Решение № 7934 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез гл. юрк. А. Сайков като процесуален представител, против решение № 8339 от 02.03.2026 г., постановено по адм. дело № 8719/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Твърди се неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че обжалваната заповед за уволнение на държавния служител отговаря на изискванията за мотивирана писмена форма и съдържание по чл. 97, ал. 1 Закона за държавния служител, а релевираните нарушения на служебната дисциплина са надлежно установени от събраните доказателства и обосновават тежестта на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. Прави се искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. Ответникът Т. И. Ц., чрез пълномощника си адв. А. Риджаков, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-10-05/01.08.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с която на Т. И. Ц. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "главен счетоводител" в отдел "Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно обслужване“ към Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 вр. с чл.108, ал.1 от ЗДСл. За да отмени заповедта за уволнение, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, но е нарушено нормативното изискване по чл.97, ал.1, т.4 и т.5 ЗДСл за реквизитите на същата – не са изложени фактическите основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя като не са посочени конкретните служебни задължения, които не са изпълнени, датата и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, както и доказателствата, които ги установяват. Сочи се, че предявеното дисциплинарно обвинение е неясно, тъй като са описани множество нарушения на служебната дисциплина, които са квалифицирани като такива по чл. 89, ал. 2, т. 1, т.2, т.3 и т.5 от ЗДСл във връзка с чл.21, ал.1 ЗДСл и раздел 5 „Преки задължения“, т.1 и т.2 от длъжностната характеристика за длъжността „главен счетоводител“, но липсва конкретизация на деянията по вид /действие или бездействие/, време и място на извършването им, както на нормативното правило, относимо към всяко от тях. Констатирано е отсъствие на мотиви на органа и за определяне на дисциплинарното наказание „уволнение“ във връзка с критериите по чл. 91 от ЗДСл, тъй като не е обсъдено цялостното поведение на служителката /предвид високите оценки в атестационните й формуляри/, характера и тежестта на нарушенията и последиците за държавната служба. Извън горното съдът е приел, че наложеното наказание е несъразмерно на вменените нарушения, което е в противоречие с принципа по чл.6, ал.1 АПК. Решението е неправилно. Необосновани от проверката на съдържанието на оспорената заповед и несъответни на материалния закон са изводите на административния съд за липса на надлежна форма и реквизити на процесния административен акт за дисциплинарно уволнение. Констатациите за отсъствие на предвидените в закона задължителни реквизити по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, са неправилни. Дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/ е посочил ясно и конкретно кои са служебните задължения, които служителят не е изпълнил или има забава в изпълнението им и кой е източникът на тези задължения; кои са служебните правомощия, които са превишени и кои са неспазените правила на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, съотв. кои са правните норми, в които се съдържа относимия състав на дисциплинарното нарушение. Видно е, че на служителката е предявено дисциплинарно обвинение за това, че като главен счетоводител в отдел "Административно-правни, финансови дейности и човешки ресурси“, дирекция „Административно-правни и финансови дейности и информационно обслужване“, не е инициирала навременно плащанията, с което е допуснала ИАМН да има просрочени задължения към доставчици на услуги, по изпълнителен лист и във връзка с неправилно внесени държавни такси през месеците януари и февруари 2025 г., както и че с обяснителна записка от 21.07.2025 г., част от регулярен финансов отчет, е предоставила в Министерство на здравеопазването /МЗ/ информация относно просрочени задължения, несъответстваща на регистрите на агенцията и без съгласуване с ръководството; че не е изпратила своевременни и коректни справки в МЗ за провизирани просрочени вземания на ИАМН към 31.12.2023 г., а във връзка с извършван финансов одит на ГФО на МЗ за 2024 г. и в отговор на нарочно писмо на МЗ – в указания срок до 10.07.2025 г., не е предоставила справка за вземанията, задълженията, просрочията и провизиите към 31.12.2024 г., ведно с данни за срока за погасяване на вземанията и с пояснения относно избрания подход за провизиране, с което забавяне е възпрепятствала срочното изпълнение на одитния ангажимент на МЗ; че не е изпълнила заповед № РД-01-61/26.06.2025 г. на изпълнителния директор на ИАМН за предаване на цялата налична информация за начина на реализиране на счетоводната дейност на ИАМН, както и за осигуряване на достъп до счетоводните регистри, на екипа, осъществяващ счетоводното обслужване на агенцията и конкретно на главния експерт в отдела С. П., вкл. за начина за изготвяне на текущи и периодични справки и информация за МЗ и на шестмесечен отчет за дейността на агенцията; че еднолично и несъгласувано с ръководството на агенцията е изготвила и подала проектобюджет за 2025 г. без да вземе под внимание поетите ангажименти и планираните нови ангажименти и без да инициира увеличение на бюджета съобразно нарежданията на ръководството предвид установения недостиг на финансови средства за първото шестмесечие на 2025г., с което е създала затруднения и е възпрепятствала нормалното функциониране на ИАМН. Според дисциплинарнонаказващия орган /ДНО/, описаните деяния съставляват неизпълнение на служебни задължения, съотв. забавено изпълнение и превишаване на правомощия, по раздел 5, „Преки задължения“, т.1 и т.2 от длъжностната характеристика за заеманата от служителката длъжност „главен счетоводител“ в ИАМН, а именно: да планира, организира, координира и контролира финансово-счетоводната дейност в агенцията в съответствие със Закона за счетоводството, Сметкоплана, Единната бюджетна класификация и счетоводните стандарти, както и да осъществява предварителен, текущ и последващ вътрешен финансов контрол по спазване на финансовата и платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и официални счетоводни документи. Сочи се, че служителката е следвало да осигурява своевременна и надеждна информация, която да представя вярно и точно финансовото състояние на ИАМН и резултатите от нейната дейност с оглед вземане на правилни управленски решения; да съставя и подписва финансовите отчети; да ръководи, организира, контролира и отговаря за цялостната финансово-счетоводна дейност и вътрешния финансов контрол при съблюдаване на принципите за законосъобразност и целесъобразност, а неизпълнението на горното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 89, ал. 2, т. 1, т.2, и т.3 ЗДСл вр. с чл.21 ЗДСл. Наред с изложеното, на служителката е предявено обвинение и за системно неспазване на работното време – закъснения за работа съгласно приложена справка, прието за нарушение на чл.11 от КПСДА и дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.5 ЗДСл., а за вменените на същата деяния, органът е преценил, че следва да наложи дисциплинарно наказание "уволнение", като е изложил мотиви за това. Преценката на съдържанието на оспорената заповед, коректно възпроизведено по-горе, сочи на изводи за спазване на изискванията на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл за мотивирана писмена форма и реквизити на издадената заповед, а доводите на административния съд в обратен смисъл са неправилни. Противно на приетото в обжалваното съдебно решение, действително органът е описал множество деяния, съставляващи фактически основания за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителката, като е посочил кои служебни задължения съобразно длъжностната характеристика за заеманата длъжност не са изпълнени, съотв. кои са изпълнени със забава или при превишаване на правомощия, кое е неспазеното правило на КПСДА. Налице са данни за периода и обстоятелствата, при които са реализирани съставомерните деяния, както и доказателствата от дисциплинарното производство, които ги установяват. Изводът от изложеното е за предявено ясно дисциплинарно обвинение, както и за спазени изисквания на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 ЗДСл при издаване на процесната заповед. Неоснователно и в противоречие със съдържането на оспорения административен акт, съдът е приел, че не са налице мотиви на органа за определяне на дисциплинарното наказание „уволнение“ във връзка с критериите по чл. 91 от ЗДСл. Действително, липсва преценка на резултатите от атестациите на служителката, което обаче не обосновава изводи, че не е обсъдено поведението й. Последното е анализирано чрез конкретните действия/бездействия на същата, свързани с длъжностните й задължения, въз основа на които са преценявани характера и тежестта на нарушенията, ведно с вредните последици за държавната служба - описани като затруднено и възпрепятствано функциониране на агенцията, нестабилност във финансово отношение, като допълнително се сочи и умисъл в действията на служителката. На последно място, изводите в оспореното решение за нарушение на чл.6, ал.1 АПК поради несъразмерност на наложеното наказание, са формирани без да е направена преценка по същество на релевираните деяния, поради което са необосновани. В противоречие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е проверил законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В решението не са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорената заповед, което препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за съответствието на постановеното решение с материалния закон. Ето защо същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши проверка на оспорения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания, вкл. и относно съответствието на заповедта с материалноправните норми на закона, въз основа на надлежна преценка на събраните доказателствата, като отговори и на наведените от страните доводи по съществото на спора. По претенциите за разноски за настоящото производство следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,