Решение № 1194 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4789/2007 г.

ВКСI гражданско отделение13.01.2009 г.докладчик Веска Райчева

Диспозитив

Оставя в сила решение от 3.10.2005 г. по гр. д. № 1809/2000 г. на Софийски градски съд.

Мотиви

Решение № 1194 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4789/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК (нов), във вр. с чл. 218а ГПК (отм). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Е. Г. Д. срещу решение от 3.10.2005 г. по гр. д. № 1809/2000 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството, както и за неправилно определяне размера на дължимите се на ищците разноски по делото. Ответникът СУ "С" чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Трето лице помагач С. Община в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и също моли решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 5.07.1999 г. по гр. д. № 7228/1996 г. на Софийски РС, е отхвърлил иска на Е. Г. срещу СУ "К", за осъждане на последния да и предаде собствеността и владението на първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. С., на ул."Д" № 4, с принадлежащите избени помещения и 30/100 идеални части от п. ХIа, кв.170 по плана на гр. С. За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателката Е. Г. не е от кръга на лицата, които могат да претендират че им е възстановена собственост по реда на чл. 1 ЗВСОНИ, тъй като нейната праводателка Н. И. не е придобила права по силата на общо завещание от 17.11.1971 г., с което тя е назначена за наследник - чл. 16, ал. 1 ЗН на М. Ш. Съдът е приел, че спорът е по приложението на чл. 90а ЗН в хипотезата на наследство, което не е открито към момента на възстановяване собствеността, както и че завещателят е пожелал ползуващото се лице да придобие цялото му имущество след смъртта му, настъпила на 13.08.1978 г., но извършеното разпореждане не обхваща и реституираните имоти. Този извод на съда макар и неправилен не се е отразил на правилността на крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС. От събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин процесният имот да е отчужден по някой от законите визирани в разпоредбата на чл. 1 ЗВСОНИ. Установено е по делото, че с н.акт № 123/1933 г. на Софийски нотариус М. Ш. е закупил дворно място, което е част от процесния парцел. По делото е представено решение от 18.09.1948 г. на Комисия по чл. 11 ЗОГПНС, в което е отразено, че се отчуждава собственост на М. Ш. първи етаж от къща и 30%от общите части и същата и от дворното място, находящо се в гр. С. на ул."Д",№ 4, като не се отчуждава партер и тавански етаж и 70% идеални части от общите части на сградата и дворното място. В допълнително решение от 30.08.1950 г. на Комисия по чл. 11 ЗОГПНС е определя срещу отчуждения първи етаж и 30/100 идеални части от общите части на сградата и дворното място обезщетение от 654 360 лев. Видно е обаче от приетата като доказателство по делото Заповед № 412/27.04.1953 г. на Министерство на комуналното стопанство, че са били отчуждени по ЗПИНМ, за нужди на Министерство на просветата и културата, къща с място на ул. "Д" № 4, на М. Ш., като последният е обезщетен с отстъпване на собственост върху п.VII в кв.177 по плана на София (Лозенец), за което той се е снабдил на 27.01.1956 г. с нот. акт № 29/1960 г. за собственост, в който е посочено, че придобива парцела като обезщетение срещу отчужден имот. Михаил Ш. е починал на 25.10.1971 г. и негов единствен наследник е била съпругата му М. Ш., която със саморъчно завещание 17.11.1973 г. е завещала своето имущество на Н. И., като е починала 13.08.1978 г. Неин наследник по силата на завещанието е станала Н. И., починала в хода на производството на 20.02.1997 г., чийто наследник е ищцата Е нейна дъщеря, която претендира да е собственик на първи етаж от жилищна сграда, в гр. С., на ул. "Д", № 4, с принадлежащите избени помещения и 30/100 идеални части от п. ХIа, кв.170 по плана на гр. С., отчуждени от М. Ш. по реда на ЗОГПНС, собствеността върху които й е възстановена по силата на чл. 2 ЗВСОНИ и иска да бъде осъден ответника СУ "К" да и предаде владението на същия. В конкретния случай ищцата - жалбоподател действително не е материално легитимирана да претендира възстановяване на имота по силата на разпоредбата на чл. 2 ЗВСОНИ при липса на убедителни доказателства за отчуждаване на процесния имот от праводателя й по реда на ЗОГПНС. По делото е представено решение на Комисия по чл. 11 ЗОГПНС за отчуждаване на част от имот на праводателя на ищцата М, но не са представени доказателства от ищцата, че процедурата по това одържавяване е завършила и последният не е бил обезщетен. Напротив представени са убедителни писмени доказателства за това, че одържавяването на целия имот на праводателя е извършено по реда на ЗПИНМ, за което се съдържат данни и в Протокол на СГНС за оценка на отчуждавания имот, където изрично е посочено, че се оценява място от 930 кв. м и масивна сграда, строена през 1933 г., като в обезщетение са отстъпва друг държавен недвижим имот. При така установените факти следва да се приеме, че доколкото би могло да има реституция на недвижим имот в лицето на ищцата, то тя може да бъде извършена само по реда на друг закон, а именно Закона за възстановяване собственост върху одържавени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., която се осъществява чрез изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на собственост. Тя е необходима, защото при тази реституция се засягат актове на благоустройствената администрация, което налага предварителна преценка от предметна компетентност за наличие на условията, предвидени в чл. 1 ЗВСОНИ по ЗПИНМ и др. от оторизирания административен орган и съответно съдебен контрол при негов отказ да реституира имота. Фактическият състав на възстановяването на собствеността в този случай предполага да има искане за възстановяване на собствеността от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок и позитивно решение на органа по реституцията по него, както и връщане на полученото обезщетение при отчуждаването. По делото липсват доказателства такова производство да е било успешно проведено от ищцата. Както правилно е приел и въззивния съд успешното провеждане на търсената защита при иск с правно основание чл. 108 ЗС изисква от една страна ищецът да докаже, че е собственик на недвижимия имот и от друга страна би следвало да докаже и че ответникът ползува неговия собствен имот без правно основание. В конкретния случай от доказателствата по делото не е установено, ищцата-жалбоподател Е. Г. да е собственик на спорния имот, а от друга страна са събрани достатъчно доказателства, че ответникът го владее на правно основание. При така установените обстоятелства по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на първо г. о. намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно, постановено в съответствие с материални закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС от жалбоподателката правилно е отхвърлен от въззивния съд като неоснователен, тъй като тя не е доказала да е собственик на имота, чиято ревандикация претендира. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о

Цитирани разпоредби

2