Решение № 14110 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2012 г.

Решение № 14110 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5578/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Кирил Йорданов Тодоров, от гр. София, против решение № 657 от 13.02.2012 г., постановено по адм. д. № 6339/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Държавен фонд "Земеделие", София, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Кирил Йорданов Тодоров против изричен отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", обективиран в писмо с изх. № 02-6500/16691/03.06.2011 г., за достъп до обществена информация по заявление от 19.03.2011 г., подадено от Тодоров. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в съответствие с материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По несъмнен начин по делото е установено, че Кирил Йорданов Тодоров е поискал достъп до обществена информация, като е заявил, че желае да му бъде предоставена Заповед № 01-РД/1274 от 27.08.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", както и "пълна информация" по изпълнението на т. II, III и V от самата заповед; достъп до информацията по т. I-6, I-7 и I-8 от същата. Задълженият по ЗДОИ субект предоставил на Тодоров на хартиен носител търсената заповед, като изрично отказал да предостави информация свързана с изпълнението на заповедта, мотивирайки се, че се касае за служебна информация по смисъла на закона, нямаща самостоятелно значение; както и, че от заявлението на Тодоров не може да се установи какъв точно обем информация търси. Въз основа на събрания доказателствен материал - заявлението за достъп, с последвалите му уточнения; кореспонденцията между страните, включително и самата Заповед № 01-РД/1274 от 27.08.2009 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - първоинстанционният съд е направил извод, че в случая са налице хипотезите на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, поради което отказът за достъп до исканата информация е правилен. Законосъобразно и с оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че сочената заповед е издадена във връзка с изпълнение на организационни функции свързани с дейността на два отдела от ДФ "Земеделие", включително и с делегиране на права за подписване на уведомителни писма за одобрение или отказ, от страна на Изпълнителния директор, на подадени заявления за подпомагане; за подписване на договори по одобрени от изп. директор заявления и е служебна информация по смисъла на закона, която е част от производството по вземане на решение от изпълнителния директор по подадени до него заявления за подпомагане. Съгласно правилото на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, която хипотеза в случая е налице. Ето защо като е приел, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице надделяващ обществен интерес. По делото не са налице доказателства за наличие на такъв интерес - за подписаните уведомителни писма, входяща и изходяща кореспонденция; подписани командировъчни заповеди на служители на фонда. Обоснован е и извода на съда, че бланкетното посочване на "пълната информация" по изпълнение на т. I-7 и I-8 от заповедта /за делегиране на правото зам. изпълнителен директор да подписва уведомителните писма за одобрение или отказ до заявителите и договорите по одобрените заявления/ - не дава възможност на органа да цени каква информация се търси от него. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,