Решение № 4677 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2012 г.

Решение № 4677 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Калин Кънев срещу решение № 14021 от 1.11.2011 г. по адм. д. № 1256/2011 г. на Върховния административен съд - пето отделение, като се иска отмяна на същото с произтичащите от това последици. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение, тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд, е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № К- 14255 от 20.12.2010 г. на министъра на вътрешните работи. За да постанови решението си съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон и правилно е приел, че извършеното от Калин Кънев деяние - шофиране на МПС след употреба на алкохол - 1,4 % концентрация в кръвта с причиняване на ПТП съставлява нарушение по т. 7 и т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно т. 17 от Етичния кодекс държавният служител, независимо от неговата категория и заемана длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на разрешен отпуск. Едновременно с това извършеното от Кънев съставлява и нарушение на етичните правила по т. 7 от Етичния кодекс, тъй като с поведението си е накърнил доброто име на институцията, която представлява. Отделно от гореизложеното с деянието си Кънев не е изпълнил министерска заповед рег № Iз-1161/28.07.2006 г., съгласно която е забранено на служители на МВР да шофират след употреба на алкохол над 0,5 промила концентрация в кръвта, като при установяване на такова тяхно поведение ще се приема, че същите са извършили нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - злоупотреба с доверие. Деянието на Кънев съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, което съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР винаги съставлява "тежко дисциплинарно нарушение", което има за безусловна последица налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. В този смисъл несъстоятелни са оплакванията на жалбоподателя за несъответствие на заповедта с изискванията на чл. 229 от ЗМВР. Крайният извод на тричленния състав е, че обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е законосъобразна, а жалбата срещу нея неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В случая деянието на касатора - управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 % с причиняване на ПТП, е несъвместимо с етичните правила за поведение по т. 7 и 17 от Етичния кодекс на служителите на МВР с полицейски правомощия и за него може да се наложи само това дисциплинарно наказание "уволнение", което прави неоснователно оплакването за неправилно приложение на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно е и другото оплакване, че той е запознат с "проект" на заповедта на министъра на вътрешните работи. От представения по делото оригинал на заповедта, с подписа на министъра на вътрешните работи, се вижда, че в него е указано "препис" от заповедта да се връчи на служителя срещу подпис, каквото е извършено, съгласно указанията. В такъв случай от наказващия орган не е извършено твърдяното от касатора нарушение на административнопроцесуалните правила. При това положение касационната жалба е неоснователна, поради което законосъобразното решение на тричленния състав следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - втора колегия,