата и спазване условията на издадените им разрешителни се осъществява от точно разписани полицейски органи – ГДБОП, ГДНП, ГДГП и ОДМВР, включващи в структурата си и РУ/чл. 8 и чл. 9 от Наредба № |з-2205/26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия/. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР главните дирекции и областните дирекции са юридически лица по смисъла на чл. 205 от АПК във вр. с чл. 7 от ЗОДОВ, поради което МВР като юридическо лице не следва да носи отговорност за евентуално неосъществен от полицейските органи към ГДНП или към ОДМВР Видин, на територията на която е завод "Миджур", контрол по спазване изискванията на специалните ЗЕКПСОИТДУ и ЗОБВВПИ.

Съдът е отчел, че конкретни контролни правомощия са възложени на Междуведомствената комисия /МК/ по чл. 19 от ЗОБВВПИ, която е помощен орган към МВР, но, доколкото по делото не се твърди и няма доказателства за планирана от същата МК проверка на "Видекс"ООД, която да не е била осъществена от същата, липсват основания да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие, което може да бъде вменено в отговорност на юридическото лице МВР.

Според АС-Видин другите оплаквания за неспазване разпоредбите на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и общностното право – в частност на чл. 9 и чл. 20 от Директива 2012/18/ЕС на Съвета от 04 юли 2012 относно контрола на опасностите от големи аварии, административният съд е заключил, че цитираните по-горе разпоредби от Директивата са транспонирани в законодателството ни – т. е. в ЗООС, съгласно разпоредбите на който отговорни за осъществяване на този контрол са органи, които не влизат в структурата на нито един от посочените от ищеца ответници – това са органи на Министерство на околната среда и водите или на местната власт, но не и органи, попадащи в структурата на МС, МИ или МВР.

По горните съображения административният съд е стигнал до извода за липса по отношение на всеки един от солидарно ангажираните по делото ответници на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността им по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не се доказват твърдените от ищеца незаконосъобразни фактически действия и/или бездействия, осъществени от съответните министри или пряко подчинени на тях помощни органи и длъжностни лица, от които се претендират вредите.

Освен липсата на първата от материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и, въпреки доказаността на реалното настъпване на неимуществени вреди от вида на твърдените, според АС-Видин недоказана остава и последната, от предвидените кумулативно в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки, наличието на която също следва да е доказана по делото, за да се приеме основателност на предявените искови претенции - пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и евентуално неосъществения контрол от държавни органи / независимо дали този контрол е бил дължим от служители, включени пряко в структурите на някой от ответниците по см. на чл. 205 от АПК или не /. Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от евентуално незаконосъобразно действие или бездействие на орган на административна власт, се намесва поведението на трето лице, природно или обществено явление.

Базирайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото взриво-техническа експертиза, самопроизволно взривяване, без външни нерегламентирани действия, е малко вероятно. Установява се, че взривяването е причинено от първоначален детонационен импулс, причинен от човешка дейност, а мащабите на взрива са резултат от концентрацията на взривни вещества, експлозиви и изделия, значително надвишаващи носимостта в тротилов еквивалент на цеха, в който се е извършвала утилизацията на ППМ. Същата СТЕ установява, че ръководството а търговското дружество целенасочено е съкращавало времето за дейностите по утилизация в отклонение от технологичните инструкции, като най-опасните операции не са извършвани в наличните и задължителни за осъществяването им бронекабини.

По горните съображения АС-Видин е заключил, че взривът, довел до смъртта на наследодателя на ищеца, е резултат на трудова злополука – допусната човешка грешка в нарушение на изискванията на производствения процес, и не е пряка и непосредствена последица от евентуално неупражнен контрол върху дейността на дружеството – собственик на завод "Миджур". Допълнителни аргументи в подкрепа на този свой извод административният съд извлича от обстоятелството, че взривът, довел до смъртта на работниците, е настъпил по време на производствения процес в цеха за утилизация и не е засегнал складовите помещения, в които се съхранява нерегламентирано количество ППМ, както и от това, че за периода на дейност в завод "Миджур" от 2008 г. -2014 г. до датата на взрива са утилизирани огромно количество мини без инцидент, поради което не може да се приеме, че настъпилият взрив е резултат от неосъществяван контрол от държавните органи. Касае се за високо рискова дейност, която, ако беше осъществявана от конкретните работници в конкретната смяна в налична за това бронекабина, не би довела до този фатален и тежък за живота и здравето на работещите резултат.

По горните съображения АС-Видин е отхвърлил изцяло предявените срещу тримата ответници субективно съединени искове с произтичащите от това правни последици.

Решението на АС-Видин е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло правните изводи на АС-Видин за неоснователност на исковите претенции срещу тримата ответници поради липсата на първата и последната от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността им за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липса на твърдените противоправни фактически действия и бездействия на органи и длъжностни лица, пряко включени в администрацията на тримата ответници по смисъла на чл. 205 от АПК, както и липса на пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между евентуални такива и причинения вредоносен резултат. Касационната инстанция не намира за необходимо да приповтаря развитите от административния съд доводи и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Като допълнение към изводите на АС-Видин и при осъществяване правомощията си на касационна инстанция, ВАС, трето отделение следва да отговори на оплакванията на касатора за неправилност на съдебния акт, развити в касационната жалба, а именно:

1. По отношение ответниците Министерски съвет и Министерство на икономиката:

Неоснователни са твърденията на касатора за противоправно неизпълнение от страна на МС на негово задължение, пряко произтичащо от чл. 87, чл. 105, ал. 2 вр. чл. 114 от Конституцията на РБ и чл. 6 от Закона за нормативни актове, за издаване на нормативен акт / актове, уреждащи утилизацията на боеприпаси, в частност ППМ. Евентуалното неизпълнение на конституционно или нормотворческо правомощие на МС е основание за ангажиране политическата отговорност на МС, но не представлява бездействие по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и не може да бъде основание за ангажиране отговорността на МС по този законов текст.

Не може да бъде споделен и развитият от касатора довод за неправомерно бездействие по нормативното уреждане на забрани и детайлни форми на контрол на дейността по утилизация на ППМ от страна на МС, явяващо се в противоречие с общностното право на ЕС и в частност на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване /Конвенцията/.

На първо място – цитираната по-горе Конвенция не е част от правото на ЕС, а част от международното право, която, след ратификацията й със закон /обн. ДВ бр. 93 от 11 август 1998 г., а самата Конвенция обн. ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./ на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията съставлява част от вътрешното право на страната, прилага се пряко и се ползва с приоритет пред националното ни законодателство, без да се изисква друг национален акт, освен законът за ратифицирането й.

На следващо място – освен съдържащите се в Конвенцията същностни забрани, тя изрично разрешава трансфер на ППМ с цел утилизацията им- т. е. в този смисъл издадените в полза на "Видекс" АД от Междуведомствения съвет към МС различни разрешения/удостоверения за входящ трансфер на ППМ, вкл. и международни сертификати за внос на остатъчното количество ППМ са съобразени с възможностите, предоставени с Конвенцията и МС не е бездействал неправомерно, непостановявайки акт за отнемането им, както неправилно твърди касаторът.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Конвенцията всяка държава-страна по нея се задължава да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини в съответствие с разпоредбите на тази конвенция. Въпреки, че съгласно чл. 1, ал. 1, б. "б" от Конвенцията всяка държава -страна се задължава да не разработва, да не произвежда, да не получава по друг начин, да не складира противопехотни мини, да не ги задържа и да не извършва трансфер с тях с когото и да било, пряко или косвено, трансферът на противопехотни мини с цел унищожаването им е изрично разрешен от Конвенцията в чл. 3, ал. 2, а в чл. 4 е предвидено задължението на всяка държава-страна по Конвенцията да унищожи или да осигури унищожаването на всички складирани противопехотни мини, които притежава или владее или които са под нейна юрисдикция или контрол, колкото е възможно по-скоро, но не по-късно от четири години след влизане в сила на тази конвенция за съответната държава-страна. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Конвенцията, в изпълнение на своите задължения по тази конвенция, всяка държава-страна има право да търси и получава помощ от други държави-страни, доколкото е възможно, а съгласно ал. 5 всяка държава-страна, която е в състояние да го направи, оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини. В този смисъл неоснователни са твърденията на касатора, че Конвенцията предвижда допълнителни законодателни мерки или приемане от страна на МС на допълнителни подзаконови нормативни актове, още повече, че тя самата има пряко приложение и се прилага с предимство пред националните норми, които и противоречат.

Действително, Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея, но никъде в този акт не е посочено, че държавата има монопол над дейностите, описани в Конвенцията, както неправилно счита касаторът. Не е налице монопол на държавата по отношение трансфера на ППМ, поради което твърденията, че държавата е следвало да се намеси в договорните отношения между "Видекс" АД и гръцкото дружество и с административен акт да отмени договора, е неправилно. По принцип държавата не разполага с правомощия да се намесва в договорни отношения между равнопоставени страни, още повече че конкретният трансграничен трансфер на ППМ, когато е с цел унищожаването им, е изрично разрешен от Конвенцията и в този смисъл не е налице нарушение на същата от тримата ответници. В чл. 5, т. 1 от ЗЕКПСОИТДУ изрично е посочено, че износ, внос и трансфер на продукти, свързани с отбраната, могат да се извършват от физически и юридически лица, регистрирани по реда на Търговския закон.

Не е налице твърдяната от касатора законодателна празнота в сферата на трансфера и утилизацията на ППМ, още по-малко такава, резултат от противоправното бездействие на МС да определи компетентните административни органи, които да осъществяват контрол върху тази специфична и опасна за живота и здравето на хората дейност, доколкото законодателният орган, Народното събрание, е приел два специални закона, уреждащи тази материя - Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и технологии с двойна употреба / ЗЕКПСОИТДУ/ и Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и, наред с това, е предвидил законова делегация за издаване на множество наредби по приложението на втория закон- приети и действащи, а именно: Наредба № Iз-1031 от 15.04.2011 г. за реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране, Наредба № РД-07-2 от 25.05.2011 г. за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7, чл. 36, ал. 1 и чл. 134, ал. 3 на Закона, Наредба за съществените изискванията и оценяване на съответствието на взривните вещества за граждански цели, Наредба № Iз-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и др.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за необходимостта от ангажиране отговорността на МС за неспазване разпоредбата на чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ, както и отговорността му поради неправомерното бездействие на неговия консултативен орган- Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при МС / правоприемник на Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС/, изразяващо се в неотнемане на вече издадено разрешително поради неупражняване контрол и неотчитане промяна в обстоятелствата съгласно разпоредбите на чл. 18- чл. 21, ал. 1 и чл. 33 от ЗЕКПСОИТДУ.

Разпоредбата на чл. 67 от ЗЕКПСОИТДУ не предвижда пряко задължение за контрол от страна на МС. Същата само приповтаря общото конституционно задължение на МС, вменено му от разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Конституцията, за осигуряване и опазване на националната сигурност, което обаче не съставлява "задължение, пряко произтичащо от закон" по смисъла на чл. 257 от АПК, доколкото не съдържа дефинираност и конкретика, за да се приеме, че произтича "пряко" от нормативен акт по смисъла на действащата към този момент разпоредба на чл. 257 от АПК, определяща и понятието "незаконосъобразно бездействие" по см. на чл. 204, ал. 4 от АПК, в каквато хипотеза са предявени исковите претенции по настоящото дело.

Същото съждение е относимо и към твърденията за незаконосъобразно бездействие както от страна на цитирания по-горе помощен орган към МС, така и към твърдяното от касатора незаконосъобразно бездействие на помощния орган към Министерство на икономиката- Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение, съставляващо основното основание за ангажиране отговорността на последния ответник. По отношение тези помощни органи и отговорността на МС, съответно – МИ, към които същите консултативни органи са конституирани, следва да бъде добавен и следния довод за неналичие на първата от изискуемите по закон материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаването, съответно отнемането на разрешителни /удостоверения за внос, трансфер, дейност по утилизация на ППМ и т. н. завършва с постановяване на съответен административен акт – властническо волеизявление, от което съответният адресат придобива права и/ или задължения, като издаването на такъв административен акт съставлява правна дейност. Доколкото исковите претенции срещу тримата ответници са за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на органи към юридическите лица - ответници, каквито административните актове или неиздаването им със сигурност не са, то правилно АС-Видин е приел, че липсват основания за ангажиране отговорността на МС и МИ по чл. 1 от ЗОДОВ в конкретния случай.

1. По отношение ответника Министерство на вътрешните работи:

Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, развити в касационната жалба за това, че МВР е отговорно за неупражняване на контрол върху дейността на "Видекс" АД както директно на основание чл. 152 вр. с чл. 154 от ЗОБВВПИ, така и поради неупражняване на контрол върху органите на ГДНП, съответно – ОДМВР- Видин, намиращи се по закон в структурата на МВР.

Видно от разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗОБВВПИ /в приложимата към инцидента редакция/ производството на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал. 3 разрешението за производство по ал. 1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси. Чл. 151, ал. 2 от ЗОБВВПИ съдържа легална дефиниция на утилизацията на оръжията и боеприпасите, а ал. 3 изрично предвижда извършването й от лица, които притежават разрешение за производство на оръжия и боеприпаси.

Разрешението за съответната дейност се издава въз основа на заявление по образец и представени документи, посочени в закона. Съгласно чл. 19 от ЗОБВВПИ заявлението и документацията по чл. 17 се оценяват от междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, като същата може да извършва и проверка на място на обектите за производство и съхранение. Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешение или мотивирано отказва издаването му въз основа на становище на Комисията, като при откриване на нов обект при спазване на процедурата по чл. 24 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице издава решение за допълване на издаденото разрешение за производство. Видно от данните по делото, за процесния период на "Видекс" АД е издадено безсрочно разрешение № 153/06.10.2011 г., допълнено с решение по чл. 24 от ЗОБВВПИ за завод "Миджур", издадено от началника на сектор "КОС"-ГДНП, въз основа на което е извършвана и дейността на дружеството по утилизацията на ППМ. Налице са влезли в сила облагоприятстващи индивидуални административни актове, действали към процесния период.

Правилен е изводът на АС- Видин за това, че съгласно чл. 8 от Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, постоянният контрол се извършва от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - на територията на цялата страна, съобразно функционалната им компетентност; от Главна дирекция "Гранична полиция" - на територията на граничната зона и граничните контролно-пропускателни пунктове; от областните дирекции на МВР (ОДМВР) и районните управления при ОДМВР - на територията на районите им на действие. Правилен е правният извод на административния съд, че посочените администрации, с изключение на районните управления, са юридически лица съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, поради което именно срещу тях е следвало да бъде насочен искът за вреди от евентуално неосъществен контрол върху дейността на "Видекс" ООД по смисъла на посочената Наредба. Преценката за това дали този контрол е надлежно осъществен не подлежи на проверка в производството по иск, предявен срещу Министерство на вътрешните работи поради следното: МВР, респективно министърът, както и длъжностните лица и органи в администрацията на министерството не разполагат с преки правомощия за контрол на процесната дейност по утилизация на противопехотни мини по причините, по които и длъжностните лица от администрацията на Министерския съвет не разполагат с такива правомощия- от една страна, а от друга - за това, че искът не е предявен срещу юридическите лица, в чиято структура са длъжностните лица, натоварени с контролна дейност по смисъла на чл. 8 от Наредба № Iз-2205 от 26.10.2012 г. за условията и реда за извършване на контрол върху дейностите с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

Следва да бъде отбелязано, че още с отговора на исковата молба, депозиран по делото на 21.11.2016 г., ответникът – Министерство на вътрешните работи чрез процесуалния си представител- изрично е възразил, че МВР не е легитимирано да отговаря по предявения срещу него иск, тъй като чл. 152 ЗОБВВПИ императивно посочва кому е вменено задължението за осъществяване контрол върху дейностите по този закон и това са органи и длъжностни лица от структурите на ГДНП, ОДМВР, ГДБОП, ГДГП, които, макар и част от структурата на МВР, са самостоятелни юридически лица и носят самостоятелна отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ по смисъла на чл. 205 от АПК. По тези съображения ответникът изрично е посочил, че не е страна по съответните материални правоотношения и е поискал производството срещу него да бъде прекратено. С определението по конституиране на страните и разпределяне на доказателствената тежест в процеса /л. 1086 по делото/, АС-Видин е отбелязал това възражение на МВР, съдържащо се в отговора му на исковата молба, но е оставил същото без уважение като относимо не към допустимостта на иска, а към неговата основателност, доколкото както ГДНП и ОДМВР-Видин, така и МВР са юридически лица- надлежни ответници по смисъла на чл. 205 от АПК, а дали МВР е надлежният материално-правен ответник или не, е въпрос по съществото, а не по допустимостта на иска.

С разпореждане от 21.11.2016 г., изготвено ръкописно от съдията -докладчик върху отговора на исковата молба, депозиран по делото от процесуалния представител на МВР, е разпоредено препис от този отговор да бъде връчен на ищеца.

Видно от съобщение /л. 113 а по делото/, копие от този отговор е връчен на пълномощника на ищеца адв. А. Димитрова на 30.11.2016 г. Въпреки това обстоятелство, както и въпреки факта, че адв. Димитрова е била уведомена и за разпоредителното определение на АС-Видин от 22.12.2016 г., с което искането на МВР за прекратяване на производството срещу него поради обстоятелството, че други структури в рамките на МВР, имащи статута на ЮЛ отговарят по закон за контрола върху дейността на "Видекс" АД, е оставено без уважение, същата не е насочила иска си своевременно срещу пасивно легитимираните ответници.

В определението си от 22.12.2016 г. съдът е взел становище по допустимостта на иска срещу Министерство на вътрешните работи, като е счел, че при така изложените от представителя на ищеца твърдения, този ответник е процесуално правоспособен, тъй като е юридическо лица, както и че изложените от този ответник възражения касаят материално-правната му легитимация да отговаря по предявения иск, което е въпрос по съществото на спора. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че процесуално-правната легитимация в случая е обусловена от твърденията в исковата молба, като ищецът подробно е обосновал защо счита, че следва да бъде ангажирана именно отговорността на МВР, въпреки че е имал възможността да коригира ответника, предвид своевременно направените от от този ответник и доведени до знанието му възражения срещу материалноправната легитимация на МВР. АС-Видин правилно е заключил, че въпрос по съществото на спора е дали Министерство на вътрешните работи действително носи отговорност за действията и бездействията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. При тези изрични и подробно изложени обстоятелства в исковата молба, обуславящи процесуалната легитимация на ответника МВР, съдът не само не е длъжен да указва на ищеца, че искът срещу този ответник би бил неоснователен поради липса на пасивна материално-правна легитимация, но би нарушил и правомощието си на арбитър в процеса, който правораздава по правен спор между две равнопоставени пред него страни. Друго би било положението, ако в исковата молба се излагаха обстоятелства и твърдения, че отговорността следва да бъде понесена именно от съответната Главна дирекция на полицията/съответно ОДМВР/, която е юридическо лице. В този случай и при твърдения в този смисъл, ако като ответник по иска се сочи МВР, исковата молба би била нередовна. Но в конкретния случай по настоящото дело съдът се е произнесъл по напълно редовна искова молба, при изрично указани от процесуалните представители на ищеца съображения в обстоятелствената част на иска, които според тях обуславят процесуалната легитимация на ответника – МВР.

Не на последно място следва да бъде отбелязано, че новата разпоредба на чл. 205, ал. 2 от АПК /ДВ бр. 94 от 2019 г./, приета след даване ход на делото по същество, макар и процесуална такава, би била относима, предвид непосредственото си действие, само към висящи съдебни производства / и то пред първа съдебна инстанция/, каквото настоящото съдебно производство не е, тъй като с протоколно определение от 04.11.2019 г. на делото е даден ход по същество на касация пред ВАС.

Съвсем отделен би бил въпросът дали органи и длъжностни лица в системата на самостоятелните юридически лица ГДНП или ГДБОП са допуснали нарушения, състоящи се в неосъществяване на ефективен контрол за извършваната в предприятието утилизация. На този въпрос съдът не може да отговори в настоящия процес, защото посочените лица не са ответници по исковете, по изричната воля на ищците, представлявани от двама адвокати по делото, които са направили своята професионална преценка за начина, по които да защитават правата на доверителя си.

Не на последно място следва да се посочи, че ищецът неправилно приема, че единствено ответниците със своето поведение са причинили смъртта на неговия наследодател. Подробните му съображения срещу изслушаното и възприето от съда експертно заключение е следвало да бъде изразено чрез оспорване на същото заключение пред първоинстанционния съд. При липса на такова оспорване и при липса на доказателства, които да доказват нещо различно от установеното от експертизата, правилно съдът е кредитирал експертното заключение относно основната причина за взрива – човешко поведение в хода на производствения процес и се е позовал на него в решението си. Доказано е в процеса, че смъртта на наследодателя е причинена от взрив и че този взрив, независимо от струпването на мини и взривни вещества, не е възникнал при самовъзпроизвеждане, а е причинен при човешка дейност. Независимо, че конкретният причинител на взрива не може да бъде установен, пряката отговорност за случилото се в завода се носи от назначените в него лица и техните ръководители, които е следвало да следят за извършване на дейността по разснарядяване на мините при стриктно спазване на правилата за безопасност. Установено е от събраните доказателства, че в предприятието не е имало действащи и утвърдени подробни и ефективни правила за извършване на дейност, която е от изключителна опасност за живота и здравето на хората и че това има пряко значение за пораждането на взрива. С оглед тези съображения, отговорността на конкретните физически лица, както и имуществената отговорност на самото предприятие не може да бъде заменена от отговорността на държавата, реализирана чрез лицата по чл. 205 АПК. Това означава, че евентуално дължимото от държавата обезщетение не може да бъде равно по размер на пълното обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди поради смъртта на неговия наследодател, както то се претендира в настоящия процес. При определяне на евентуално дължимо от държавата обезщетение следва да се има предвид имуществената отговорност, която се носи от пряко отговорните за дейността на завод "Миджур" лица, както и евентуално заплатени до момента обезщетения от тях.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение